Заложница на историята
В българско-македонския филм "Подгряване на вчерашния обед" (сц. Миле Неделковски, реж. Костадин Бонев) София отново става Срэдец, среда и среща за козните на вечната балканска драма. Този път - кинематографична и безопасно явяваща ни познатата южно- (и юго-) славянска политическа история от ХХ век, където четнически байрак, хитлеровски флаг, червено знаме и национални трикольори се развяват от един и същи вятър...
Слаба и самотна жена със съсухрено сякаш по рождение и преждевременно състарено лице разказва своята история. Застанала contre-jour към обектива на камерата, погледът й потъва в мрака на очните кухини, а речта й се заглушава от неспирния шум на воденицата и ритмичното притракване на стана. Висока и мрачна, изтънчена, но жилава, тя удържа пронизителния лъч на прожектора и всмукващия дъха микрофон на филмовите документалисти.
Както някога, когато е малко момиче и трябва да оживее след насилието на сърбизацията в училище; или когато е вече девойка и трябва да понесе издевателствата на фашизираните полицаи в бащиния си дом; или пък когато като зряла жена трябва да напусне града си и с подменена от сталинистите биография да отпътува към един от лагерите на титовска Сърбия. Сама жена във времето на голямата История подгрява разказа на своя живот или буламача на политическия произвол... Вечна в своето умиране, сякаш лицето на самата смърт, тази балканка успява да надживее революциите, предъвквайки сухия речитатив на своята житейска история.
Възкръснала сякаш от Талевия роман за македонските българи, Катерина от българските покрайнини във филма на Костадин Бонев изведнъж е изправена пред архивиращата camera obscura на млади документалисти, които искат да нахранят невръстната си памет с вчерашния обяд на историята. Професионалната им амбиция да впечатат автентиката на историческите ужаси ги кара да извличат безброй видения от паметта на своята героиня, която за пореден път трябва да преживее болката от съществуването с другите. Шибане на детски ръце върху училищния чин, изнасилване в полицейския участък, побой в затвора, оскотено боричкане в женския лагер и накрая действителния рекет на историческите съвременници, които ненадейно връхлитат в кадъра и забраняват на жената да изкаже чрез себе си колективната орис... Разказът е пресиран от заплахата говорителят да бъде физически унищожен, а машината на времето от кинолентата е изложена на опасността да бъде завинаги "обезвредена".
Щурмовите революции са отминали, но не и подмолните бруталности на тяхната агресия - тя тероризира колективната памет и потиска личния спомен.
Този смущаващо откровен българо-македонски филм, който умело играе на документалистика, всъщност внушава, че на Балканите трудно може да се отвори ниша за етически коректния исторически наратив. Безизходното съжителство на виновни и невинни на Балканска земя обезкръвява всеки опит да се изрече по някакъв начин травматичния спомен от историята. Самият филм е просто киноверсия на литературната творба на Миле Неделковски и игрален експеримент на школувания в документалната режисура Костадин Бонев. "Подгряване на вчерашния обед" наистина показва сръчно боравене с блюдата на жанровите и технологическите възможности на съвременното кино, което все по-често проблематизира границите между игрално и документално, автентично и виртуално, историческо и фикционално. Но този филм остава класически издържан разказ за поуките от историята, авторска интерпретация на традиционни балкански сюжети, пречупени през призмата на определена историческа конкретика. Детето, което пише "мало србче" с български ер и затова става жертва на менторския садизъм, или жената, която пази любовно писмо на унгарски език, без да може да го прочете, и заради него е обвинена в шпионаж, са художнически визии на почти митична реалност, в която моралният победител по принцип е екзистенциално застрашеният индивид.
Игралното кино, което разкрива демистификаторската мисия на документалистиката в посткомунистическата епоха, като че ли е печелившата карта във филма. Майсторското операторство на Константин Занков, прекрасната музика на Николай Иванов, чудесната игра на непознатата Биляна Казакова и утвърдената Светлана Янчева в ролята на Катерина, на Снежина Петрова, Руси Чанев, Стефан Вълдобрев, Атанас Атанасов и много други са сред отличните режисьорски попадения на Бонев.
Разбира се, от "Подгряване на вчерашния обед" би могло да се иска още. В наратива например има много неразработени (а може би излишни) персонажи, не всички сцени са равностойни в драматургично отношение и като цяло филмът остава доста неравномерен в емоционалното си въздействие. Може би подобна драматична история на личното преживяване, която метонимизира целия исторически живот на Балканите от ХХ век, би трябвало да бъде много по-зрелищна, та дори и угнетяваща.
Отрадата от създаденото в българско-македонския филм "Подгряване на вчерашния обед" трябва да означава и още по-голямо задоволство от културния диалог между южнославянските държавици на Балканите, обременени от товара на историята и от амбивалентните чувства на отчужденото роднинство. Този кинематографичен опит на днешните българи и македонци най-после отдава важен дял в дължимото откупуване на една извечна заложница на балканската история... Една бледа и окървавена жена, една бедна и изстрадала Катерина, една древна и млада балканска страна - Македония.

Юлия Йорданова

Юлия Йорданова е докторантка в СУ "Св. Климент Охридски". Основен предмет на заниманията й са взаимоотношенията между фолклор и литература.