Империализмът свърши
"Империя" на Антонио Негри и Майкъл Харт излиза в САЩ през втората половина на 2000 г. (Харвард Прес). Преиздадена е поне десет пъти на английски език, бързо се появяват преводи на френски, немски, испански... Още с публикуването на книгата започват да текат дебати, правят се конференции около нея, различни списания и вестници продължават да публикуват оспорващи се рецензии.
Наблюдателите са изкушени да я нарекат "Поредната скандална книга?". Има ли наистина скандал?
Фредерик Джеймисън нарича книгата "първият голям теоретичен синтез на новото хилядолетие", Славой Жижек говори за пренаписване на "Комунистическия манифест" с оглед на нашето време. От друга страна критици на книгата, които считат, че тя е шарлатанска и не казва нищо ново, я наричат "отровно биле" и твърдят, че "тя заедно с "Mein Kampf" принадлежи на библиотеката на политическата лудост" (Браян Андерсън).
"Империя" има амбицията да даде адекватна картина на случващото се под името "глобализация" в политически и социален аспект, след което да предложи програма за адекватно действие. Амбиция, основана на желанието за намиране на нов път за лявото. Негри и Харт казват, че работническата класа се е изгубила от поглед, ала не е спряла да съществува, а "пролетариатът не е онова, което е бил, но това не значи, че е изчезнал".
Те противопоставят различните империализми от модерността на структурата на една всеобемаща империя, от чиято мрежа нищо не остава вън. В този смисъл и локалното не се противопоставя на глобалното, а е негов ефект - няма вече държавни граници, които да възпират потока на глобалния капитал, суверенността на националната държава залязва. Другата страна на същия процес е появата на нов тип управление без управляващи, съставено от редица национални и свръхнационални организми, обединени от една-единствена логика, която представлява Империята. Новата парадигма на властта по фукоянски е видяна като биополитическа. "Биовластта е форма на власт, която регулира социалния живот отвътре".
В подобно описание на днешния свят глобализацията съвсем не изглежда освобождаваща. Все пак Негри и Харт настояват, че освобождаващият потенциал е наличен и единственото, което трябва да се направи, е да започне съпротива срещу Империята със собствените й средства, тъй като глобалната мрежа е създала най-свободната структура на ризомата, където множествата се движат по повърхност без грапавини. Именно тази съпротива е бъдещата задача на новия пролетариат.
"Империя" е повлияна най-вече от "Капиталът" на Маркс и Енгелс и опуса на Дельоз и Гатари "Mille Plateaux". Книгата е четивна и провокативно написана. Не знам дали определението "скандална" е релевантно в случая. Но преди да се избързва с готовите щампи, подобна творба изисква внимателно прочитане и разговор. Което ме кара да се надявам, че скоро ще можем да я четем цялата и на български.


Д. Т.


