Ако искаш да станеш богат, трябва да обереш банка...
Преди да разговарям с проф. Атанас Славчев, като възпитаничка на тази Академия се срещнах с мои колеги, вече завършили висшето си образование. Разбрах, че много от тях са се отказали да търсят реализация по специалността. И те, както повечето млади хора, смятат, че спасението им е "да се махнат от България"! Тук за тях просто няма място... Малцина се занимават с това, за което са мечтали. Останалите просто преживяват...
Да говорим за култура във време като нашето наистина изглежда абсурдно. Дори за хората, които някога сами и с огромно желание са избрали да се осъществяват професионално чрез музиката. Да се занимаваш с музика от детство, означава да градиш различен мироглед. "Нищо не може да замени допира до истинската музика" - на това ни учеха нашите преподаватели в АМТИ, когато искаха да предизвикат у нас творческото, скритото, доброто.
"Застрашеният вид" творци-донкихотовци и сега продължава да живее чрез музиката и за нея.
"В момента имаме по един-двама студенти в курс, с които можем да работим - така, само за цвят, за да не забравяме за какво сме тук" - каза една от преподавателките в института.
Нивото на грамотност на студентите пада неимоверно, закриват се школи, няма средства за поддръжка на инструментите, сградите се рушат. Ето защо тези мои бивши колеги, вече с академично образование, работят предимно по кръчми като музиканти-чалгаджии или като сервитьорки. А в най-добрия случай успяват да се "измъкнат" навън, за да свирят в някой хотелски ресторант в Ориента. В началото на XXI век интелигенцията ни, макар все още жива, едвам събира стотинки, за да оцеле, с мъка успява да набере средства от "щедри" дарения за поредния изстрадан концерт или издадена книга.


- Професор Славчев, вие имате богата биография - и като музикант, и като педагог. Какви качества трябва да притежава ректорът на АМТИ в наши дни?
- Ректорът на едно висше учебно заведение по изкуствата трябва да е тясно свързан с някое от видовете изкуства. Много важно е обаче, особено в днешно време, той да притежава и организаторски качества, по-скоро мениджърски, за да може да осигури необходимите средства и висшето учебно заведение да съществува - така че в него да се осъществява художественотворческата дейност. Опитвам се да съчетавам тези качества. Доколко съм успял, ще преценят моите колеги.
- Има ли нещо ново, което предлага АМТИ на своите бъдещи и настоящи възпитаници?
- Нови специалности няма, тъй като Академията се акредитира преди четири години. И ние се движим в рамките на тази акредитация. Новото е това, че Академията се опитва да дава нещо като "кръстосано обучение" в областта на магистърските програми, т.е. един студент, който завършва Педагогика на обучението по музика с класически профил и има интерес, може да получи допълнителна квалификация чрез магистърската програма в друг профил, например Дирижиране на народни състави. Това е европейска практика, начин на мислене. И аз мисля, че в това отношение успяваме да бъдем в синхрон с Европа.
Друга новост е, че разполагаме с много широк кръг от възможности за допълнителна специализация в "Департамент за следдипломна квалификация" (или "Департамент за езикова и специализирана подготовка"). Там работим буквално на пазарен принцип. Според желанието на кандидатите се изготвят учебните планове - индивидуално за всеки. По този начин даваме още една възможност на младите музиканти.

