Това несъгласно
градоустройство

Увод

в който констатираме, че философия за града София липсва, но и никой няма право на собствено мнение.

- Подготвеният Общ устройствен план на София догодина ще бъде одобрен от Парламента, т. е. ще бъде облечен във формата на закон. За да се спази принципът: "Всичко, което не е забранено, е разрешено", не трябва ли в него да има само забрани?
- В идеалния случай, да. Когато всичко е ясно, обмислено, има обосновка, има анализ на днешния ден, на бъдещето, има прогнози, има хипотези - идва текстът на един забранителен, кратък, лаконичен закон. Той споменава само това, което не бива да става и само кой как ще пострада, ако сбърка - това би бил идеалният случай. Ние - в смисъл хората, които се занимават с проектиране - се стремим да се приближим към идеала. Само че в случая с Общия план на София (може би и с другите устройствени планове е така, но не съм го знаел) - няма идеал.
- Не знаете какво да забранявате.
- Да! Нито въз основа на какво да забраняваме, нито от какви позиции да забраняваме...
- Тогава защо се прави план?
- План е нужен, за да има закон. Живеем в страхотно беззаконие (и отпреди 10 ноември) - резултатът е ясен.
- Какъв закон, когато не знаеш какво да забраниш...
- Аз знам. Но не знам доколко моето знание е общовалидно. В България всеки, който е категоричен, ще е в малцинство. Общото професионално мнение е, че никой няма право на собствено мнение. Опитвам се да си изразя "знанието", но положението е особено, няма идеологическа опора, никой не казва: "следвай диалектическия материализъм, съобрази се с политическата икономия" или пък - "бъди кейнсианец". Може би в действителност никога не е имало идеологическа опора - подозирам, че когато са повикали Мусман да направи плана на София, никой не е бил в състояние да каже: аз съм фашист и правя фашистки план, или аз съм демократ и въз основа на моята ценностна система прогнозирам бъдещето от тази гледна точка, с тия и тия уговорки.
- И по света прогнозирането не е сигурно, пък и идеологически основания и градоустройствени доктрини се клатят. Но, да кажем, Париж има общ градоустройствен план.
- Естествено.
- Е, там по-ясно ли е?
- Париж се развива урбанистично повече от 400 години, с ясни посоки, репери, традиции; така да се каже, Париж винаги е знаел какво прави. Може би е рискувал, което ние не правим в никакъв случай; правил е неща, които са скок в бъдещето - някои са се оправдали, други не. Парижките градостроители не само работят непрекъснато, не само си обновяват идеите и екипите, но имат, от една страна, традиция, а от друга, са готови да рискуват. Освен това имат някакво парижко или френско съгласие кое е хубаво и добро, кое не е, кое е морално, кое не.
- Имат изградена философия за града си?
- Да, но това пък значи, че имат свое разбиране за качеството на живота.
- А ние нямаме?
- Нямаме. В никакъв случай.
- Значи нашите екипи са призвани, в известен смисъл, да измислят и обосноват една философия за живот.
- Не са. Това в никакъв случай не е тяхна работа, не може да се иска от тях, те са хора тесни професионалисти, а по служебно положение са дългогодишни чиновници.
- Но по принцип един общ градоустройствен план в крайна сметка има за цел да постулира живота.
- Да, и такъв човек, а още повече - група от хора, които да родят значими идеи, могат да се намерят, ако се търсят, където трябва. В това има повече смисъл, отколкото да се формира колектив, в който няма съмишленици, където никой не дръзва да наложи авторитета си и да прокара ясни - и може би радикални - решения. Тружениците на сегашния план, които работят в един екип от 30 години, на едно и също място в Софпроект, в никакъв случай не са съмишленици или последователи. Неслучайно планът няма лидер, автор, планът е "ничий" (или "на всички", което е същото). Те са точно хората, които имат най-много опит, събрали са цялата информация, което не им пречи да твърдят, че нищо нямат и че почват едва ли не на голо място, защото, видиш ли, се е сменил общественият строй. В момента, в който им зададете въпроса: "На каква идея стъпва вашият план", те отговарят: "Не сме казвали, че има идея". Аз смятам, че всеки екип, какъвто и да е той, трябва да бъде сплотен от идеи. От някакви общи възгледи какво е хубаво, какво представлява нашият живот, какъв искаме да е животът на децата ни...
- Ако имаш възможност ти да работиш проект за генплан и трябва да си подбереш екип, ще го подбираш на базата на твоите идеи, на базата на тия десет точки, така ли?
- Ако някой даде половин милион или петдесет хиляди за конкурентен проект, който да е също толкова подробен, но и с юридическа част (защото този няма) - ще го направим за половин година. Въпросът е, че бих търсил партньори не според това кой колко и къде работи, какъв ценз или титла има, а ще кажа (като Лутер на вратата на катедралата): "Така виждам нещата. Има ли някой, който мисли по същия начин?" При това няма особена нужда този някой да е архитект. Мисля, че трудно мога да изхвърля или заменя някоя от десетте точки. Ако някой може - да опита.