Точка втора: София не бива да расте

Или Колко съвест и твърдост се искат, за да не гние градът

- Тоест, обявяваш се срещу мотото на града...
- Разбира се - ако днешната урбанизирана територия може да поеме два милиона обитатели без проблеми, да продължим да строим в нивите (пък дори те да са пустеещи) е живо престъпление. От една страна анализаторите на генплана казват: "София има резерви. През XXI век (ако не настъпи демографски бум или преселение на народите към Балканския полуостров) градът може да се запази в тези граници." И едновременно с това планът им излиза в полето, има два-три нови центъра извън сегашните територии... То даже не е смешно.
- Любопитно, това е единствената забрана в десетте принципа.
- Да, защото тя е решаваща. Ако кажеш: "София расте", веднага следват въпросите: "Колко, къде, кога, как, с какви пари". Когато кажеш: "не расте", вадиш резервите, с които разполагаш, и те са достатъчни.
- За да не се разраства прекомерно София, трябват ограничители. Примерно - да не се разрешава ново строителство, както е в Женева. Строителство само на стари парцели. Постепенно територията става все по-скъпа и по-скъпа. Който не може да издържи, отпада, отива в провинцията и т.н. Това е един подход. Може би ти имаш друг?
- Женевските сгради са здрави, те са качествени, стават все по-скъпи и това е правилно. В София, ако към сегашната забрана да се строи в нерегулиран имот въведем още едно условие - строителството да е обвързано със саниране и облагородяване на стара застройка, това би било една много уместна забрана.
- В какъв смисъл?
- Четири пети от стара София са в окаяно състояние. Четири пети от стария град е за саниране. Комплексите периодично, през 5-10-15 години, някъде в средата на века ще излизат от строя. Те са урбанизирана територия, която по признание на всички (и на сегашните автори на генплана) стига за София. Значи дори да не се разпростираме занапред, можем да живеем доста охолно и нашироко. Но за да стане това, трябва средствата да не се влагат в полето, защото строителство в полето иска още инфраструктура и транспорт, иска ги от Общината. Иска се кураж да се ограничи строителството в рамките на стария град. Ако това беше направено преди десет години (а можеше, нещо повече - тогава беше моментът), сега щяхме да сме цъфнали и вързали.
Защо общият план указва да се включат нови територии за урбанизация, докато не ни се каже кой, кога, как и с какви пари ще стегне старата част? Защо София отвътре да мре, а по периферията да се появи тук-там някоя друга здрава клонка. Нали не бива стъблото да изсъхва?

- Но това ограничение може да бъде постигнато чрез плана.
- Естествено. Този план, който сега се работи, не е директива, не е план, а имитация. План като план има тогава, когато има яснота, принципи, формулировки. А такова нещо няма - този проект включва всичко възможно. Което значи, че ще стане това, което конкретната администрация разреши на конкретни хора, срещу конкретни облаги... За другото се иска много съвест, много твърдост, много проучване... Да кажеш (за 50 години напред), че в този квартал може да се строи до четири етажа, а в оня - до два или до три... иска се много хъс. - Представям си квартала между "Дондуков" и "Сливница" (стар, красив и засега зарязан - и слава Богу, в известен смисъл), застроен с 10-, 12-етажни блокове, което е съвсем възможно.
- Не само той. Тенденцията е София да се превърне в парцалено одеяло - това вече личи навсякъде. Но да се каже, че кварталите между "Симеон" и "Сливница" бяха красиви, е доста пресилено.
- Под "не расте" ти явно разбираш освен териториални - и етажни ограничения?
- Разбира се. Нали след като територията стига да живеем до пет етажа, за какво да живеем до петнайсет. Високото е по-скъпо, доказано неикономично. Доказано вредно.
Всичко е въпрос на сметка. Още в зората на Модернизма хора като Льо Корбюзие и Гропиус са доказали, че дали ще обитаваш едноетажна арабска застройка с малки дворченца, без дърво, площад и улица, или ще направиш отделна сграда с население и съдържание колкото цяло село и наоколо оставиш хектари гора или парк, е все едно като сума организирана територия. В момента, в който правиш комплекси с размерите и гъстотата на град, вече си сбъркал, вече си погазил принципа. За качественото обитаване територията е една и съща. Прилича на закона за запазване на енергията. Искаш да концентрираш обитаването - можеш. Обаче наоколо - много природа. Неслучайно Райт предложил небостъргач миля висок, но в прерията. Наоколо да няма нищо друго!