Гадости, без които можем
Ц. К. В.*
Е.: Лайна, които готвя за обяд с много лук и много олио.
И.: Събуждам се със спряло сърце, с вмирисана нощница, с онемял мозък. Децата да се събудят, мъжът ми да се надигне уплашен, да се струпат до главата ми и да ме целуват.
Е.: Но всички спят.
И.: И няма кого да попитам дали бялото ми одеалце на сини мечета, и то е потънало в лайна.


E. е Етиен Леви - някакъв певец, някакъв "Шик". И. е Илиана Беновска - някаква "Кой кой е", "Полюси". Това са началните слова, с които се обръщат към аудиторията си от данъкоплатци двамата водещи на "външна"(?) продукция. Той е с бели бакенбарди, сиво теменно окосмяване и перхидролена изтъняваща към кръста плитка, в пуловерче. Остарял хипар - има такава порода, която не знам защо в повечето случаи праща сигнали за нечистоплътност. Тя е в тоалети и маниери на гарова фльорца. Той е по-семплият, обръща се с глупостите си към певците - те са му ресорът. Тя тегли на интелектуалната си каишка тежкарите - Софиянски, Теди Москов, Сендов, Ивайло Христов - отговорна е за сериозните гости. И не пропуска сгода от висотата на телевизионната си биография на водеща да се държи с него просташки снизходително, както само полуинтелигентът го може. За да е ясно - и на него, и на нас - кой е мозъкът в това неземно talk show. И двамата са в началото на своите петдесет. Фекалното аязмо, в което палуват, скромно се нарича "Цялото кралско войнство", а БНТ гордо го излъчва всеки петък от 23 часа.
Първият път отидох на Канала по погрешка - да освежа тихите си чувства към Робърт Редфорд. Втория път си взех видеото на вилата, за да документирам това действо, а третия накарах цял купон да цвили пред телевизора.
Това предаване е отвъд въображението, отвъд мислимото и представимото. Преди да си го видял, не знаеш, че е случваемо. Гледаш го, пипаш то - дишаш го и не можеш да повярваш, че съществува. Не, не е възможно. Не по държавната телевизия. Трябва да си се объркал. Може би е по "Демо" или най-много по "7 дни". Всяко следващо гледане те упойва повече и повече. Нещо повече - не ти стига да си самотен зрител - искаш да заразиш с него колкото може повече хора. Да преживеят този потрес с теб, за да ги питаш: "Какво става?"
Това е удобният в своята универсална разтегливост въпрос, с които двамата водещи се обръщат всеки път към гостите си - въпрос, който им позволява да се разливат, накъдето течението ги отнесе, без никаква тема и стремеж към център и посока. Компанията всеки път "се конструира" по принципа "манджа с грозде".

Ц.К.В. - 15 ноември

Тема - няма.
Гости: Председател - Стефан Софиянски, членове Илиана Раева, Теди Москов, фолкпевец на име Стефан (не се разбира второто му име) и май "българските спайски", както наведено ги зоват медиите, тоест "Антибиотика".
Какво става в този един час от нашия живот?
Сред отблъскващия офис декор, чиято последна грижа е да уцели някаква естетичност или поне предразполагаща атмосфера (за пръв път чета срещу сценография не име на лице, а на фирма ЕТ "Харива-Проимекс"), всеки е дошъл по мотиви, знайни само нему. Обединяващият ги, ясен за зрителя, е, че наличната им популярност не им стига. Трябва им още. Независимо къде, независимо пред кого. Нищо, че дават от собствената си ценност (приемаме, че всички в това издание я имат като професионална реализация) на хора, които като кърлежи съществуват, хранейки се с кръвта на глада им за слава. Водещата е в огнено червени кожи и пухчета - неадекватни до смешност на интелектуалистките й претенции и на типа предаване, което си представя, че прави - сериозно и забавно, актуално и задълбочено обговаряне на социалния, културния, политическия контекст на нашето ежедневие. Опитният режисьор на пулт я кадрира едро как си преговаря следващите въпроси (дали й няма зъб за нещо?), докато чалгаджията, който не приема да бъде наричан фолкпевец, изпълнява своята творба. Стефан Софиянски тук се явява като анализатор на музикалните процеси у нас. Явно за водещите това е силната му страна, която ще осветлят пред аудиторията. Като такъв той се изказва за песни и текстове, за да отсече, че "Попфолкът у нас бе забраняван(?!), а сега е в упадък." Дали не се е объркал, замествайки СДС с фолка? Разбира се, на тези водещи не би им хрумнало да го запитат не го ли е срам като българин, гражданин и кмет да дупедавства на Големия брат, като разрешава късове от София да бъдат обрамчени с червени шнурове месеци наред и непроходими за хората, които го избират да направи живота им по-лесен и не тъй изнервящ? Защото тяхната работа е да сервилничат, нищо и никого да не затруднят; вместо нещо поне от нашата действителност да проблематизират, всичко, до което се докоснат, да профанизират. По-после Етиен ще определи (и това доживяваме!) фамилиарно и разбирачески, че "Мая е брилянтна". По-после ще чуем урок по етика от Илиана Раева, която развълнувано описва как по шампионати "Руските членове на жури са като юмрук", как се защитават един другиго, въпреки че няма вече СССР, и "какъв изключителен морал" е това, а българите си завиждат и в чужбина не се подкрепят, в хор ще се надпеят водещият Етиен и пеещият Стефан. Това грозно като визия, дървено като поведение, бръщолевещо като съдържание и пошло като "послания" едночасово изчадие добива венеца на своята същност в поантата си. Почетният гост ще бъде "наказан" за своята откровеност, "защото колкото са ти по-добри делата, толкова са ти по-строги наказанията", библейски нервничи водещата Илиана и пред очите ни един друг колос на кича, неговият неуморен мисионер Иван Яхнаджиев, започва да реже от обувките на Софиянски (истински скъпи и красиви, нови като на човек, който не стъпва по софийски паваж, лъснати така, че муха да кацне, ще се разчекне). И почва кичменът да реже пред смаяния мой поглед, а този и на безработните, и на многодетните, и на пенсиите, на всички онези 99% официално бедни bg същества, и минава по студенопресованата вълна на панталоните, и се покачва по туиденото му сако, и щракат ритмично и бойко раменцата на ножицата - пред очите на всички в студиото с мълчаливото им съгласие, как никой не каза, и Теди вкл., "Хей, спрете! Какво правите?", тези вещи, изработени от похарчени животни, над чиито бодове са си боли очите жени в италиански цех на Дупница срещу 4 лева седмично - четири лева седмично, и които 90% от bg могат, ако могат, да си позволят един път в живота - за абитуриентския бал на детето, този природен и човешки труд бе унищожен - нарязан, опипван, омазнен от този гнусен клетник Яхнаджиев, който за следващият път щял да направи портрет от изрезките на другия клетник Софиянски, който притеснено и кривоусто се смее през цялото време, много кривоусто и недостатъчно притеснено, за да каже: "Не, благодаря!" От популизъм да го беше казал. От срам към бившите си и бъдещи избиратели. Не. Не посмя. Не му стисна да откаже - да не излезе, че е стиснат, че е за едните 1000 долара. Какъв цинизъм, каква гавра, какво дъно...

