Точка четвърта: София отчита класовото неравенство

Или Как жителите ще трябва да населят жилища, адекватни на техния принос

- Да се примирим с класовото неравенство, да си направим "ийст" енд "уестенд".
- Да, ако ги бяхме направили, нито Американското посолство щеше да отиде в Южния парк, нито циганите от Филиповци щяха да останат там, където са. Ако ги бяхме направили навреме. Спомни си как София и България през 1989-90-91-а викаха: "Ура, минаваме на нови релси. Край на класовото равенство. Отиваме към капиталистическа система." Ти още защитаваш стари принципи.
- Значи - зони на неравенство?
- Да. И това, между другото, е един от действащите инструменти градът да има пари. В момента, в който ние живеем карашък - бедни, средни и богати - и плащаме едни и същи данъци, и тези данъци отиват поравно за всички територии, а не там, където трябва, и не там, където е нужно - и не там, където не може да не отидат - това е трагедия. След като не можеш да взимаш диференцирано, не можеш да даваш диференцирано. А общината точно това прави - взима и дава. Ако плащаш евтин ток, нямаш централно отопление, имаш малко кислород, нямаш къде да паркираш и т.н. - плащаш малко данъци; а ако живееш нашироко, имаш много зеленина, имаш къде да паркираш, гледаш Витоша - плащаш големи данъци.
- Понеже говорим за план, в него трябва ли да залегнат гетата като елемент на града?
- Да - и ще се знае - това са петте гета на София, те са на такъв режим и там живеят хора, за които градът се грижи според силите на общината. Това, според мен, е разковничето. Ако това не се разбере, няма какво да си говорим изобщо за планиране. Да се върна на въпроса за местенето. Българинът за последните 50-60 години направи следното: премести се от село в град, от град в окръжен град, от окръжен град в София, от София в Париж, Канада, Австралия. Това го направиха нашите родители, направи го и нашето поколение. Тези, които следват, продължават в същия дух. Сега обаче не искаме да идем, примерно, от "Хаджи Димитър" в "Младост" или от "Младост" в "Хаджи Димитър", защото, видиш ли, свещената частна собственост... Каква свещена частна собственост - кога станахме калайджии, кога ни почерняха дупетата? Каква частна собственост - в "Младост" и в "Хаджи Димитър" е абсолютно същият блок, само че в "Хаджи Димитър" е 20 години по-млад. И ще изкара 20 години по-дълго теоретически. А вероятно и практически. Тогава?
- Но трябва да се помисли за икономическата мотивировка на тази замяна, преместване...
- Икономическата мотивировка е кристално ясна - "мув ор дай", мърдай или мри, както казва новият голям брат. От това по-голяма мотивировка не виждам.
- Да вземем едно днешно гето - "Факултета", близко до центъра...
- ...на границата на Западния парк, климат добър, гледка прекрасна...
- ...земя, която е много скъпа или сравнително скъпа. Какво, според тебе, трябва да се прави с "Факултета"?
- Трябва неговите жители да населят жилища, адекватни на техния принос за националния продукт. Ако техният принос е малък или никакъв, това значи, че им се полагат лоши жилища в лоша територия. Може би ти звучи непривично, но пък е справедливо. Между другото, общината би могла за цял век напред да им осигури супа и одеяла от парите, които би взела от тази територия. Навремето наричах Бузема и Факултета "белвю", "мирамонтес", "белеър", защото те повече от всеки друг квартал са на проветриво място и виждат Витоша в дълбочина. (Витоша за нас е силуетът на Камен дел и Копитото, но зад Копитото има прекрасно плато и колкото се дърпаш на запад-северозапад, толкова повече го виждаш.) Това е благословен район. Ако той бъде застроен със социални жилища, това ще е вопиюща глупотевина. Предполагам, че когато се разбере колко лошо място за живеене е Лозенец, богатите лозенчани ще искат да идат във Факултета, а бедните факултетци ще отидат в Лозенец.
- В случай, че общината реши да разчисти терена на Факултета, къде ще прати тези хора?
- Където има работа за тях. Ще отидат там, където могат да си плащат наема или да не плащат нищо, включително тока - в Бухово.
- Там токът е безплатен?
- Не, не е, но би могъл да бъде - за всеки, който отиде.
- А-ха.
- Въпреки че Бухово и Гара Искър не са по-лоши места от Филиповци, лоша им е славата и традицията. В много отношения са сравними.
- Целта на един генерален план в крайна сметка не е ли изравняване на условията на живот?
- В никакъв случай. Нали се борихме срещу това - да няма изравняване, за да има прогрес. Не помниш ли - "да изравним селото с града"? Петдесет години утопия - и селото умря, градът стана село.
- Говоря за условията, за началните условия. Значи, атмосфера, комуникации и т.н.
- Началните условия ги имахме 50 години. Учители на една и съща заплата учат всички деца, в едни и същи училища, в еднакви паралелки. Някои учат, други не учат. Когато наистина беше безплатно, когато за всички беше еднакво. Нещо от това доведе ли до добро? И понеже си чел "Да имаш и да нямаш", си спомни какъв е мотивът героят на Хемингуей да стане трафикант. Той не иска да живее от ниската заплата на изкопчия в блатата на Флорида. САЩ в третото десетилетие на XX век се виждат с огромна маса млади хора, оцелели в Световната война, за които няма работа - промишлеността се свива, понеже войната е свършила. И какво ги прави? Праща ги за долар-два на ден да копаят диги. На ръка. Не защото индустриална Америка не може да осигури булдозери. А за да може за тях да има честно спечелени пари. Хари Морган не се задоволява с малко - и гине като борец срещу системата. Велика книга!