Парчета от пъзел
Петата ежегодна Седмица на американската музика в България започна с Юбилации за две виолончели от Георги Арнаудов в изпълнение на Джефри Дийн и Анатоли Кръстев и завърши с торта и шампанско. Напълно заслужено, защото пет години нивото е неизменно високо, идеите - оригинални, залата - пълна с отбрана публика. Самият Джефри Дийн - артистичен директор на този, единствен по рода си в Източна Европа форум, преди пет години едва ли е бил толкова уверен в дълготрайността му.
Джефри Дийн: "Идеята се роди във връзка с честването на 100-годишнината от рождението на Гершуин. (Още тогава, ноември 1998 г., подходът към идеята за юбилей е нетрадиционен. Българската публика слуша преди всичко американска класика, но темите, около които е конструирана всяка програма, предлагат широк музикално-естетически модел. Н.И.) През 1999 г. - второто издание на Седмицата - идеята прерасна в нещо по-обширно. Присъединихме се към проекта Music Eхсhange на "Сорос" и оттам нататък започнахме да включваме и български композитори. Програмите ни задължително предвиждат присъствието на живи американски композитори - всяка година каним по двама-трима, за да присъстват на своите премиери."
Всеки фестивал има акценти или водещи идеи. И, разбира се, юбилей. В 1999 се отбелязва 100-годишнината от рождението на Дюк Елингтън и първият концерт - "В търсене", вместо "в памет" на Елингтън" е опит да се ситуира неговата музика в контекста на многобройните стилове на ХХ век. Едно от качествата на този фестивал е равнопоставеността на стиловете. Следват - пак в 1999 - един клавирен Макрокосмос с блестящо изпълнени от Марио Ангелов творби от Хенри Лазаров, Любомир Денев, Джордж Кръмб, Панчо Владигеров; Арфови премиери - нови, обновени гласове (Анна-Мария Равнополска- Дийн) с творби от български композитори, в които обект са нови търсения на възможностите на арфата. Освен лекциите за миналото и бъдещето на американската музика и американския композитор в Европа, всяка концертна вечер по оригинален начин въвежда в музикалния дух на Америка.
И в тази втора Седмица звучат класици - американски и български, както и класици на авангарда - от двете страни. Каква е основната идея на форума - да се представи панорама на американската музика или двете култури във взаимно интерфериране?
Джефри Дийн: "И двете неща са заложени във фестивала, но ми е трудно да преценя кое беше първото. Представяме много творби, писани преди повече от век, наред със съвсем нови. Същото е и с българската музика. Първият концерт тази година включваше пет български юбилея и подиумът беше предоставен на млади музиканти. (По съвсем български причини обаче, "петорката" не се състоя - липса на ноти и пр. - Н.И.) Представяме много класика, но все пак превес има новата музика."
Може би в това отношение фестивалът е продължение на Музика Нова и Пианисимо?
Джефри Дийн: "Смятам, че те се допълват, но и различават: профилът на "Пианисимо" е съвременната клавирна музика, Музика Нова селекционира творбите, които показва, сред музика от цял свят. Целта на Седмицата на американската музика е да представи не просто нова, но и непозната в България американска музика. Обръщаме се към различни стилове - и в американската, и в българската музика."
За американската музика е много типично смесването на стилове и елементи - вероятно този процес се е оформил в резултат на активното асимилиране на различни култури при изграждането на американската национална култура. Така че този фестивал и с разнообразието си представя един минимодел на американската музика. Но за новата музика изобщо смесването е характерен белег, тъй като до голяма степен тя се създава в резултат на интензивно общуване и усвояване на друг опит. Това до голяма степен улеснява една от идеите на фестивала - взаимното проникване на култури.
