Точка девета: Общият интерес е по-важен от личния

За неравенството, което трябва да се очертае и осмисли

- Колективът над индивида?
- Не, индивидът чрез колектива - за себе си. Дори аз, който толкова време вече досаждам на теб и читателя с дразнеща индивидуалност, съм до мозъка на костите подчинен на колективистки принципи. Дванадесет години, след като всичко, казано дотук, ми беше в общи линии ясно, се надявах, че то ще бъде формулирано от колективи - много по-подробно и много по-сериозно. Едва сега, когато се видя, че не става, се осмелявам да изстрелям в пространството това "несъгласно градоустройство". Ножът е опрял до кокала - колективът на общинските проектанти не роди нищо от рода на казаното тук. Не мога да си позволя "да бъда стеснителен"...
Та, трудно е да си щастлив в бедна държава. Не може "фонът" да не влияе върху "елита". Не може да направиш рай за малцина във вакуум, дори това да е основната ти идея. Няма жизнено класово общество, ако богатата класа падне от небето, без да мине през самоизграждане; без "преходът" да бъде поносим за всички. Да, един ден ще има квартали за бедни и за богати, улици на богатите и улици на бедните, щем - не щем. Те ще имат различни режими, ще плащат различни данъци, ще се топлят и чистят по различен начин, ще имат различно слънце, въздух, зеленина и паркиране. И това е в общ - на бедните и богатите - интерес. Това имам предвид.

- В смисъл, че богатите ще поддържат бедните с данъци?
- Нещата са доста по-сложни. Например, всички негодуваме от колите, паркирани навсякъде. Но ако осигурим добро паркиране срещу високо заплащане, ще скочат всички - и бедни, и богати. Защото богатите паркират навсякъде; а там, където бедният човек не се плаши от бой, той също паркира. Въпросът е всеки, който иска, да може да паркира, където иска - срещу големи пари, редовно платени на общината; а бедният да не ходи там, където не е за него. Звучи неприятно, но тъкмо това имам предвид, на мен лично не ми тежи, че не ходя, където не ми е мястото. И за бедните, и за богатите от общ интерес е колите да намалеят. Да не стават задръствания, да са чисти тротоарите. И за едните, и за другите е добре да си знаят мястото.
- Може би ще предложиш и в трамваите да има две класи?
- Ще предложа да има много трамваи и малко автобуси. Трамваят сам по себе си е луксозно возило. Той е електрически, вече е безшумен, отдавна по света е нисък (нашите продължават да са високи), трамваят е прекрасно нещо. Имахме трамваен завод, в него работеха забележителни инженери. Защо тези инженери не правят европейски трамваи, не мога да кажа.
Класовото неравенство е несправедливо, дразнещо и ужасно. Но то не може да изчезне с архитектурни средства. Ако то не се очертае, осмисли и подкрепи законодателно, градът ще се покрие с язви. Той вече е много по-зле, отколкото "по комунистическо", и ще става все по-зле, ако не спрем да се залъгваме, "че ще стане вълк овцата, а поетът - като нея".

- Как се отнасяш към предложението за ново административно деление, залегнало в Проектоплана?
- Положително. Тази административна уредба е по-добра от сегашната, тя трябва да се приеме час по-скоро, с дребни уточнения. Да се обвърже със законите за местното самоуправление, за изборите, за собствеността, да има избираеми районни кметове. Те трябва да имат големи пълномощия на своята територия, а главното им задължение е изпълнението (спазването) на Плана. При шест до десет района нещата са обозрими. В тях трябва да има свои програми, пари, лична отговорност. Какво е това - 23 кмета и то безправни, назначени, без обществена подкрепа? Кметове без бюджет и без собствена физиономия. Един кмет на Голяма София не може да свърши цялата кметска работа на града, но може да контролира други шест да я вършат - въз основа на плана-закон, на неговите принципи.