Ц.К.В. - 22 ноември

Тема - няма.
Гости - вечният професор Хачо Бояджиев с нова дикция, до него единица мярката за слабоумие Юлиана Дончева (аз гласувах за нея, Боже и Царю, простете ми), певици Караджови (една песен и оплакване, че тук пеят в "Чевермето", а в чужбина нашият фолклор на ръце го носят), някакъв ди джей Станчо (издава и списание!), чиято болежка е изостаналостта на BG спрямо Холандия и Англия, където марихуаната е ненаказуема, и един читав човек за легитимация. За гнусно алиби. Ивайло Христов. Човекът, чийто премиерен филм предстои да се види и който, естествено, не отказва предложените трибуни да си рекламира продукта. Също тъй естествено, без видима следа за осъзнат компромис, той усилно се труди в театър "Искри и сезони" на Искра Радева, участва в спектакли с Марги Хранова и пр. Вероятно храни семейство. Обаче, дали след такъв широк творчески диапазон, ще има сетива и ресурси, даже и желание да изиграе нещо, като онзи негов Лопахин преди години при Азарян? Смея да се съмнявам.
Тук в нечленоразделен двубой са Професорът и неговата креатура - факт, осветлен с видимо и взаимно доволство от двамата. Спорят за медийния закон - защо той е "против", а тя "за" - ясно не става. Става ясно, че приемственост има. После водещата моли дъвчещия дъвчица Ивайло Христов да разкаже филма, настоява - разбираш, че не е плосък майтап, а наистина държи. Той трудно отклонява, за да попадне в чудния капан на жалките й, адски актуални и животрептущи въпроси за връзката му с Лили Игнатова - отношения отпреди има няма 20 години. И там удря на кухо и зарязва Ивайло, за да каже след малко на колегата си водещ: "Изслушвай хората!". Когато диджеят разпалено обяснява защо трябва да се легализира меката дрога, г-жа Илиана прави чуден преход, за да вкара отново Ивайло в обращение: "Доколкото помня, героите в "Емигранти" не ползваха наркотици?", и след полученото потвърждение се обръща към ди джея: "Видя ли, че не това е пътят да се чувстваме уютно?". No comment. Междувременно е дала на Хачо Бояджиев членска карта като на участник в предаването - от 3 предавания само веднъж и на него. Явно тази интересна хрумка е отпаднала в крачка. Затова пък не спира да говори (както безброй журналисти, политици и филоложката Надежда Михайлова) непрекъснато на "ме" - "излъчимЕ", "работимЕ" - дразнене, от което не можеш да избягаш, завъртиш ли копчето на коя да е електронна медия. Но от Илиана Беновска научих една нова дума "изкувствост" - явно й трябваше смисъла на понятието "художественост", но не успя да й дойде на езика. И на финала - познатият венец. Този път под ножицата са дрехите на очевидно предупредената и подготвена царска депутатка. В мърлявия ефир - по правило в това, както и в повечето телевизионни говорилни, се говори един през друг, който когато и колкото свари - та по време на изкусното рязане на ръкавките се чу глас: "Отидоха 25 лева". След което чухме и тъжния отговор на г-жа Дончева: "Де да бяха 25..." No comment.

