Архитект Павел Попов е познат на нашите читатели. Той е преподавател в УАСГ, столичен съветник от листата на "Гергьовден", автор на статии и книги, наблюдател на "Култура" по въпросите на архитектурата (в, за съжаление, рядко срещаната напоследък рубрика "Ъгълче за средата").
Павел Попов е чепат и цветист в изразите си - не само когато пише или говори, но и в Общината, и в Университета си. Изказваните от него идеи понякога звучат рязко, но - убеден съм - никога ординерно, никога безсмислено. И никога опортюнистично. Следовник на архитектурния модернизъм, той винаги е бил привърженик на радикалните (в очите на останалите) решения. Които обаче много често се оказват разумните, ефективните - лечителните, бих казал. Решихме да направим този разговор по време на семинар на Софийската община в Сандански. Арх. Попов беше свикал пресконференция с присъстващите репортери на централните медии и им бе представил своите 10 "лутерови" тезиса. Те обаче, вместо да информират публиката си за тях, се втурнаха да разчепкват дали Стефан Софиянски и Антоан Николов са се хванали за гушите.
В пространното си говорене не се опитвахме да оглеждаме подробно различните компоненти на градоустройствения план - една по принцип трудна задача; по-важно ми се струваше да бъде изявен нестандартният поглед на арх. Попов - с неговите криволици и отклонения - който често е посрещан с неразбиране и насмешка от администратори и градостроители.

Хр. Б.