Ритъмът на мисълта

Появата на книга, макар и очаквана, е винаги събитие, каквото всъщност е всяко раждане. Генеалогията може единствено да говори косвено за новороденото, но не й да изкаже битието му. И все пак, нека да кажа косвено няколко думи за генеалогията на новоиздадената първа книга на литературния теоретик Благовест Златанов, една книга, която е събитие и с факта на появата си, и със самото си битие, за полето на българската хуманитаристика. "Интенция и смисъл на стиховия текст" (шесто издание на Гражданско дружество "Критика") представлява съкратена и монолитна версия на една респектираща с теоретичния си обхват, защитена преди три години дисертация, свързана от своя страна с работата в рамките на един престижен и широко посещаван семинар, семинарът по стихознание, воден от Благовест Златанов във Факултета по славянски филологии на СУ.
Книгата излага и интерпретира съвременни теории на стиха в монолитна визия, без нито за миг да се отклонява от целта си - да предложи свой собствен модел. В случая обаче "модел" не е точната дума, защото голямото новаторство на книгата на Златанов се състои в смелия опит за противопоставяне на формалното моделиране на феномена на стиха, доминиращо през изминалия век. Неочаквано и може би еретично, но всъщност връщайки се към традиции, много по-значими от тези на формалистичната естетика, Златанов настоява върху разглеждането на стиха като, най-общо казано, смислов феномен. Критичният анализ на множеството приведени стиховедски теории има за цел "да опровергае схващането за самодостатъчната изказова определимост на стиха" (с. 177-178). В противовес на това схващане Благовест Златанов разгръща една основана върху Хусерловата философия феноменологическа теория на стиховостта, аргументираща смелата му теза, според която в стиха, мислен традиционно като формален феномен, доминираща роля, напротив, има "смисълът, който разпростира функционирането си върху всички аспекти на текста, а не само върху онова, което определяме като план на съдържание" (с. 178). Необходимо е да добавя, че радикалната теза на Златанов върху стиха имплицира критичната му нагласа към семиологическата визия върху текста изобщо. Навлизането в комплексните и богати детайли на феноменологическата алтернатива, която предлага Златанов, безспорно ще представлява основно предизвикателство за читателите на неговия теоретичен труд - всъщност една от малкото теоретични книги в областта на литературознанието, подписвани от български автор в последните години.
"Интенция и смисъл на стиховия текст" не изневерява на едно от големите и редки качества, качество на езика, на своя автор - да излага по ясен, достъпен и високо организиран начин трудно достъпна материя. Не трябва ли да добавя, че съгласно теорията на самия Златанов това не е просто качество на плана на изразяване, а феномен на смисловата наситеност на неговото съчинение? Във всеки случай това качество прави потенциалната аудитория на "Интенция и смисъл" по-широка от тази на специализираните в езотеричната материя на стихознанието филолози. Със своята обхватна феноменологическа визия книгата ще бъде важно четиво също и за представителите на други факултети вън от филологическите - и, логично, на първо място за философския. Тя е отворена както към поколението на учителите на Златанов, така и към това на неговите студенти, за които остава удоволствието и предизвикателството да поемат по отворените от нея пътища, да последват нейния ритъм, ритъмът на мисълта: този съчетаващ ред и вдъхновение ритъм, в който ваещият субект става неразграничим от ваяния обект (както стиховият текст, който не е "чист обект", а "субект-обектен феномен"). Но в този смисъл дали стих не би била всяка автентична мисъл - каквато е мисълта на Благовест Златанов, ваеща смисъла на стиха, стиха като смисъл, смисъла като стих?

Боян Манчев





Благовест Златанов.
Интенция и смисъл на стиховия текст.

Гражданско дружество Критика,
София, 2002.