Художникът
в ренесансовата епоха


Книгата на Бенвенуто Челини (1500-1571) четох дълго и с огромна наслада. Може би защото ренесансовата епоха е представена през погледа на скулптор и златар. Тя изпъква ясно и в подробности, въпреки желанието на автора да разказва само за живота и изкуството си. Този поглед ми е по-интересен от "Флорентински истории" на съвременника му Николо Макиавели (1469-1527), в които доминира политиката и в монотонна последователност се редуват въстанията, убийствата на херцози и гонфалониери, изгнанията на привърженици от съперничещи си родове и партии. При Челини убийствата, интригите, общуването с опърничави папи, великодушни крале и зли фаворитки, дори войните и чумата са само прелюдия към поръчката и изпълнението на поредната красива вещ или скулптура.
Животът му е път в буквалния смисъл на думата. И често подтикът за пътуването е поредна улична схватка, която го принуждава да бяга и да се укрива - в Сиена, Рим, Неапол, Франция, Венеция и т.н., последвани от периодични връщания в родната Флоренция. На всички тези места той работи за съответния херцог, кардинал, папа, крал. Среща се с именити съвременници и колеги, но се възхищава безрезервно само на Микеланджело. Много неприятен е образът на Джорджо Вазари обаче, за когото Челини пише: "Спеше с един мой калфа... и мислейки, че чеше себе си, беше издрал единия крак на споменатия Мано с мръсните си ръчища, на които никога не режеше ноктите".
Впрочем наред с уличните схватки и убийствата (при един бой Челини замерил противника с буца кал, в която случайно се оказал камък с остри ръбове, а при друг спор куршумът от аркебуза просто се отплеснал от рамката на вратата и нацелил другия в гърлото), сексуалните отношения с двата пола също изглеждат постоянна практика. Челини неколкократно е обвиняван в похотливост към младежи и содомия, през 1557 е глобен и лежи 20-ина дни в затвора, защото пет години държал някой си Фернандо "в леглото като съпруга", а докато е във Франция в началото на 1540-те, го съдят, че се сношавал с някоя си Катерина "по италианския начин". Той пък съответно боледува от "френската болест" - нещо обикновено за онези времена.
Челини боледува и от чума през 1525, а през 1527 отбранява с топове и аркебузи Ангелската крепост, в която се укрива папа Климент VII, когато Карл V напада Рим. Художникът споделя с удоволствие за заниманията си с оръдията: "още повече, че се справях по-добре, отколкото в моя си занаят". В същата крепост е затворен през 1538 от следващия папа по обвинение за присвояване на скъпоценности. Бяга по доста атрактивен начин, връщат го, в тъмната килия чете Библията, вижда Бог и светлина, докато зъбите му падат, а корените пробиват венците...
Всичко завършва щастливо обаче, и във Франция Челини изработва за Франсоа I наред с други неща "хубавия сребърен Юпитер, заедно с позлатената му основа... държеше в дясната си ръка светкавица, нагодена така, сякаш иска да я запрати, а в лявата ръка бях поставил Света". Според думите на краля произведенията на Бенвенуто "не само издържат сравнението с античните, но ги и превъзхождат". Във Флоренция Челини прави статуята на Персей, предвидена за площада на Синьорията, където "са великите творби на Донатело и на удивителния Микеланьоло - двамата най-велики мъже от древността до днес".
Наред с пътуванията, в книгата постоянно се повтарят позоваванията на древността. Най-високата оценка за дадено произведение е, че дори в античността не е постигано такова съвършенство. Това, както и новото самочувствие на художника - Челини още съвсем млад заявява "Роден съм свободен и свободен искам да живея" и отстоява тези думи при всичките си митарства - са сред важните аспекти на ренесансовата епоха.
От изданието на "Кибеа" научаваме за съдбата на тази недовършена автобиография, за възхищението на Гьоте, Стендал, Дюма и Оскар Уайлд от нея. В книгата намираме и много необходимата "Хронология на живота и на творбите на Челини", включваща исторически събития и епизоди, за които авторът не споменава. Това, както и подробните бележки под линия я превръщат в четиво както за специалисти, така и за широката публика.

Диана Попова





Бенвенуто Челини,
Моят живот
,
превод от италиански Светозар Златаров,
Издателска къща Кибеа,
С., 2002