Кой е С-061 и защо?
С-061 е Милан Бабич. От 6 декември, 9 часа средноевропейско време, журналистите могат да произнесат това на глас, без да рискуват процес за неуважение на съда. До този момент С-061 (С като Croatia) обаче бе строго "защитен свидетел" на обвинението в Процеса на столетието пред Съда на човечеството в Хага. Толкова строго, че на два пъти му сменят кодировката, гласът му е премодулиран до неразбираемост, образът му на мониторите остава замазан, а трибуналът през пет минути спуска жалузите за продължителна "закрита сесия", че иначе може да пострада анонимността на идентичността му, тази нова придобивка в съдебната практика на демократичната ни и ценностна общност. На кого му бе притрябвало този (за пореден път) "най важен инсайдер" на прокурорския екип на трибунала анонимно да дава показанията си по най-важните обвинения срещу великосръбския злосторник? При това от цветовете и съдържанието на показанията на С-061 всеки още на втория ден разпозна в размазания му силует злощастния политически партньор и съперник на дваж по-злощастния Милан Мартич, президента на триж по-злощастната Република Сръбска Крайна. Защо тогава всичко това, и то след като обвиняемият на 25 ноември вече се изтърва да назове защитения свидетел с фамилното му име, за което трибуналът мигновено го наказа с ново спускане на пердетата? Защо цялата тази тъжна игра на анонимност, след като ден по-късно сам съдията Ричард Мей неволно повтори и потрети прегрешението на Милошевич, само че безнаказано? Ала не. Три пъти прозвуча в залата печалното име на свидетеля, но съдията докрай геройски отстоява анонимността на С-061 и забранява разгласяването й, като че ли от нея зависи не само съдбата на свидетеля, но и на трибунала му. Провинилият се ще бъде даден под съд за неуважение на трибунала - предупреди съдията изрично неколцината журналисти в залата.
Ех, младост, ех, изкушение... В един уж отминал свят, също под заплаха със затвор, забраняваха публичното произнасяне на разни очевидности. Например, че нямало свобода на словото. Срещу защитения свидетел номер едно в тази фаза на обвинението впрочем, срещу този политикан номер две на злощастните краински сърби, за чието избиване и етническо изчистване от родината им през 1995 г. ни съд, ни прокурор ще се намери, екипът на госпожа Карла дел Понте първо заведе разследване по подозрения във военни престъпления и чак тогава го призова за свидетел, та под стимулиращото въздействие на този фактор С-061 шест дни словоохотливо да маже с инсайдерските си потвърждения въжето на прокурорката за балканския деспот. Ако не беше "Процесът срещу Трайчо Костов и неговата клика", това междувременно забравено четиво от 50-те години, новото прокурорско инженерство на госпожата можеше да мине за новаторство и пионерски дух, но така ще си остане епигонщина.
Иначе стоят нещата с подслушаните телефонни разговори от 1991 г. между подсъдимото чудовище и някой си Радован Караджич, потвърждаващи концепцията на обвинението за организираното от обвиняемия "съвместно престъпно начинание" (joint criminal enterprise) срещу силите на демокрацията. "Да, това е гласът на Милошевич, да, това е гласът на Караджич" - потвърждава по инсайдерски свидетелят принадлежността на полуизтрилите се от презаписване гласове. Ако съдът превъзмогне колебанията си и приеме тези записи на подслушани разговори като доказателствен материал - нещо, което съдилищата на отиващата си епоха не могат да си позволят, - то пред внучетата ни действително се разкриват интересни перспективи на правораздаването. С присъщата си презрителна насмешка обвиняемият подхвърли нещо за банални манипулации на тайните служби. Никога не е било например, въпросният Караджич да си позволи към него обръщението "Слобо". Видимо развеселен обаче, експрезидентът изслуша друг един запис, на който поне една от репликите прозвуча с неподправена автентичност. На оплакванията на Караджич, че в Сараево някой си Алия Изетбегович започнал да въоръжава мюсюлманите, Милошевич реагира художествено с думите: Нек се носе у пичку лепу материну, ко год хоче да се бийе, ту смо!
