Точка пета: София е линеарен град

Или Кои идеи са по-скъпи - лудите или тъпите?

- Линеарен град?
- София е линеарен град, защото е строен на път, това е град на кръсто-път, а кръстопътят не може да остане в центъра на града, както е било в Античността и Средновековието. Посоката северозапад-югоизток е преобладаваща, императивна. Ако говорим за международен транспорт, включително въздушен, това е посоката. И ако говорим за формата на Софийското поле, това са възможностите. Витоша с Люлин и Плана от юг, Стара планина от север и река Искър от изток - това са естествените ограничители. Както забелязваш - от северозапад няма естествена граница, има "политическа", която става все по-тънка. Тази ивица, в която е разположен градът, е доста широка. В нея можем да направим центричен и дори концентричен, звездообразен, линеарен или дисперсен град. Горе-долу това са четирите физически възможности. Въпросът е да направим точно този град, който най-много отговаря на характера на мястото. Линеарният град най-много отговаря. И ако някога 30-хилядната София е била безспорно град-ядро, днес не е така. Ядрото може да остане като една трийсета от града, като територия с центрично-ядрови характер, но всичко останало искаше, можеше и би трябвало да стане линеарно, ортогонално, с къси връзки север-юг, с дълги връзки изток-запад. Не говоря за идеални успоредни, не говоря за градове като Ню Йорк и Стара Загора. Линиите ще са криви, естествено, но не бива да се затварят в рингове. Ринговете са една вредна, ненужна абстракция.
Да имаш сложни кръстовища, да имаш като правило "Т"-кръстовища, когато нищо не го изисква, а го правиш, защото така си свикнал и екстраполираш града такъв, какъвто е бил като 30-хиляден..., е жива глупост.

- Тоест, градът трябва да се развива в дължина.
- Да. При това да се развива, ограничавайки си ширината. Ние неразумно се доближихме до Витоша. Така оставихме да умрат безценни територии между Витоша и"околовръстния път, между Младостите и Студентски град, Лозенец и, Дървеница, Горубляне и Гара Искър... Там имаме квадратни километри, които не можем да урбанизираме пълноценно. Не можем да ги населим дори с вили, защото няма хора и няма инвестиции. Че не можем повече да я орем, е ясно. Това не е нов порок. В момента, в който СОМАТ, бирената фабрика, автокъщите, гаражите се настаниха в полето на Горубляне, между тях и града остана не лош като почва район. Днес там има само бурени. А е прекрасно място. Витоша е на длан, климатът е хубав, замърсяванията - малко. Но то е голяма и затворена територия. Тя е вътре в града, но град там няма да стане - няма хора и инвестиции.
Вместо да отчетем тази грешка и да кажем: дайте да напълним подобни места с град (или гора) и да не пипаме северно от София, ние казваме: не, ще направим същото в полето на север. Ще застроим северната дъга на Околовръстния път, а вътре - каквото стане. Транзитът изток-запад рано или късно ще среже тая територия, ще иска кръстовища на две нива, около тях никога повече няма да се сее. Ще стане пустиня - като източно от Младостите, като в Гара Искър.

- Това, че някакви такива "пустинни анклави" могат просто да бъдат залесени, като че ли звучи абсурдно.
- Не изглежда абсурдно, ако го видиш на място. На подсъзнателно равнище всеки разбира от хубаво или най-малкото го чувства. Не мога да кажа, че софиянци не си обичат града. Искам да кажа, че това чувство няма нужда да се изтъква. Това, което говорим - за функция, за коридори, за транспорт, всъщност стъпва на чувството за отговорност, за дълг, колкото и нихилизмът да принизява добродетелите.
- На София липсват отклоняващи се от прагматизма, луди идеи. Разбира се, те са много скъпи. Това, което казваш с гората, е такава луда идея.
- Не съм напълно съгласен - не идеите, които ти наричаш луди, са скъпи, скъпи и вредни са идеите, които аз наричам тъпи - трасето на метрото, НДК, новият център за Ръководство на Въздушното Движение, проектът за ново летище на старото място. Те са, които убиват града - многото пари, похарчени да си купим предварително обещани вреди и загуби.
Ще дам един конкретен пример за пълзяща глупост. Понякога обстоятелствата, а може би донякъде нашият нихилизъм и немукаетлък дават страхотни шансове на града. Такъв шанс бяха пехотните казарми на мястото на НДК, който шанс НДК съсипа. Втори шанс от тоя порядък беше пробивът на Ларгото на запад. Когато, след 20 години лигавене, най-сетне покриха метрото и се видя какво нещо там се оформя, всеки човек, който като тебе иска да има и хубост, да има градски ансамбли, градски пейзаж с висока стойност, остана без дъх. Отвори се едно пространство, дълго 5-6 км, което се губи в далечината, от едната му страна стои Партийният дом, от другата е празно засега. То вече взе да се ликвидира, малко по малко. Не говоря за Стоян Янев, който е пряк виновник за кривването на Ларгото веднага след статуята на Софиянска. Ларгото се сви и престана да бъде "ларго" пред очите на цялата "културна общественост". Можеше да стане качествен скок. Можеше да получим нов булевард, направен, абе, какъвто си щеш - кеф ти европейски, кеф ти бразилски. Стана най-лошото. Тези конкурси, които минаха, дето уж събирали интелекта на нацията и го наливали в казионното решение на общината, нищо не помогнаха. Общината не ще широк булевард, не ще дълбоки перспективи - тя иска широки парцели - днес, сега - булеварда и децата ни вълци ги яли, да не са се раждали в епохата на Бакърджиев и Софиянски.

- Гледайки чуждите градове, понякога неосъзнато се възхищаваме от еднаквостта. В София неоформените "градски ансамбли" като че ли повече изявяват една градска памет, отколкото строените по едно и също време и с еднаква етажност булеварди на Будапеща, например.
- Аз пък не обичам да минавам по "Мария Луиза" - "Витоша", защото тя от 60 години седи щърбава. Това, което се прави в последните години, вместо да успокои топката и да стане ако не като в Париж, поне като в Прага, е, че новите сгради щръкват като кучешки зъби. Ако нещо ме вбесява, то е тази инфантилност на население, проектанти и администрация, които не могат да разберат, че шедьоврите искат фон. За тях се иска определено място, много доверие, голяма инвестиция, международен конкурс, талантлив автор. Ние допускаме всеки да претендира за шедьовър и да го прави там, където е уместна еднаквостта. По "Витоша" има някои нови сгради, по "Мария Луиза" - също. Стана ли по-хубава тази улица, една от най-важните? Не? Защото са ни слаби архитектите? Ако имаше свестен общ план, щяха да играят според тоягата му и да направят каквото трябва - много повече.
- Общият план да задава стилистиката?
- Общият план можеше да каже: корниз на 20 метра за цяла "Витоша" и "Мария Луиза". Под тоя корниз покажете какво можете, ако обичате, инвеститори, архитекти и проектанти. Всичко, що е щърбаво - да се "пломбира" до 2000 г. в една съвършена дентадура. Нищо да не стърчи (включително магазин "София"), а старите хубави къщи, ако щете, ги интерпретирайте, ако не - правете нови. Жална му майка, който излезе под или над корниза. Повярвай, това е градоустройство, останалото е лигавене.