Джефри Дийн: "Това е така. На мен ми е интересно да наблюдавам в тези 5 години една подсъзнателна борба между тия, които са привърженици на постмодернизма и тия, които не са, които вярват във връщането към романтизма и тоналността в музиката. Например през 1999 г. гост на фестивала беше Пенка Кунева - утвърдена представителка на постмодернизма. В същата година тук беше и Петрос Овсепян, който определено стои на други естетически позиции. (И двамата се представиха с лекции и собствени творби.) Разбира се, като музиканти, като колеги, всички се разбират, въпреки коренната, понякога, разлика в позициите им. Ето, такава смесица на естетика и стилове може да се наблюдава на нашия фестивал."
На втория концерт тази година прозвучаха две много красиви "романтични" творби - Серенада за арфа и чело от Питър Блаувелт и Серпент/2000 за арфа, чело и сопран саксофон от Джон Антони Ленън - един от гостите на фестивала. Наред с тях - нов и интересен цикъл от четири етюда за арфа от Димитър Христов - в типичния за него стил, при който статиката се нарушава от напрежението на натрупания материал и разпадането му в различни темброви и динамични посоки.
Седмиците, както и другите фестивали от подобен тип, представят много експериментална музика, в която трудно се "става класик"; музика, която се създава изключително динамично, "в движение", често в резултат на случайно съчетаване на различни творчески воли, на съвместно музициране на различни групи - както при джаза, но от други художествени позиции и, разбира се, с различен емоционален резултат. Бегъл поглед върху програмите на американския фестивал (списвани и оформяни много добре) ни показва всеки участник в поредица от университети, фестивали, майсторски курсове, ансамбли, студиа.
Джефри Дийн: "В това отношение приличаме на други фестивали от подобен тип. Това постоянно движение помага да се натрупат впечатления, толкова нужни за творчеството. Понякога едно силно преживяване може да промени цял един живот, но поредицата от натрупани емоции и опит от художествено общуване е нещо много сигурно."
Едно от явленията тази година беше американският тромбонист Ендрю Гленденинг. Той е сред изпълнителите, които не просто са извадили своя музикален инструмент от традиционното му място в класическия оркестър, но и са го издигнали до нивото на персонаж. Гленденинг призна, че за него този фестивал също е преживяване. "Неочаквани срещи 2002" е пиеса за лента и тромбон от Румен Бальозов и Чинг чу-Ху - тя е дала и наименованието на два от концертите. Композиторите, независимо един от друг са създали всеки своя дял, а обединението е дело на Гленденинг - пак на принципа на случайността и с помощта на публиката. Резултатът - колкото за слушане, толкова и за гледане - е и забавен, и музикално стойностен. В програмата на Гленденинг всичко почива на импровизацията и на обширен музикален опит, на детайлно изследване възможностите на инструмента.
Много важно е отношението към детайла в музиката, представена на фестивала. Детайлът не като естетическо явление, а като конструктивен елемент. Анотациите към отделните творби са подробни: "...дигитално сгъстяване и разтягане на трайностите без промяна на височината, което ми позволи да синхронизирам в латиноподобен ритъм групи от чудновати ритмични тромбонови шумове" (Марк Филипс за пиесата му "T.Rex"). Не случайно анотациите говорят за изследване или изучаване, а не за създаване. Тук въздействието е донякъде изместено - от традиционната "естетическа наслада" на протичането върху насладата от "правенето". В този смисъл доста по-интересни са понякога уъркшоповете - в Седмицата 2002 те бяха два. Тази "ученост" не е ли обръщане към античния модел - музиката като наука. Но дори тази "ученост" често дава традиционния емоционален резултат.
