Точка осма: Моралът е по-важен от благополучието

За задачата на Плана да ни пази от нас самите

- Моралът. Интересна категория, вкарана в един генерален план...
- Ако кажем: "първо ще забогатеем, после ще бъдем морални и културни", това е грешка. Ако няма цели, по-високи от джоба, няма какво да планираме. И децата знаят, че най-доходоносна е експлоатацията на пороците. Всъщност оттам тръгнаха големите пари на хората с пари - спечели ли от тях общественото благо? Засега не. А за в бъдеще? Нали на тези пари разчита Планът - други няма. Ценностите, които оформят целите, биха могли да бъдат или да не бъдат морални. Понеже идеята за приоритета на морала е постулат, формиращ обществото (дори обществото да не иска да е така), смятам, че няма начин да се направи план без морал. От друга страна е тъжно или е грехота да се пише за морала като принцип, това значи преди всичко, че него го няма в живота на обществото. Наистина го няма, мога като общински съветник да го обоснова с примери. Моралът, въпреки че не може да гори, да избухва и да върти турбини, е производителна сила, макар че в повечето случаи е разменна монета. Представата за наличните производителни сили е задължителна част, база на Плана. Ако се опитвам да вкарам морала като принцип на Плана, това не е защото друго (например пари, млади хора, политически идеи) липсва, а защото моралът винаги е важен, дори за общества с пари и идеи. Работата е там, че той е като здравето - когато го има, не се усеща. Принуден съм да съизмервам морала с благополучието, защото досега и комунистите, и техните политически противници наблягаха на благополучието - спомняш си - "все по-пълното задоволяване" и т.н. Видя се докъде се докарахме със задоволяването.
Не може градостроителят да смята, че е прагматик, ако прави планове, които нямат никакви морални ограничители. Това значи, че го интересува само днешният ден. Не го интересува, че децата му ще избягат, че градът ще се скапе, че прави нови дългове, че Кремиковци кара руда и въглища от цял свят, за да ги гори в София, самолети летят и ще летят над града, а метрото не спира, където трябва, и минава, където не трябва. Всичко изброено има повече връзка с морала, отколкото с каквото и да било. Едновременно с това, всичко изброено има пряко отношение и към благополучието.
Представи си - планът е длъжен да вземе предвид хората, които според силите си сипват мед в голямата каца - лъжичка по лъжичка, година след година - моите и твоите родители например цял живот правиха точно и само това - и не бяха нещастни! Току вземе, та дойде някой и избие обръчите на кацата - някой Виденов, Костов, Лучников, Софиянски, Бакърджиев. Планът е нужен, за да може, ако не да гарантира, поне да посочи предварително на такива хора пътя към затвора, да ги предпази от грешна стъпка. Дали ще идат в затвора е друга работа, но планът, от една страна, трябва да пази алчните от глупостта им, а от друга - да пази безскрупулните от собствените им амбиции. За такива трудни задачи планът няма как да не се обвърже с морала - той в тази област няма на какво друго да стъпи.