10 години Studia Culturologica
Каквито и изследователски задачи да мотивират създаването на ново научно списание, едва ли е възможно появата на списание, посветено на проблемите на теорията и историята на културата, да бъде напълно отделена от своя непосредствен социокултурен контекст. В случая със създаденото през 1992 година списание "Studia Culturologica" това важи поне поради две конкретни причини. От една страна, тук става дума за вече променения общ политически контекст, който изобщо направи възможна появата на списание с издателската концепция на "Studia Culturologica". От втора, за онзи белязан от очакванията за реформа на академичната система контекст, в който издаването на международно списание за съвременна хуманитаристика у нас можеше да бъде все още лесно оправдана. Липсата на политическа воля за провеждането на тази реформа и запазването на цялата стара академична номенклатура скоро разкриха недвусмислено несъстоятелността на подобни очаквания.
От годините на нейното създаване "Studia Culturologica" съхрани обаче своя принцип да създава пространства за диалог между различни научни общности, национални традиции и изследователски направления, като ориентира работата си според утвърдени световни стандарти за издаване на академични списания. Това, на което днес "Studia Culturologica" ("Divinatio") до голяма степен дължи своя широк международен успех, е залегналият в редакционната концепция на списанието отказ от традиционните дисциплинарни и тематични ограничения при изучаването на културните феномени. За разлика от повечето списания със сродна културологична тематика "Studia Culturologica" ("Divinatio") е форум за интердисциплинарен и интернационален диалог във всички изследователски полета на хуманитарните науки. Като следствие на успешната реализация на своите издателски принципи през десетгодишното си съществуване разпространяваното предимно в Европа и Съединените щати списание завоюва и утвърди собствена "интелектуална ниша" в условията на един все по-интензивен международен обмен на научни идеи. Разбира се, това е заслуга на първо място на представените от списанието авторитетни изследователи и техните многобройни критически анализи по актуални въпроси на съвременната философия, философия на културата, феноменологична теория на културата, интердисциплинарни хуманитарни изследвания, социология на културата, културна история, модерна естетика и практическа философия.
Едва ли е необходимо тук да се изброят всички публикувани по страниците на "Studia Culturologica" ("Divinatio") критически студии. Когато говорим за особения интелектуален профил на списанието, непременно трябва да се подчертае, че този профил е формиран на първо място от изследователи, работещи в едни от най-интересните мисловни традиции на отминалото столетие: тези на феноменологичната философия (Д. Кокелманс, Е. Щрьокер, Б. Валденфелс), херменевтиката на хуманитарните науки (Г. Шолтц, Ф. Роди), критическата философия на науката (Г. Бьоме, П. Яних) и философската антропология (Х.П. Крюгер, О. Швемер).
Освен многобройните оригинални критически анализи, публикувани на английски, немски и френски език, бих искал да спомена и две от утвърдилите се през изминалите десет години рубрики на "Studia Culturologica" ("Divinatio"), които по различен начин допринасят за постигането на издателските намерения на списанието. В рубриката "Документи" до днес са публикувани както документи от историята на модерния културологичен дискурс, така и оригинални материали с историко-философска стойност. Измежду тях заслужава да се споменат първата публикация на части от кореспонденцията между Витгенщайн и Франк Рамзи, както и тази на материали от архива на Хелмут Плеснер. Най-непосредствено с основната концепция на списание "Studia Culturologica" - да разработва продуктивни импулси на феноменологични, херменевтико-онтологични, жизнено-философски и антропологични схващания за съвременните теоретични дискусии в интерпретативните хуманитарни науки, кореспондират обаче лекциите на Георг Миш "Логика и въведение в основите на знанието. Силата на античната традиция в логиката и съвременната ситуация". Тези лекции бяха представени за пръв път пред международната публика като специален брой на списанието в края на 1999 г.
Втората превърнала се в традиционна за списанието рубрика предлага форум за критически дискусии с особен акцент върху частни изследователски проблеми от непосредствено културологично значение. Симптоматични за тази рубрика са вече откритите дискусии по актуалните теми на жизнено-световото обосноваване на интерпретативната хуманитаристика, опозицията реализъм-антиреализъм в постаналитичната философия, днешната криза и структурен обрат на хуманитарните дискурси и културното битие на природата.
По случай десетата годишнина от създаването на "Studia Culturologica" главният редактор на списанието проф. д-р Димитри Гинев организира колоквиум по културологични и философски теми в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Ясен Андреев