- Какво е нивото на образование в момента и какви са шансовете на вашите студенти за реализация?
- Въпросът с реализацията е много сложен. Тук до известна степен можем да говорим и за фактори като шанс, пробивност и нагласа да бъдеш готов да посрещнеш предизвикателствата на времето. Един малък пример - част от идолите днес не са се учили "по специалността". Но това не им пречи да бъдат пример в професията, на която са се отдали.
- На 30 ноември 2002 г. Академията връчи тържествено дипломите на абсолвентите от випуск 1998. Какво бихте им казали?
- Да, съвсем наскоро ние раздадохме дипломите на 175 зрелостника, от които 41 отличника. Неслучайно поканихме за наши гости "Теодосий Спасов - квартет", в който трима от музикантите са наши възпитаници. Бих искал да се присъединя към думите, които тогава им каза Теодосий: "Дори и да остане един човек, който да обича музиката, заради него трябва да се свири". Ние се опитваме да подпомогнем бъдещето им развитие с въвеждането на някои нови специалности - културен мениджмънт, орган, синтезатор, електронни системи за образование и обучение.
- Една от вашите абсолвентки тази година е спечелила международен конкурс в Москва. Разкажете ни нещо повече.
- За първи път представител на България участва в международен конкурс за учител по музика. Това е много интересен конкурс, който се провежда в Москва, на много високо ниво с участие от много държави. Наталия Братанова е получила една от наградите. Тя е спечелила благодарение на добрата си музикална подготовка, но и заради контакта с учениците, който е успяла да осъществи буквално "на прима виста". Въвела е и български фолклорни елементи, което е направило огромно впечатление. Това е още едно доказателство, че Академията подготвя високо професионални кадри.
- Имате ли представа как се реализирала тя тук в България?
- Тя все още учи при нас - в магистърската степен.
(В момента Надежда Братанова работи като певица в ресторант в Пловдив - б.а)
- Смятате ли, че може да има база за сравнение и съревнование между двете най-престижни музикални Академии в България - София и Пловдив?
- Сравнението и съревнованието са в сферата на благородството. Ние сякаш сме си уточнили параметрите на действие. В София има много силен теоретично-композиторски клас, инструментален и вокален факултет, които са утвърдени. Самият аз съм възпитаник на инструменталния факултет и уважавам много тази "Алма матер". Нашата сила е в педагогическите специалности, а също и във фолклорните и танцовите. Нашата Академия е по-пъстър букет. Тук имаме класическа музика, фолклорна музика, класически танц, балетна режисура и педагогика, фолклорна хореография и изобразително изкуство. Това съчетание на различни изкуства ражда и развива много интересни идеи. Студентите ни подготвят шоу-спектакли, които се радват на голям успех. В момента например тече конкурс за изпълнения на творби на Бах за трета поредна година, който осъществяваме съвместно с "Гьоте институт" - София.
- Какво е вашето отношение към останалите подобни ВУЗ-зове в България?
- Мисля, че за всички има място под слънцето. Тук вече става въпрос за конкуренция, за доказване. Единственото, което бих желал да дам като препоръка, е, че всичко трябва да бъде по правилата, т.е. по законен ред. Може би трябва да се създаде орган, който да контролира профила на всяко висше учебно заведение. Оттук нататък всеки има право на избор.
- Смятате ли, че Музикалната академия успява да отстои своето специфично място в музикалната култура?
- Да. Тя се е доказала и е устояла. Ние сме направили вече необходимите постъпления, за да променим името й на "Академия за музика, танц и изобразително изкуство", за да отговаря по-точно на обучението, което предлагаме. Сега очакваме Народното събрание да вземе това решение. Академията се е доказала и в областта на педагогиката, и в областта на фолклора, и в областта на танца.
- Музикалната академия в Пловдив е известна със своите студентски състави, каква е реализацията им днес?
- Опитваме се да подпомогнем тази реализация и успяваме до известна степен. Камерният хор на доц. Крикор Четинян откри тазгодишната "Европалия", а съвсем скоро за там заминава и народният хор на проф. Спасова. Малко по-трудно е с камерния оркестър, няма необходимия брой комплекти с инструменти.
- Допринасят ли тези състави за специфичното формиране на музикантите и как точно?
-Те са много важни за нашия учебен процес. Щатните ни състави подкрепят обучението по дирижиране, хореографска режисура. Те са лабораторията, в която студентите се обучават.
- Кой е вашият идеал за ВУЗ?