Предговор към Империя

Империята се материализира пред собствените ни очи. През изминалите няколко десетилетия, със свалянето на колониалните режими и след като съветските бариери към капиталистическия световен пазар накрая паднаха, ние станахме свидетели на една неустоима и необратима глобализация на икономическия и културния обмен. Наред с глобалния пазар и с глобалните вериги на производство, се появи и един глобален ред, една нова логика и структура на управление - накратко, една нова форма на суверенност. Империята е политическият субект, който ефективно регулира този глобален обмен, суверенната сила, която управлява света.
Мнозина твърдят, че глобализацията на капиталистическото производство и обмен означава, че икономическите отношения са станали по-независими от политически контрол. И следователно, че политическата суверенност е залязла. Някои прославят тази нова ера като освобождаването на капиталистическата икономия от ограниченията и изкривяванията, които политическите сили налагали; други я оплакват като затварянето на институционалните канали, през които работници и граждани могат да повлияят или да се изправят срещу студената логика на капиталистическата печалба. Със сигурност е истина, че заедно с процеса на глобализация, суверенността на националните държави, макар и все още ефективна, прогресивно е намаляла. Първичните фактори на производство и обмен - пари, технология, хора и блага - се движат с нарастваща лекота през националните граници; оттук националната държава има все по-малко и по-малко власт да регулира тези потоци и да налага своя авторитет над икономиката. Дори и най-доминиращите национални държави не бива повече да бъдат мислени като върховни и суверенни авторитети, нито вън, нито дори вътре в техните собствени граници. Залезът на суверенността на националните държави, все пак, не означава, че суверенността като такава е залязла.1 По време на съвременните трансформации, политическият контрол, държавните функции и регулативните механизми продължават да управляват областта на икономическото и социално производство и обмен. Нашата основна хипотеза е, че суверенността е приела нова форма, съставена от редици от национални и над-национални организми, обединени от единствената логика на управлението. Тази нова глобална форма е онова, което ние наричаме Империя.
Залязващата суверенност на националните държави и тяхната нарастваща неспособност да регулират икономическия и културен обмен е всъщност един от първите симптоми на идването на Империята. Суверенността на националната държава е била подпорният камък на империализма, който европейските сили конструирали през модерната епоха. С "Империя", все пак, ние разбираме нещо съвсем различно от "империализъм". Границите, определени от модерната система на националните държави, бяха основополагащи за европейския колониализъм и икономическата експанзия: териториалните граници на нацията ограничаваха властовия център, от който управлението е упражнявано над чужди външни територии, през една система от канали и бариери, които съответно улесняваха или затрудняваха потоците на производство и кръговрат. Империализмът беше наистина едно разпростиране на суверенността на европейските национални държави отвъд техните собствени граници. В крайна сметка, почти всички световни територии могат да бъдат разпределени и цялата световна карта да бъде кодирана в европейски цветове: червено за британските територии, синьо за френските, зелено за португалските и т. н. Където и модерната суверенност да е пуснала корени, тя конструирала един Левиатан, който свръх-обрамчва своето социално поле и налага йерархични териториални граници - за да следи за чистотата на собствената си идентичност и същевременно да изключи всичко, което е друго.
Пътят към Империята започва със здрача на модерната суверенност. В контраст с империализма, Империята не установява териториален властови център и не разчита на фиксирани граници или бариери. Тя е децентриран и детериториализиращ апарат на управление, който прогресивно инкорпорира цялата глобална област в своите отворени и разширяващи се граници. Империята ръководи хибридни идентичности, гъвкави йерархии и множествени обмени чрез модулиращи мрежи от команди. Разграничените национални цветове от империалистичната карта на света са се преплели и смесили в имперската глобална дъга.
Трансформацията на модерната империалистическа география на земното кълбо и реализирането на световен пазар сигнализират един преход вътре в капиталистическия начин на производство. Най-показателният пример - пространственото разделение на три Свята (Първи, Втори и Трети), се сгромоляса, така че ние постоянно намираме Първия свят в Третия, Третия в Първия, а Втория - почти никъде. Изглежда, че капиталът е изправен срещу един свят, определен от нови и сложни режими на диференциация и хомогенизация, детериториализация и ретериториализация. Конструирането на пътища и граници на тези нови глобални потоци е съпътствано от трансформация на самите доминантни производствени процеси, което има за резултат това, че ролята на индустриалния промишлен труд бива намалена, а предимство е дадено на комуникативния, кооперативния и афективния труд. В постмодернизацията на глобалната икономия създаването на благосъстояние клони винаги повече към онова, което ние наричаме биополитическо производство, производството на самия социален живот, в който икономическото, политическото и културното нарастващо се препокриват и инвестират едно в друго.
Мнозина полагат крайния авторитет, който управлява процесите на глобализация и новия световен ред, в Съединените Щати. Защитниците възхваляват Съединените Щати като световен лидер и единствена свръх-сила, хулителите им ги изобличават като един империалистки потисник. И двете гледни точки почиват на приемането, че Съединените Щати просто са надянали наметалото на глобалната власт, което европейските нации сега са оставили да падне. Ако XIX век беше британски век, тогава XX е бил американски; или, ако модерността беше европейска, постмодерността е американска. Най-страшното обвинение, което критиците могат да повдигнат, е, че Съединените Щати повтарят практиките на старите европейски империалисти, докато защитниците прославят Щатите като по-ефикасен и по-доброжелателен световен лидер, който схваща правилно това, което Европа е схващала погрешно. Нашата основна хипотеза, че се е появила нова империална форма, противоречи и на двете гледища. Съединените Щати не оформят (и всъщност няма национална държава, която днес да може да го направи) център на империалистически проект. Империализмът е свършил. Никоя нация няма да бъде световен лидер по начина, по който модерните европейски нации бяха.
Съединените Щати наистина заемат привилегирована позиция в Империята, но тази привилегия произтича не от приликите със старите европейски империалистични сили, а от техните различия. Тези различия могат да бъдат разпознати най-ясно чрез фокусиране върху собствено имперските (не империалистически) основи на конституцията на Съединените Щати, като под "конституция" ние имаме предвид едновременно формалната конституция, писмения документ, заедно с различните му изменения и законови апарати, и материалната конституция, което ще рече, непрекъснатото формиране и ре-формиране на композицията от социални сили. Томас Джеферсън, авторите на "Федералистът", и други идеологически основатели на Съединените Щати, са били всички вдъхновени от древния имперски модел; те вярвали, че създават от другата страна на Атлантика нова империя с отворени, разрастващи се граници, където властта ще е ефективно разпространена в мрежи. Имперската идея оцеляла и пораснала през историята на конституцията на Съединените Щати и се е появила сега в глобален мащаб в своята завършено реализирана форма.
Трябва да подчертаем, че използваме "Империя" не като метафора, което би изисквало демонстрация на подобията между днешния световен ред и империите на Рим, Китай, Америките и т. н., но по-скоро като понятие, което изначално зове към един теоретически подход.2 Понятието за империя се характеризира основно с липса на граници: правилото/управлението на Империята няма граници. Понятието за империя полага режим, който ефективно обхваща пространствената тоталност - всъщност който управлява целия "цивилизован" свят. Няма териториални граници, които да ограничават нейното господство. На второ място, понятието за империя се представя не като един исторически режим, произхождащ от завоевания, а по-скоро като порядък, който ефективно суспендира историята и така фиксира съществуващото състояние на нещата завинаги. От перспективата на Империята, това е начинът, по който нещата винаги ще бъдат, и начинът, по който те винаги е трябвало да бъдат. С други думи, Империята не представя своето правило/управление като преходен момент в движението на историята, а като режим без времеви граници и в този смисъл вън от историята или на края на историята. Трето, правилото/управлението на Империята функционира във всички регистри на социалния ред, разпростиращи се надолу до дълбините на социалния свят.
Империята не само ръководи една територия и едно население, но създава самия свят, който обитава. Тя не само регулира човешките взаимодействия, но се опитва и директно да управлява човешката природа. Обектът на нейното управление е социалният живот в неговата цялост и така Империята представя парадигматична форма на биовласт. Накрая, въпреки че практиката на Империята е винаги обляна в кръв, понятието за Империя винаги е посветено на мира - един вечен и универсален мир вън от историята.
Империята, срещу която сме изправени, владее изключителна власт за потискане и унищожение, но този факт по никакъв начин не бива да ни прави носталгични към старите форми на господство. Преходът към Империята и неговите процеси на глобализация предлагат нови възможности на силите на освобождаване. Глобализацията, разбира се, не е едно нещо и множествените процеси, които разпознаваме под това име, не са обединени и еднозначни. Нашата политическа задача, както ще твърдим, не е просто да се съпротивляваме на тези процеси, а да ги преорганизираме и пренасочим към нови цели. Съзидателните сили на множеството, които съставляват Империята, също са способни на автономно конструиране на една контра-Империя, една алтернативна политическа организация на глобалното движения и обмен. По този начин битките да се преобърне Империята, както и тези да се конструира реална алтернатива, ще се положат на самия имперски терен. И наистина, такива нови битки вече са започнали. Чрез тези битки множеството ще трябва да изобрети нови демократични форми и нова конституираща сила, която един ден ще ни отведе през Империята и отвъд нея.
Генеалогията, която ще следваме в нашия анализ на прехода от империализъм към Империя, ще бъде най-напред европейска и впоследствие евро-американска, но не защото тези региони са изключителният и привилегирован източник на нови идеи и исторически нововъведения, а просто защото това е бил доминиращият географски път, по който понятията и практиките, които вдъхват живот на днешната Империя, са се развили - в крак, както ще твърдим, с развитието на капиталистическия начин на производство.3 Докато генеалогията на Империята в този смисъл е европоцентрична, днешните й сили не са ограничени от нито един регион. Логиките на управление, които в някакъв смисъл са произлезли в Европа и Съединените Щати, сега инвестират практики на господство по целия свят. По-важното е, че силите, които се противопоставят на Империята и ефективно преначертават алтернативно глобално общество, не са ограничени в никой регион. Географията на алтернативните сили все още чака да бъде написана - или всъщност, тя се пише днес през съпротивите, борбите и желанията на множеството.