Нед Макгауън - САЩ/Холандия - също сред гостите тази година - е директор на Фондацията за микротонови изследвания Huygens Fokker, учил е съвременна флейтова техника и теория на карнатската музика в Амстердамската консерватория, участвал е в различни формации къде ли не. На фестивала гостува с колеги от Карнатска лаборатория, създадена в Амстердам преди три години с цел да експериментира с музика, повлияна от традициите на Южна Индия. Нед Макгауън - флейта и контрабасова флейта, Хийтс Левелт - тромпет и флюгелхорн, и Марта Мавроиди - вокал и перкусия - направиха един много интересен концерт - реверанс към балканската, включително и българската музика. Въпреки силната ми вътрешна съпротива към ориенталщината (тромпетът беше носител на сватбарско-цигански темперамент) - възприех някои от творбите като магическо докосване до неподозирани дълбинни пластове, витаене из безбрежните селения на древното - гласът и флейтата, приземявани от тромпета.(Тук се връщам към втория концерт, в който по съвсем друг начин Лазар Николов се докосва до античното - "Из музиката на Орфей", чудесно изпълнена от Джефри Дийн - тази музика сякаш е "преписана оттам съвсем естествено и не може да се причисли към никакви "учени" концепции. ("Карнатска лаборатория" не може да влага в тия интонации това, което дразни нашето ухо - балканската простотия.) За тях това е поредно изследване и извличане от всяка интонационна новинка материал или модел.
Още едни "Неочаквани срещи" осъществи този фестивал - с немския пианист Себастиан Бервек. Музика от Конлън Нанкароу и Джон Кейдж (и двамата имат 90-годишнини) беше рамка, в която се вписаха контрастни и по стойност, и по естетика композиции: музика, която показва преходността на експеримента - Стив Райх - Пендулум за високоговорител и микрофони - трудно поносимо съчетание от звукови вълни, една медитативна пиеса, написана тази година от Алвин Лусиър и един класически минималистичен модел - пиесата на Тери Райли, в която, както отбелязва програмата, слушателят трябва категорично да отхвърли модела, за да не бъде погълнат от него, т.е. от чистата му класичност.
И така, фестивалът запазва устойчивостта в търсенето на изненадващи решения. Оттук нататък накъде?
Джефри Дийн: "Знам, че ще има и следващ фестивал. Единственото нещо, което е ясно за неговата програма, е един вокален концерт върху творби от американски поети. Те ще бъдат избрани сред повече от 100 получени от други страни, главно САЩ. Труден избор, защото голяма част от тези творци са много известни и се страхувам да не се обидят. Силни представители на едно по-академично мислещо поколение, но ще има и интересни неща."
Традицията тръгва - успешно - от 2001 г., когато класическите цикли по стихове на Емили Дикинсън - от Симеон Пиронков и Иван Спасов вдъхновяват организаторите да поканят творци от различни страни да представят песни по стихове на поетесата. Тази година Седмицата завърши с един много приятен концерт - "Грамотният блусмен - 100 години на Ленгстън Хюз в песни. "Освен интелектуалната интерпретация на Константин Илиев - "Отражения", в изпълнение на Румяна Барева и Цветанка Герджикова, беше приятно и интересно да се чуе българска интерпретация на традиционния стил - песни от Барбър, Карпентър, Флорънс Прайс и др. Чудесно се справиха гласовитите Еделина Кънева и Марчо Апостолов с дискретния и стилен съпровод на Ганка Неделчева.
Ще търси ли следващата Седмица тематичен център?
Джефри Дийн: "Бъдещето ще покаже. В 2000 г. темата беше водата.
Помним забележителната мултимедийна инсталация на Синтия Кокс "Едно всеобщо пречистване" с музика и изпълнение на Лиса Биелава.
Подобна програма предполага обширни контакти и огромна информираност.
Джефри Дийн: "По принцип разчитам на познати композитори и музиканти. Най-често ползвам за съвети живеещия отдавна в Европа Петрос Овсепян, който има много широки познания за съвременните тенденции в музиката. Основната институция, на която се крепи фестивалът, е Американският университет. За парите - това е винаги ходене по мъките Но..."
На добър час до 2003!

Наталия Илиева

Наталия Илиева е редактор в програма "Христо Ботев" на Българското национално радио. Водещ е на предаванията "Метроном" и "Студио "Музика"".