Точка шеста: Природата е по-важна от хората

За това, как си зарязваме добрите намерения

- Първите пет принципа започват със София. А в следващите пет София отсъства. И самото им съдържание е, как да кажа, по-общо.
- Който се занимава с общия план, неизбежно трябва да прогнозира. А не можеш да предвиждаш, ако нямаш оценка за миналия и днешния ден. Прогнозирането не е статистика. И най-точните демографски и икономически проучвания не могат да дадат пълната картина, защото нямат към какво да се вържат. Аз се опитвам да обвържа моята прогноза с моето разбиране за днешния и за вчерашния ден на базата на вторите пет принципа.
- Много или малко е природата в София?
- Софийското поле е прекрасно, защото от юг доминира прекрасният купол на Витоша - планина "от сой", не като Брюкселския хълм и Пловдивските тепета, а нещо много специално и много вълнуващо, чисто, категорично. Витоша винаги ще е доминанта на София. Ако човек излезе от гара София и види пред себе си цялата Витоша, а не главно или само транспорт и архитектура, това според мен ще е най-добрата порта на града. Там имаше проекти за съдебни палати, големи търговски центрове, хотели... сега се строи цирк под името Търговски център "Ротондата". Ще се радвам, ако някой ден пред гарата няма нищо. А ако и морето от кал, което се нарича Централна автогара, стане парк, това би било прекрасно. Засега има апетити, но няма сериозни капитални вложения за това място. Ако и в бъдеще няма - природата ще спечели, градът ще спечели. "Природата е по-важна от човека" не е хипербола, то си е точно така. Както казал Сиатъл: след бизоните ще изчезнат индианците, а след индианците ще изчезнат белите хора. Автомобилите убиват дърветата на София, на кого му пука...
- Цивилизацията винаги е в конфликт с природата, по един или друг начин.
- Цивилизацията припозна природата за майка. Градът занапред ще бъде еманация и на това схващане - природата в града и град в природата не си противоречат. Градът не бива да се размива в бордеи, а рязко да граничи с природата. Там, където свършва урбанизираната среда, започва чистата гора, нива, блато. Видях го с очите си около индустриалния град Мюнхен. Природа е въздухът, водата, ветрецът и слънцето, естествено. Това, че днес искат да прибавят кварталните и междублокови пространства към зелената система (и затревените покриви дори, не че ги има), за да вдигнат уж процента на зеленината на глава от населението, е просто безсрамие. Зеленина е старото дърво, а то иска време и грижи, не фалшиви коефициенти. Там, където няма застройка, не бива да има асфалт или пущинаци, трябва да има гора. Млади дървета, които ще стареят и ще стават все по-хубави. Но трябва някой да ги сади и пази, за да оцелеят.
След време зелените ивици, доколкото са останали и доколкото ги направим, ще са естествените делители между районите. Не булевардите, както е досега. Коритата на рекичките, доколкото ги има, зелените клинове, доколкото останат, ще са естествените бариери. Би било разумно в тях да не се строи, да се резервират терени, да се събаря негодното, на негово място да се прави зелено строителство. Планът трябва да гледа на природата като равноправен на застройката съучастник. Предварителният проект обръща внимание на зелената система, тя не е пренебрегната. Но не е приоритет. А сегашната практика по отношение на градините е отчайваща.

