До 1907 година във и във връзка с плановете на столицата не се среща нито едно българско име. Съществуват обаче, разпоредени от Мидхат паша пет входящи шосета - настлани, засадени от двете страни с овощни дървета - те са оставили своя "лъчево-радиален печат", но и спомен за нещо добро - смислено и красиво. Тези, които след това превръщат София в европейски град, са до един чужденци: Амедей, Колар, Роубал, Трънка, Бартел (трима с тази фамилия), Обербауер. Чужденците работят, спорят, рисуват, напускат (или нашите ги гонят), така или иначе - те са първите градостроители.
След още 30 години, три войни, две въстания и три преврата, в навечерието на Голямата Касапница, България вече има свои дипломирани инженери и архитекти. И въпреки това, по времето на силен кмет, се взима решение да бъде поканен пак чужденец, този път известен - като Мусман или Бонац, или някой от техния ранг. Защо? Защото нашите не са могли да се разберат, да се издигнат над чиновническия си хоризонт, да не бъдат застрашени и изкушени от влиянието на "силните на деня", от една страна, и от популизма - от друга. И тогава тези влияния са били могъщи. Адолф Мусман поема работата през 1935 в момент, когато подробен предварителен план, изготвен от нашите, е току-що готов, но очевидно няма сила "да влезе в сила". Планът на Мусман е завършен през 1937, одобрен през 1938.
"Нашите" веднага му скачат, скоро след това - пак война, пак преврат, но така или иначе София (без жилищните комплекси) допреди 10 години беше това, което е заложил Мусман. "По Мусман", при всичките му недостатъци, пак щеше да е по-добре, отколкото е сега.
Чий е новият план? - Във всеки случай не е на имената, които скромно фигурират във ведомостите. Планът е на чиновниците и политиците, на собствениците на Кремиковци и Летище София, на "Егида", на Транспортния холдинг, на "Софийски имоти", на прекупвачите на реституирани имоти, на "Спортна София" и "Стара София". Планът е техен. И наш - на овцете.
Накрая искам да пресметна - да - през 2002 година СОС отдели на Общия план петстотин пъти по-малко време, отколкото на проблема с кучетата.

П.П.