Шест дни С-061 по инсайдерски потвърждаваше въпросите на прокурорката Хилдегард Юрц-Рецлаф, шест часа показания на открита сесия обаче едва ли ще му се съберат. Това май ще се окаже единственото предназначение на статута му на "защитен свидетел" и във всеки случай - единствената причина трибуналът толкова стръвно да защитава формалната неприкосновеност на този статут на свидетеля, без да има реално какво още да се защитава. Шест дни и обвиняемият се възползва от правото си да го разпъва на кръстосан разпит. Пет от тях също преминаха почти изцяло в закрита сесия. При всеки по-интересен въпрос на обвиняемия завесата падаше. Например при въпроса за някакви си 200 хиляди долара, които не се сеща да са му броили на ръка сърби от американската диаспора, за да ги сложи в бюджета като скромно дарение за хуманитарни цели. Не се сеща и за повдигнатото разследване на изчезналите пари, нито за загадъчната смърт на инспектора, натоварен с разследването. И хоп, закрита сесия, че сакън, изтече му идентитетът. Съдбата на С-061 по време на ритуалните закрити сесии на кръстосания разпит бе май като на досегашните му побратими по инсайдерщина, ала това си остават догадки и театрото очевидно не е вече за пред публика.
До петък, 6 декември, когато съдията Ричард Мей откри заседанието, давайки думата на Михаел Мюлер, адвокат на защитения свидетел. С оглед на деликатната позиция на клиента си той през цялото време бе седнал сред прокурорите, за да не допусне с някоя непредпазлива дума свидетелят да утежни положението си на кандидат-обвиняем. На всеослушание адвокатът извести, че клиентът му се казва Милан Бабич и че не държи повече на анонимността си, защото безотговорни медии вече без друго я разгласили. На всеослушание по този начин можа да приключи поне финалната фаза от демонтажа му като инсайдерски свидетел номер 1 на обвинението.
Зъболекарят Милан Бабич бе министър-председател и външен министър на самозваната Република Сръбска Крайна, прокламирана в отговор на хърватското отцепване от Югославия. Като радикален националист Бабич, през 1991-1995 г. ратува за присъединяването на тази хърватска територия към Сърбия, което го вкара в конфликт с тогавашния сръбски президент Милошевич. Въз основа на официални документи на ООН днешният обвиняем номер едно с лекота успя да докаже, че Бабич на три пъти му отказва да приеме плана "Сайръс Ванс", предвиждащ оставането на Крайна в състава на Хърватия като област с широка културна и политическа автономия, докато същевременно този план е имал пълната подкрепа на сръбския президент. Великосръбските амбиции на Милошевич спрямо Крайна, които обвинението искаше да докаже чрез инсайдера си, се оказаха амбиции на свидетеля му. Вторият си и решаващ автогол обаче прокурорите си вкараха чрез обвинението, че от Белград сръбският президент Милошевич фактически е командвал югоармията в Крайна, и то посредством югославския президент Зоран Лилич, който по това време само формално бил неин главнокомандващ. Доказателството бе възложено на прокурорския инсайдер Милан Бабич, който под дамоклевия меч на госпожа Дел Понте положи всички усилия да заслужи това доверие. Чрез марионетката си Лилич в югопрезидентството Милошевич бе безспорният главнокомандващ - изричаше безотказно свидетелят по повод и без повод. И фактически, и формално обаче обвинението по тази кардинална точка се провали поради смешния факт, че Лилич става югославски президент едва през 1993 г. Унищожителната корекция по въпроса внесе някак си между другото "приятелят на съда" Тапушкович, докато на лицето на Милошевич се изписа недоумение от факта, че и нему тази дреболия се бе изплъзнала от вниманието.
На фона на този провал като забавни багатели избледняха всички останали препъвания на свидетеля. А какво значение му придаваше прокурорският екип, проличава от факта, че за да склони загрижените за времето съдии да го изслушват цели шест дни, доброволно се отказа от 14 други свои свидетели.
Как можаха прокурорите да допуснат подобно недоглеждане в обвинителната си конструкция? Отговор на тази загадка ще получим толкова, колкото и информация за разигралото се по време на закритите пърформанси на защитения свидетел С-061 между 116-ия и 127-ия ден от Процеса на века.

Хага, 8 декември 2002

Жерминал Чивиков