Ц.К.В. - 29 ноември

Тема няма.
Гостите и този път са букет от знаменитости - 6 пъти депутатът, човекът с двайсетина коктейла на седмица, математикът Благовест Сендов, тук в качеството си на експерт по сложната корелация между "националната идентичност" (ситни пъпчици ме избиват, когато чуя това жалко, срамно за XXI век, кухо и лигаво клише) и американската заплаха. До него иде хитовата Мариана Хил, задъхано препускащата между всички tv-студия, в които се е появил англоговорящ гост. Преводачката, чийто професионализъм за всеки, владеещ тоз рядък език, е несъмнено ясно, че е обидно нисък и преводите й в ефир са слаби, произволни и приблизителни. Преводачката, която си позволява да редактира дори писатели, резюмира казаното от чужденеца, самоволно заменя думи и чиято бедна обща култура ражда непрестанно гафове - замазвани или подминавани с усмивка. (Това предаване също може да бъде подминато с усмивка, гримаса на отврат или мълчаливо презрение. По-долу ще стане дума защо не мога/не искам така.) До нея е Азис. Пред него перото немее. Той, разбира се, вина няма. Пее човекът, кълчи задница, пари намира за клипове, медиите го чакат като манна небесна, аха да пръцне и се втурват с микрофоните. До всички тях - поредното алиби. Лукът на манджата - Дейвид Дъглас, американски кинорежисьор, чийто филм не съм гледала, но помня, че заведе 1000 деца от домове за сираци на прожекция на "Хари Потър". И без да знаеш това, читавостта му свети като ябълка в тази мочурна компания. Той уплътнява участието си в непрекъснати пояснения и извинения, защото комплексираната многостранно Беновска не спира да открива под думите му теле, обиди към BG и пр. Г-н Леви пък си изработва хонорара с хитрия въпрос към Сендов: "Математика и политика - кое е общото и разликата?", и също хитрия към Дъглас: "Кое в България и българите е по-хубаво от Америка и американците?". След чуден, просто чуден клип на Азис изтръпваме от смелостта на водещата към госта й Сендов: "Не ви харесва Азис?". На което хитрият лисунгер отговаря: "Просто имам друго отношение към секса.". Този доста добър отговор бива залят от неподправен всеобщ подигравчийски смях в студиото и академикът трябва да поясни: "Човек, който има три деца, би трябвало другояче да се отнася към секса." Но бива нокаутиран от водещата: "И аз имам 3 деца, но клипът ми харесва". Бих й казала: "Ми що не се ожените с Азис." Но няма. Защото съм длъжна да уважавам нейния вкус. Обаче - само докато този вкус е в кухнята или леглото й. Щом реши да го опубличи, нейният вкус става мой проблем.

Това предаване е самата тиня. Сантиметри над него са много още боклуци, например "Елит", където водещата Надя запита Гала: "Ти обичаш ли да ходиш на почивка? То какво те питам - всички хора обичат да почиват..." Те са жалки, пошли, глупави. Това, обаче, е особено агресивно, особено гадно, особено вмирисващо. То е дъното. То събира и сюблимира всички фрустрации от културата, която се вихри в "тази страна". Необезпокоявано, по чехли и скъсан анцунг, с дъх на спарено, на снощно напиване и свряно в кьоше сношение, тази фекална култура те облъчва от сцени, малки и големи екрани. Пропива те, просмуква те, иска да те обладае. Гониш я с каквито дал Господ антидоти - "Госфорд парк", нещо на Чопра, сказка на Филип Димитров. Но за нея няма умора, тя е будна 24 часа на ден, всеки ден от 365-те. Чака те зад всяко натискане на дистанционното, дебне зад всяка втора театрална премиера, хили се от почти всяка заглавна страница. Не мога да й избягам. Не ми стигат (още не) сили, а явно и омерзение - да емигрирам като Борис Христов в неговия Лещен, като Боян Папазов в неговата Марча. Знам, че това е пътят на индивидуалното съхранение. Възможността "за бяло, за чисто", за съсредоточване и взиране.
Възхищавам се на способността да се удържи този (анти)"цивилизационен избор". Ние, които още не сме се завили презглава в свойто Иракли, никому не ще накривим капата. (Какъв е смисълът тук да публикувам списъка на художествената комисия, допуснала тези нови предавания?) Можем само да обезпокояваме. Играят много пари, а в тази страна едно нещо не вирее. Общественото мнение. Обществената нетърпимост. Обществената реакция. Случва се само индивидуалната. Да вярваме ли на Влади Тодоров, че след дъното е излазът? Не сме ли го стигнали? Поне в културата?
Ще ми се да виждам как в зрака се мержелее възможната полза от това - тук, в центъра на селския ни площад, да удряме детските си барабанчета и да се питаме "Какво става в Цялото Което Вони?"

5 декември 2002

Аве Иванова

биография
* Цялото Което Вони