- Какъв процент от застройката в града трябва да заеме "зеленото"?
- Най-грубо казано, една трета "зелено" и две трети "застройка" е напълно възможна за София пропорция. Ако в момента вложим усилие да съборим всичко негодно и да изкъртим ненужния асфалт, който така и така буренясва - да речем в Гара Искър или в индустриална зона Запад - и временно ги затревим, това ще даде съвсем различна картина с минимум капиталовложения. Сега ние смятаме, че трябва да разчистваме само когато ще строим. (И дори строим, преди да сме разчистили. Затова строежите ни приличат на бардак.) Ако - както в Германия след войната - безработните чукат тухли и освобождават терени, затревяват, залесяват - представяш ли си какво ще стане? Ще се види, че сме бедни, но чисти. Достойни хора, извън хаоса.
- Нали държавата иска да продаде тези терени, тя има нужда от пари...
- Държавата е отчуждила, платила, направила завод, заводът фалирал, халетата стоят, заводският двор стои, оградата дори стои, а вътре няма никой. И няма голяма вероятност да дойде. Всичко, що е негодно, трябва да се върне на природата. Защото тя така и така си го взима, но си го взима с бурените напред. А ние можем да опитаме с жасмина.
- А къде е Витоша?
- Витоша има статут - добър, лош, трябва да се спазва. Откъм северната си страна планината е гъсто населена. Можем да кажем: "повече нищо не строим" и то би било уместно. Най-големият строеж на Витоша - хотелът на Копитото - няма да заработи, защото е под антените на кулата. Излиза, че законът трябва да пази не само бедните, но глупаците с пари, с връзки, глупаците с влияние, от собствената им глупост. Това е една от функциите на Общия план.
Съществува Люлин, който е силно нападнат в източната си част, има и Лозен, Плана - почти недокоснати. Един добър устройствен план би трябвало да постулира: пазим останалата Витоша такава, каквато е; не пускаме мощен автомобилен транспорт на Ярема; не правим вилни зони, защото направените пустеят обрани; спираме дотам, докъдето са стигнали. В Бояна, Драгалевци, Симеоново, Железница повече не строим, започваме да разреждаме. Май не ти се вярва, че е възможно? А какво има насреща? Доводи? Гол егоизъм и глупост има насреща - трябва да сме пълни мухльовци, ако не се преборим.

- Ограничаване на вилните зони?
- Да. Смятам, че тези вили, които станат не второ, а първо жилище, би трябвало да се поощряват всякак - там хората да живеят добре, безопасно.
- София има и водни ресурси, река Искър...
- Убийството на искърската природа, желанието тя да бъде усвоена, независимо с каква цел - индустриална, складова, рекреативна - крие престъпление от европейски мащаб. През България има два големи пътя на птиците, единият е морският, другият беше по Искъра.
Ако Кремиковци, Враждебна, Долен Богров, Чепинци останат, каквито са, птиците няма да се върнат. Дори ако направим прекрасен парк, каквато беше идеята на хидропарк "Искър". Преди него хит на градоустройството беше плавателен канал Панчарево-Павлово. Мощна водна площ, по хоризонтала на кота 600, добре замислена. Дали можеше да стане, щеше ли да има вода, дали тази вода нямаше да избяга в чакълите на Софийското поле, не мога да знам, геоложките проучвания не са пълни. Най-малкото, което можехме да направим, беше, след като видим това корито да се суче от Панчарево до Павлово празно, да кажем: много добре, с вода няма да го пълним, но ще го залесим. И това ще стане една зелена змия от Панчарево до Павлово, хоризонтален дълъг парк, където дори никой да не спортува, пак ще дава кислород. Вместо това реституирахме "канала" и започнахме строителство в насипите. Ние страдаме от това, че си зарязваме добрите намерения, защото не можем да ги трансформираме. Нещо като пропадне, българинът си скубе косата и казва: леле, какъв глупак бях... А отгоре е доброто решение, на повърхността, явно е, но не пълни джобове - правосъдни, общинарски, административни. Ако един вълшебник махне промишлеността от поречието на Искъра, доколкото е останала, и направи Искъра зелен и заблатен (аз го помня такъв); ако се махне летището оттам - това ще е страхотно хубаво за София и за Европа - едно от малкото истински добри неща, които можем да дадем на Европа - пътя на птиците..

- А минералните води?
- С водите положението е "вода гази - жаден ходи" - голям дебит, лош закон - водите са на държавата, сградите са на общината; трудно е да се дадат на концесия, българските концесии по правило са мижави. Не знам какво може да стане с всички извори (всеки случай е различен), но поне за Централна баня съм сигурен. Трябва да е баня, богатите хора да й се радват (и плащат), болните хора да се лекуват (и плащат), това да стане час по-скоро, кметът така и така не влезе в Банята, да се надяваме, че му е минал меракът.