Петър Япов: истории на манипулации
"Изток - Запад", новото издателство на Любен Козарев пусна на пазара две книги, които видимо са начало на поредица. Става дума за "Марсилският атентат" и "Никола Гешев, който не беше само полицай". Името на автора е Петър Япов, а още на корицата е отбелязано, че сведенията са извлечени от дневниците на Андрей Велички, митрополит североамерикански и австралийски от 1937 до 1972 г. През този нелесен период големият църковен дипломат влиза в досег с немалко личности, опитвали се да задават хода на историята, при което е записвал или дори стенографирал разговорите си с тях. Мнозина от тях по-късно са му поверили част от своите документи, дневници и т.под.
Петър Япов от своя страна е официален биограф на митрополита и познава огромния му архив. В поредица от книги той се наема въз основа на материали от него да осветлява особен тип епизоди и действия в българската история, за които обикновено се говори с недомлъвки или просто не се говори поради липса на що-годе достоверна информация.
Историята, парчета от която възстановяват книгите на Япов, би могла да се определи като история на манипулаторите и манипулациите. Особеното тук е, че в светлината на прожектора застават лица, които никога не са държали да се намират точно там. Става дума за големите кукловоди, за онези, които са се опитвали и нерядко успявали да наредят мизансцена на решаващи епизоди или серии от събития в българската и европейската история.
Главните роли тук се падат на фигури като Никола Гешев, Иван Михайлов, Георги Губиделников, Димитър и Атанас Бурови, Станислав Балан и т.н., които сравнително рядко и странично навестяват страниците на учебниците по история. Поглеждането от тяхна гледна точка е в състояние да пренареди не една или две вериги на историческата логика. Във всеки случай, ако бях професионален историк, бих се зачел внимателно и непременно бих проверил разказваното през други свидетелства.
Казвам така, защото повечето от историите в тези книги звучат невероятно, даже зашеметяващо. Това, от една страна. От друга страна обаче, Петър Япов не дава достатъчно информация за своите източници и на това отгоре се опитва да "писателства" на не едно и две места. "Литературната" му намеса съвършено основателно поставя под въпрос автентичността или във всеки случай пълната достоверност на информацията.
Бих посъветвал и него, и издателите да се концентрират повече върху публикуването на документите, съхранени в този архив, коментарът към които да върви отделно от тях. В общество, пренаситено от "скандали", "разкрития" и "сензации", постоянно оказващи се "партенки", много трудно се предизвиква трайно доверие към новопоявяващи се информации, особено когато са в калибъра, поднасян от Петър Япов. Едва след култивирането на такова доверие, което се постига с валидни доказателства, може да се свърши работа и на историческата наука. При което бих подчертал последната дума.

Георги Каприев