Подгряване на надеждите
Народът е казал: "Една лястовица пролет не прави". И един филм (нека са два, три, пет) също не правят "пролетно тайнство". Ала обнадеждават.
Не обичам особено заглавията с евтини каламбури. Но това се изплъзна в текста и не ми се ще да го махам. Защото в случая върши работа и веднага заковава тезиса, около който ще се строи статията ми. "Подгряване на вчерашния обед" се появява след едно много дълго и отчайващо безсилие на нашето игрално кино през последните 10-12 години. Ситуацията е добре известна, за да я описвам отново, и е достатъчно да бъде припомнена с две думи: пълен разпад на филмопроизводствената система, тежко безпаричие, отчайващо държавно безхаберие. Но над всичко това - смущаваща идейна и творческа обърканост на авторите, които обаче не си признаваха това, а напротив - повечето от тях упорито и безсмислено вървяха в грешна посока, пренебрегвайки напълно зрителите, и затъваха в дълбоко отчуждаване от нормалното, потребно, комуникативно кино. Така малкото ни филми не само че не бяха адекватни на времето, ами се самоизолираха въобще от нормалния кинематографичен процес, който по света вървеше синхронно. Съзнавам, че казаното звучи твърде остро и категорично, че обобщава, без да отбелязва единичните изключения, но съм абсолютно убеден, че това е вярна диагноза и при това съм я заявявал многократно през изминалите години.
И ето че на последния 25-ти национален фестивал 3-4 игрални филма се откроиха в оживената и в количествено отношение програма. И вдъхнаха толкова необходимото доверие за възможно нормализиране на кинопроцеса, за връщането му към адекватни идейни, художествени и авторски усилия като първа стъпка за (евентуално) съживяване и поемане по разумен, верен път. Филми като "Опашката на дявола", "Емигранти", "Подгряване на вчерашния обед" (а преди тях "Писмо до Америка", "Хайка за вълци") най-после правят възможно нормалното говорене за нашето кино, дават началния професионален и художествен минимум за сериозно отношение към отделни конкретни заглавия, защото те самите са на достатъчно убедително равнище и мотивират както зрителите да им отделят внимание, така и евентуалните специализирани дискусии. С две думи - най-важният резултат от Варна 2002 е, че пречупи отчайващата посока надолу и даде повод за смислен разговор след толкова години безсмислени и безплодни думи в нищото.
Неслучайно желанието ми да пиша за филма на Миле Неделковски и Костадин Бонев "Подгряване на вчерашния обед" се отклони към тези по-общи начални разсъждения. Мисля, че това е напълно естествено и в случая - дори по-важно от частния кинематографичен анализ на филма. Защото той е съвсем четлив в своето послание, защитава убедително заложените авторски идеи, поднася ги разбираемо и с уважение към зрителите, така че очевидните му качества (и отделни недостатъци) едва ли ще затруднят някого във възприемането и оценката на филма. А доколкото "Подгряване ..." се занимава с деликатна национално-историческа и комшийско-политическа тема, отдавна обраснала с много конюнктюрни манипулации, то филмът навярно ще породи втори, самостоятелен пакет от коментари и препирни. Признавам, че тъкмо тази паралелна дискусионна територия не ме занимава в момента. Тя е част от познат, шумен, патриотарски историко-политически дебат в друга плоскост, който за мен не съществува реално. Смятам, че е наложен изкуствено през годините и се побира в кратката афористична реплика на президента Петър Стоянов: "Македония - най-романтичната част от българската история"!
А иначе Костадин Бонев съвсем не е "неук" във винаги сложната историко-политическа тема. Някои от най-добрите му документални филми са тъкмо върху такъв материал: "Посвещение, апостроф 25", "Под облак", "1934". При това още в тях той разработва фактологията с подчертано художествени средства, изгражда екранен "спектакъл", включва актьори, музиканти, нарочни операторски решения, дикторски текст и други постановъчни елементи редом с чистия документално-исторически пласт. В този смисъл първият му игрален филм не ме изненадва и не го определям със снизходителното в случая "дебют". Той просто потвърждава таланта му на кинематографист и продължава личния му художествен възглед. Та и поради това цялото ми професионално внимание и интерес сега са насочени тъкмо към качествата на филма, с които той се вписва с споменатия обнадеждаващ полъх за нормализация на киното ни.
