Новата Жизел
Публиката масово се завръща към спектаклите на класическия балет. Този феномен си обяснявам не само с достойнствата на старите творби, но и с нарастващата нужда на съвременния зрител от хармония и равновесие. Така се случи и с поредната нова постановка на балета "Жизел" - музика Адолф Адам, хореография Жул Перо, Жан Корели и Мариус Петипа в редакцията на гост-хореографа Леонидас Депиан. Но между познавачите избухнаха остри разногласия в подкрепа или против новата версия.
Според критикуващите Софийската опера вече притежава постановките на световноизвестните майстори Лавровски и Григорович, които са действителните познавачи на романтичния стил. И като че бяха най-разгневени от трактовката на първо действие. Отбелязвам: това действие винаги е било костелив орех за всички постановчици поради драматургическите си пробойни, твърде многото пантомима и описателност. Леонидас Депиан несъмнено е пожелал да сгъсти разказа, придавайки по-голяма динамика на ситуациите. Харесах това, че Хиларион (в ролята бе първият ни танцьор Ясен Вълчанов) танцува, тъй като той е главно действащо лице в драмата. А в оригинала присъствието му в първо действие се свежда до миманс. И други логични намеси могат да се видят. Но съм принудена да призная, че с така свободното разместване на музикалните епизоди в пaртитурата, с промяната на танцовия текст, узаконен от времето, донякъде се ощетява духът на творбата. Което отново предизвиква въпроса: до каква степен съвременникът има право да "пипа" в завещаните ни шедьоври?
Второ действие ни предложи блестящ дамски състав. Дарина Бедева е тъкмо за партията на Мирта, но ми се ще да се задълбочи още върху внушението на героинята си. Двете вилиси - Веса Тонова и Иванка Касабова, са изпълнителки от висока класа. Иванка Касабова заедно с Трифон Митев видяхме в блестящо "па-де-дьо" в първо действие. Росен Канев като принц е красив и изящен, а демонстрира и много добра танцова форма. С истинския респект, който изпитвам към таланта и професионализма на Мария Илиева, с уважение към десетките чудесно изтанцувани от нея партии (между които и Мирта от настоящата творба), ще споделя, че Жизел не е подходящо за нейното амплоа. В романтичния балет типажът е задължителен, а той обикновено се определя от природните данни. Жизел трябва да бъде въздушна и безплътна. Тя олицетворява политналия към небесата човешки дух - кредо на романтичната естетика. Доброто представяне на танцовия текст, без да се постигне внушение за приказност и нереалност, не е достатъчно.
Пак във връзка с необходимата сценична атмосфера ще отбележа, че Софийският балет често е твърде небрежен към ефектите, измислени от постановчиците, обикновено присъстващи само на първите спектакли. Висилки във въздуха, огньове, пропадала, аксесоари - всичко изчезва, а осветлението в повечето случаи е лошо. Да не говорим за модата класически творби да се играят на магнетофонен запис. Трябва да се проумее, че за разлика от модерния танц, тук диригентът и оркестрантите всеки път са съавтори на ставащото на сцената. По тези причини, както и поради по-дребни, но значими промени в прочутото "па-де-дьо" във второ действие, въпреки силния състав на изпълнителите, великата магия на второ действие, наречена "Жизел", за мен не се състоя.

Маргарита Михайлова