Точка първа: София е част от България

или Как да запазим тялото от уродство.

- Сякаш не знаем, че София е част от България.
- Не го знаем. В провинцията веднага ти казват: "Абе, вие там, в София... София не е България." В общинския съвет казват: "Ще намалим безработицата в София, ще привлечем млади хора отвън..." Някои забравят, че не можеш някъде нещо да дадеш, без да го вземеш от другаде. Кметът и общинарите казват: "Тук да дойдат, да се работи, поръчки да има, ново строителство..." Хубаво, ще има. Обаче цели райони ще се опразнят. България цяла е добра за живеене, София далеч не е най-хубавото място.
Аз храня надежда, може би наивна, че в Народното събрание (което в края на краищата ще каже кой е добрият план) има умни хора от цялата страна. Ако те са свестни, няма да гледат план, който няма алтернатива. Ако те могат да избират между нещо, което е специфично добро за София в кратък срок, и друго, което е добро за България за дълъг срок - би трябвало, призвани са, да изберат това, което е добро за България.
На въпроса: "Какво лошо има София да стане два милиона", отговарям, че когато главата стане една четвърт от тялото, тялото е урод, то загива - и главата с него. На тази очевидност днес никой не обръща внимание. Затова съм сложил тази точка на първо място, за да може от самото начало да се знае какво е оптимистична прогноза.
Увеличението на населението далеч не е най-добрата прогноза (както пише в проекта). Важно е качеството на живота. Например, ако кръстопътят на трите големи международни "коридора" се случи в Софийското поле, това не е добре за София и не е добре за България. Ако пътят от Гърция, Албания, Македония към Черно море не минава през София, ще бъде по-къс, по-прав, по-удобен, минавайки през райони, където също живеят българи. Които ще работят на строежите, ще поддържат пътищата и изобщо ще си седят там, дето ги е майка родила. А майка ги е родила на много хубави места - като Сапарева баня, Самоков и Костенец.
Според мен, безумие е, че от зоната на "непосредственото въздействие" проектът изключва Перник. Планът на чиновниците не го споменава въобще - и как иначе - Перник е в друг окръг.
Преди месец питам нашия посланик в Мексико сити (най-големия град на света): как живее този град? Не как се снабдява, чисти, разпределя и т.н., а какво правят толкова много хора, за да водят достоен, смислен живот. Той казва: има безумно разделение на труда, където всеки прави определен брой прости движения, които сумарно са много повече от това, което е необходимо, и така преживяват. Значи там живеят труден, лишен от размах, фантазия и свобода живот, за да има за всички по малко. Не искам това да стане с нас, не искам в София да дойдат хората, които на простор в Странджа, Тракия, Добруджа или другаде биха могли да се развихрят, да правят чудеса.