И весели празници...
Следващият брой на вестника от 20 декември ще бъде последният за годината. Той, както обикновено, ще е по-особен, с по-"тържествена" графика, която не допуска редакторска колонка.
Затова ми се щеше днес, в навечерието на празниците, да заобиколя пошлото, да си спомня светлото и хубавото, което ни се е случило, за да мога спокойно, не измъчено, от името на екипа и от свое име да пожелая радости и надежди на всичките ни читатели през следващата година.
Доста усилия употребих, за да реализирам това си намерение. Не защото "светлото и хубавото" не е било, не ми се е случвало. Напротив. Случвало ми се е. В една или друга степен, повече или по-малко - имало го е.
Проблемът е, че аз/ние някак си отказваме да го отчитаме, да го помним и да му се радваме. Отказваме да "шпиковаме" с него иначе баналното си ежедневие; отказваме сами да направим битието си по-шарено, по-приятно за "консумация". Сякаш радостта от самото живеене сме изнесли пред скоби, за да можем (вътре в скобата) да консумираме на воля меланхолиите и погнусите си. И да наблюдаваме с нездраво задоволство как наред с душите, започват да страдат и телата ни.
Уплашена от задаващата се необратимост на тази психосоматика, след пределна концентрация си спомних - едно чудно лято, прекарано с най-близките; едно (много!) време, подарено ми от приятели, няколко красиви жеста, дошли неочаквано от непознати, пет добри думи, казани без повод... И слепих в едно радостите, изживени през годината... И те се оказаха никак не малко... С мисълта за тях искам да вляза в 2003. Пожелавам същото на всички, които ще отворят този брой на вестника. А за лошото винаги има време - за нас то започва да тече от 10 януари. Дотогава - наздраве! И весели празници!

Копринка Червенкова