Елит и "елит"

Класите в България са определени, социалното разделение върви към кристализация. Твърди го Андрей Райчев, позовавайки се на изследване на BBSS "Галъп", финансирано от германската фондация "Фридрих Еберт". Бившият президент Желю Желев не е съгласен, но телевизията сякаш го опровергава с все по-разрояващите се в ефира рубрики за "елит"-а. Тоест налице е още един признак, различен от хоризонта на удовлетворяващото трудово възнаграждение, който сочи към хипотезата за "втвърдяване на страстите" - показването на екрана и особено в "елитните" предавания. Сред които, разбира се, с блясъка и лъскавината си се откроява новата външна продукция на БНТ със същото заглавие - "Елит".
"Елит" е супер-звездно предаване. Поне за такова се обявява, пък и святкащите звездички между отделните рубрики, както изписваните по e-mail-ен маниер четири "платинени" буквички насочват именно към подобно заключение. Наравно са поставени световноизвестни имена, предимно от шоу-бизнеса, и техните български аналози. Не случайно една от рубриките на предаването е търсенето на двойници на далечните superstar-и - било на "краля" Елвис Пресли, било на Фил Колинс. Или: подобието като оригиналност, приликата като различност. Имитацията е превърната в позитивност: си като някоя звезда, значи си. В този смисъл "Елит" е предаване, което пренася в България блясъка на света, миметира го на местна почва: поведение, в което няма оригиналност, но точно тази липса на оригиналност е, която прави всички участници в него уникални, неотразими. Модел, за който българското е само "микрокосмос" на планетарното. Део е все едно водещ от MTV, Стефан Данаилов - звезда като Ален Делон или Майкъл Дъглас. Ценността е образецът отвън, на когото някой тук прилича и дори да не му подражава е обречен да-бъде-като-него.
Вторичност - това е "Елит". Но ако негова тематика са приликите със света, то по телевизия "СКАТ" върви предаване, чиято тема са разликите с него - скандалното "Сигнално жълто". Което по тотално тенденциозен начин, без никаква мяра буквално "одумва" нашенските звезди за фигурата им, формата на зъбите им, начина им на обличане и какво ли още не. Много често обектите на непомерните нападки биват сравнявани с разни световни кумири; сравнение, подхранвано от презумпцията: "Къде си тръгнал/а бе/ма, нещастни(ч)ко?!" "Вековната злоба на роба" се излива на талази, вероятно водена от усещането, че не може в една държава, където аристокрацията е кът, някой да се има за "по-горен" от другите. И това убеждение е отнесено към всички, няма изключения: Йълдъз Ибрахимова по най-просташки начин бе нападната заради стила си на пеене, актьорът Иван Ласкин - че има торбички под очите, а Хачо Бояджиев и Лили Иванова - за възрастта им. Разбира се, абсолютна гаменщина, но тя е показателна - българинът не си пада по елита, най-вече защото го разбира като нещо, привнесено отвън.
Интересното обаче е, че в полезрението и на "Елит", и на "Сигнално жълто" не попадат местните мастити бизнесмени. Едва ли е, защото те не ходят по светски купони; обяснението, струва ми се, е друго: провиждат се като опасни. Според българското мислене косъмът на богатия не е докрай чист, ето защо е по-добре да не се заяждаш с него. Тук шоу-елитът е подражател, бизнес-елитът - заплаха и между тях се наместват политиците, които несъмнено също са елит, но различен и от едните, и от другите: първо, са местен; второ, са безобиден. Те не приличат на световните политици - и за това им се сърдим; те не извикват боязън - и поради това без страх ги ругаем. Така и трите варианта на "елит"-а в България всъщност се оказват не докрай елит - първите са имитатори, вторите - бандити, третите - некадърници; и всички тв напъни за производство на (български) елити излизат в крайна сметка смешни. Смешни дотам, че дават чудесна храна за паразитирането на псевдо-журналистика от рода на "Шок" и на "Сигнално жълто".
Но каквито ни елитите, такива им и хулителите...

Митко Новков







Петък,
ранна утрин