Антонио Негри, Майкъл Харт
Превод: Дарин Тенев

Антонио Негри е италиански философ, обвинен и осъден в края на седемдесетте на тридесет години затвор за участие в "Червените Бригади". Дотогава преподавател в университета в Падуа, той избягва във Франция и през осемдесетте години е лектор по политически науки в Парижкия университет. След намаляване на присъдата се връща в Италия и в момента я излежава. Основните му трудове са върху Маркс и Спиноза.

Майкъл Харт преподава литература в университета в Дюк. Неговото познанство с Негри датира от осемдесетте, когато е негов студент в Парижкия университет, където се запознава и с идеите на Жил Дельоз.

Antonio Negri, Michael Hardt,
Empire
,
изд. Harvard University Press,
2000


































































































































1. Върху залязващата суверенност на националните държави и трансформацията на суверенността в съвременната глобална система, вж. Saskia Sassen, Losing Control? Sovereignty in an Age of Globalization, New York, Columbia UP, 1996















































































































































2. Върху понятието за империя, виж Maurice Duverger, "Le concept d'empire", в Maurice Duverger, ред., Le Concept d'empire (Paris: PUF, 1980), стр. 5-23. Дюверже разделя историческите примери на два първични модела, с Римската Империя, от едната страна, и Китайската, Арабската, Централно-Американската и други империи, от другата. Нашият анализ се придържа изначално към римската страна, защото това е моделът, който одушевява евро-американската традиция, която е довела до съвременния световен ред.



















































3 "Модерността не е феномен на Европа като една независима система, но на Европа като център". Enrique Dussel, "Beyond Eurocentrism: The World System and the Limits of Modernity", в Fredric Jameson и Masao Miyoshi, ред., The Cultures of Globalization (Durham:Duke University Press, 1998), стр. 3-31, цитатът е на стр.4.