- Той е в главата ми. Имам много впечатления от много ВУЗ-ове. Тук ми се иска да споделя с вас, че преди дни се върнах от 49-ия конгрес на Европейската асоциация на консерваториите, академиите и нисшите училища по музика. Оказа се, че в нея членуват всички страни с изключение на България. Бях първият й представител, нашата Академия ще стане първият член на тази асоциация от следващата година. Конгресът се проведе в Литва и третираше въпроси, свързани с Болонската декларация за отвореност на образованието, за мобилност на студенти и преподаватели, за признаване на дипломите. Академията е в крак с тези европейски изисквания и не се притесняваме, че още утре можем да им отговорим и да се съизмерим с тях. В разговорите ми с колегите видях, че ние в никакво отношение не им отстъпваме, напротив, в много отношения сме по-напред от тях.
- Няма ли опасност кадрите, които подготвяте, да се превърнат в добър подарък за Европа и САЩ?
- Ние сме спонсори на Европа в областта на музиката вече дълги години. Това не могат да разберат от нашето правителство (министър Божидар Абрашев е бивш преподавател в АМТИ - б.а.) и да го заявят и в Европа. Българската държава плаща за образованието, а неговите плодове се берат в чужбина.
- Какво според вас кара младите хора не само да търсят работа, но и възможност за образование в чужбина?
- Те отиват там, за да се реализират. Много от тях, завръщайки се в България, казват, че нашето образование е по-добро. Но завършвайки там, по-лесно създават контакти. Трябва да се помисли за заплащането на българските музиканти, артисти, художници, танцьори, за да могат да остават тук, за да запазим кадрите, които сме създали. Това не е проблем на ВУЗ-а, това е проблем на държавата.
- Вашият син също учи в САЩ, нали?
- Да. Той беше на 16 години, когато свири с Пловдивския симфоничен оркестър. Беше силно изпълнение - така казаха специалистите. Чуха го американски преподаватели и му отпуснаха пълна стипендия. Така вече 13 години той учи там. Аз не съм човекът, който го е насочил. Като всеки млад човек и той искаше да опита. Сега има голямо желание да се върне в България, но се оказа, че ако това стане в този момент, той, въпреки отличното си образование (две магистърски степени, докторат в Лос Анжелис), няма какво да работи.
- Тогава какво бихте казали на вашите студенти, за да ги окуражите?
- Ако искаш да станеш богат, трябва да обереш банка, с музика се занимават хора, за които това е призвание. Ако музиката е всичко за теб, нищо не може да те спре да се занимаваш с нея. Държавата трябва да се погрижи на тези хора да им осигури нормално съществуване.
- Виждате ли някъде надежда?
- В областта на културата - не. Промяна няма. В момента Академията е като кораб, плуващ в бурно море. Тя има известна автономия и подкрепа на държавата (която не е достатъчна), но успяваме да се справим и да изплуваме. Напоследък има известен отлив, особено от педагогическите специалности. Това се дължи на липсата на реализация - съкращават се учители, заплащането им е ниско, кой тогава ще започне да учи. Но в областта на фолклора и изобразителното изкуство няма спад. За да оцелее Академията, трябва да бъдем изключително конкурентоспособни. Обнадеждаващ е и фактът, че имаме и много чуждестранни студенти - от Молдова, Южна Корея, Япония, Гърция, Македония. Общо около 45 студента; таксата, която заплащат за 1 година обучение, е 3600$.
- Какво бихте искали да направите още за Академията като нейн ректор?
- Бих желал да обновя залата на Академията и да я превърна в истинска концертна зала. За съжаление това става бавно и изисква много време, а, разбира се, е свързано с доста пари.
Бих искал да си пожелая - на мен и моите колеги - най-накрая културата ни да заеме мястото, което й се полага, и младите хора отново да се обърнат към нея. Дали ще стане това обаче, може да отсъди само времето. Така завърши разговорът ми с проф. Славчев. Когато излязох от кабинета му, се опитах да открия надеждата, която той ми даде, и в очите на неговите възпитаници. Такава нямаше, дори и сред преподавателите...


Вероника Чанева


Професор Анастас Славчев е пианист и педагог. Завършил е Българската държавна консерватория. Специализирал пиано и камерна музика в Москва, Ваймар и Бърно, концертиращ музикант с редица изяви в дует със съпругата си Дора Славчева. Почетен член е на Японската асоциация на клавирните педагози. От 1972 г. е преподавател в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив, а от октомври 1999 г. е неин ректор. Негови предшественици на този пост са изявени български изпълнители и композитори, като проф. Асен Диамандиев - основател на Академията, проф. Неделчо Тодоров, проф. Иван Спасов, проф. Георги Кънев.

Вероника Чанева е завършила семестриално Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив. В момента следва журналистика в СУ "Св. Климент Охридски".

Разговор с
професор Анастас Славчев