Преди всичко "Подгряване на вчерашния обед" залага на двете най-важни предпоставки за добър филм: значима художествена идея, вградена в здрава драматургия и персонаж(и) със съдба. Звучи банално и просто, ала работи винаги, когато е направено добре. Миле Неделковски си е свършил работата още в романа, а после и при сценария е успял да запази целостта на драматургичния разказ, нанизан около личната съдба на Катерина Вандева, която за около 60 години от своя живот пресича цялата драматична история на Македония. Колкото и да се оспорват историческите факти и да им се натрапва някакво друго, днешно тълкуване в евентуалните спорове около филма, тяхната конкретна художествена защита чрез добре изградената, психологически мотивирана индивидуална съдба на героинята е убедителна и издържа на всякакви аргументи. Затова решаващата заслуга на режисьора Костадин Бонев е преди всичко във вярното извеждане на този централен образ и много добрата му екранна защита от три изпълнителки, което само по себе си е трудна и рискована творческа задача. Но и трите - малката Мария Мазнева, младата Биляна Казакова и опитната Светлана Янчева - постигат впечатляващо единство на екранното си поведение през различните времеви отрязъци, а така параболата на образа придобива необходимото обобщение за съдбовна преданост към род, език, национална принадлежност и лично достойнство. Ретроспективните преходи назад/напред в историческото време, които също са възможна препънка в целостта на разказа, са постигнати умело и логично чрез сюжетната линия на телевизионния екип, който прави документалния филм за Катерина. "Втората оптика" на тяхната камера експонира още по-релефно другата архетипна парабола през времето - линията Джако, Иван, Попадамчев, чиято конюнктурна приспособимост към обстоятелствата са кривият огледален образ на Катеринината устойчивост. А така вечната алтернатива "добро - зло", "морал - безчестие", "принципи и компромиси", "днес и утре" се облича в жива плът и достига до зрителите без излишни усложнения, но не опростено или плакатно. Напротив, ненатрапчиво, но и достатъчно четливо през филма преминава тънка нишка на загатната митопоетика в конкретното историческо време: безсънието на дедо Ванде; мълчанието на Катерина; нейната унищожена, невъзможна любов с унгареца (друг род, друга кръв). Нямам намерение да натоварвам "Подгряване ..." с повече и по-сложни значения от тези, които реално притежава, нито пък да ги надценявам за сметка на премълчани недостатъци, които навярно всеки лесно забелязва (неравностойни епизоди, на места нарушен ритъм на разказа, понякога неубедителен втори план на кадъра, вкус на "театър" в лагерните сцени и т. н.) Ала споменатите по-горе безспорни качества на филма са важни именно като елементи на една сценарно обмислена, режисьорски изведена и екранно защитена художествена цялост, в която те работят вярно и резултатно. И в крайна сметка успешно изнасят художественото послание от екрана към зрителите, за да осъществят първостепенната задача на всеки филм. Ето защо "Подгряване на вчерашния обед" провокира по-общото начало на статията именно като едно от заглавията, които "реабилитират" собствения смисъл, статут и задачи на киното ни в днешни дни.
Навремето Бертолучи се шегуваше с иронична болка: "Италианското кино има голямо бъдеще зад гърба си". Не ми се ще обаче ние днес да "подгряваме вчерашни надежди". Трябва да мислим и очакваме утрешните.

Божидар Манов


Доц. д-р Божидар Манов е преподавател по "Филмова критика" и "Теория на изображението" в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" и в НБУ. Автор на множество публикации в печатни издания, както и на книгите "Теория на киноизображението" и "Дигитална аудиовизиия". Вицепрезидент на ФИПРЕССИ.
Подгряване на вчерашния обед, 2002
Продукция на Гала филм/Дигит проп(Скопие)/БНТ/Бояна филм със съдействието на НФЦ/Министерството на културата на Македония
Сценарий - Миле Неделковски по едноименния му роман
Режисьор - Костадин Бонев
Продуценти: Галина Тонева, Кирил Кирилов, Горан и Стеван Ацевски
Оператор - Константин Занков
Музика - Николай Иванов
Художник - Георги Тодоров
Костюми - Боряна Семерджиева
В ролите: Светлана Янчева, Биляна Казакова, Снежина Петрова, Руси Чанев, Атанас Атанасов, Галин Стоев, Досьо Досев, Вълчо Камарашев, Васил Банов, Стефан Вълдобрев, Камен Донев, Деян Донков, Бранко Гьорчев и др.