Сиромашия

"Да беше мор, да беше чума, а то градушка ни удари, а то порой ни мътен влече...", нарежда сиромахът в музиката на Яворовия стих. А сиромахът-зрител на "Еквус" остава без дъх и дух за каквито и да е вопли. С един замах представлението изхвърля всичките му възможни представи за театър - овехтели, авангардни, екстравагантни, ординерни или скандални, все едно.
"Всички се нуждаем от съчувствие..." гърми познатият хит накрая на представлението, за да съобщи най-сетне неговото послание. Така е. Нуждаем се. И от приличен театър - също. Защото човек не може да не се запита що за градушка е била персонажите на Шафър до там, че да се чуди на ушите си или на очите си да вярва?
Докторът е с вид и с поведение на добродушен бакалин. Бащата е карикатура на граблива птица. Майката - облечена като чистачка в селско читалище, която от гледане на сериали е решила, че ролята на богатата съпруга е нейното второ Аз. Собственикът на конюшнята скандира тържествено репликите си пред доктора, сякаш произнася онази любима на соцпропагандата реч на Георги Димитров пред Лайпцигския съд. Социалната работничка съблича сивото джемпърче, за да може по-удобно да играе чувствителна прогимназиална учителка, останала по грозна сива рокля с презрамки. А двамата млади, очевидно резоньори на режисьора? Алън и Хестър са семпла илюстрация на още по-семплата режисьорска представа за млади хора без ясен социален статус, индивидуален характер и поколенски профил. Те са мъгляв хибрид от литературни, театрални и кинообразци на младежа-бунтар като такъв. Сиреч - никакъв. Групата на "конете", ентусиазирано потропваща по сцената, не се нуждае от коментар - обута в каубойски кожени панталони, тя няма проблем да прескочи високата летва, поставена пред нея от най-плоската илюстрация на лош вкус... Колкото до пространството, в което се движат, и костюмите, в които са облечени, те са бляскав пример за всичко, което е забранено на сцената от всякакви естетики.
И какво общо има всичко това с пиесата на Шафър, която, колкото и да е остаряла в социалния си патос, предлага майсторски построено драматургично действие и солидни роли? Иначе казано - достатъчно на професионала, за да "построи" ясен сценичен разказ и сложни образи. За онези, които не познават пиесата, така и си остава неясно за какво става дума в тази история. Докато за тези, които я познават - какво е това, което му предлагат. За всички, обаче, е валидно подозрението дали една читалищна трупа нямаше да му я покаже поне с повече искреност, отколкото режисьорът и актьорите, забравили отдавна какво са ги учили...
Що за градушка е очукала професионализма на всички дотам, че представлението да зъзне безпомощно в сиромашката си интелектуална и визуална антерийка? Що за порой е завлякъл всякаква искреност и въображение, за да остави едната озъбена "мисъл" на долницата?
Казаха ми след представлението, че това било прогрес за старозагорския театър. Сигурно. Винаги може и по-лошо, както казва оптимистът в онзи стар виц. Но докато достигне поне някаква степен на професионализация, къде да гледат театър зрителите от Стара Загора? А и докога ще отминаваме подобни представления с колкото снизходителното, толкова и обидно за двете страни извинение: "А бе провинция, нали знаеш, страшна работа..."

Виолета Дечева













Реплика
от ложата

Еквусот Питър Шафър. Режисьор Георги Михалков, сценография Петър Митев, музика Иван Драголов, хореография Алида Бонева. Участват Ивалин Димитров, Ангел Генов, Христофор Недков, Елена Азалова, Яна Трифонова, Ива Караманчева, Нино Луканов, Димитър Митев, Светла Иванова и други. Драматичен театър "Гео Милев" - Стара Загора.