Русия и динозаврите
- Смятате ли книгата на Юлий Дубов "Большая пайка" за достатъчно достоверен документ?
- Дубов е един от директорите на "ЛогоВАЗ", бил е близък с Березовски и естествено, книгата му внушава доверие. Но тя свършва с автомобилния бизнес, а ние въведохме линията с тв-канала и още разни, което приближи историята до съдбата на Гусински и останалите руски олигарси. Така че Платон е събирателен образ. Обикновеното повествование ми се стори скучно и сценарият не ставаше, докато не измислихме полицейския ход - т.е. двойно разследване, което позволява флешбек - това моментално придаде на филма форма и релеф.
- Тв-каналите анонсираха филма чрез паралелен монтаж на изказвания на героя и аналогични тиради на Березовски. Изглеждаше, че се ражда нова "Повест за истинския човек", за бореца за свобода: той непоколебимо се връща в своята Русия, за да въведе ред. Филмът опроверга тези прогнози.
- Не знам как именно Березовски така дълбоко е проникнал в митологията на руската душа, но той вече има там място - някъде между дявола и сексуалния гигант. Черен, чевръст, женкар... Така че във всички случаи ще вържат филма към тази фигура. Макар че е смешно - от какъв зор да правя игрален филм за Березовски? Той е в Лондон и умира от скука - грабвайте камерата и снимайте документален филм, какъвто си искате - ако щете, разобличавайте го, ако щете - славославяйте го. Игралното кино се замесва от друго тесто - то не може да бъде чиста биография. Но виж, да се опитам да видя трагедията на нашата интелигенция, ми се стори актуално. Не става дума за бандити, нито за субекти с малинови сака, а за учени, професори, остроумци, почти дисиденти дори... Какво стана с тях? Как се случи така, че единия го убиват, другият се хвърля от балкона, третият става предател. И как се променят оценките на обществото, вътрешните му закони. Ето, за това ми се искаше да говоря.
- Във филма това прилича на зловеща месомелачка, в която героите са натикани от времето. Епохата е като при цар Мидас, но наопаки - превръща цялото злато в лайна. Вероятно това е присъдата над нашето време.
- Всичко е по-сложно и това, разбира се, не е присъда. У нас досега съществува съзнанието, което би могло да се види добре в "Брат" и "Брат-2": тяхната същност е приказна, фолклорна. И сред тези вечни фолклорни формули има следната: богатият е лош, бедният - добър. Прииска ми се да разруша тази връзка: може да си беден и лош, може да си богат и свестен. Затова главният герой в "Олигархът" е малко преекспониран.
- Романтизиран е. Докато се готвехте за снимки, срещнахте ли се с Березовски?
- Два пъти. Погледна ме внимателно, преценявайки дали ставам за ролята на новия Невзоров, помисли, претегли ме, понахрани ме, но пари за филма не даде.
- Доста хора се натопорчиха - възпяват олигарха! Но вашият Платон е далече от положителния герой: той е комарджия и стига до поръчковите убийства; цинично манипулира общественото съзнание чрез своя тв-канал. Той е кукловод.
- Кукловод е. Точно това искахме да покажем в сцената, където той "прави" за страната президент.
- В споменатите тв-анонси героят обещава: "Ще се върна в Русия", сякаш е Ленин, преди да слезе на Финландската гара. Гледах филма и си помислих: добре, той ще се върне, но ние какво да очакваме? Нови политически авантюри? Поръчкови убийства? Какво добро може да ни донесе?
- Олигархът е кентавър - наполовина е от плът, наполовина от титан. Към финала на филма героят губи и последните си остатъци от човешки облик. Вече е вълк. Но е принуден да стане такъв! В момента в Русия наблюдаваме самозабравен възторг пред властта, макар отговорността за това, което се случи със страната, е колкото на олигарсите, толкова и на Кремъл. Помежду им имаше кратки периоди на любов и дълго време - протяжни войни.
- Получила се е своеобразна снимка на отминалата епоха. Но къде ще се дене всичко? Във филма няма положителен герой, ако не смятаме провинциалния следовател - "уралското самородно злато", който обаче не е в състояние да повлияе на събитията.
- Той е изключително важен, защото е новият тип човек - свободният. Нека динозаврите на върха - държава и олигарси - да се бият, а той може да плюе на цялата тази мръсотия и да замине. И да живее независимо от силните на деня.
- Но според филма той бе натирен от прокуратурата!
- Така е, но не се изплаши, нито се отчая. Той не притежава вечния руски страх на Акакий Акакиевич пред началството. На мен тази фигура ми се струва обнадеждаваща. Народът трябва да проумее: не бива нищо да чака от върховете, просто трябва да живеем като хора. Да се освободим от усещането за обида, от оплакването на миналото, от очакването на чудо. Здрав си, имаш глава и ръце - прави нещо и животът ти ще потръгне. С очите си виждам как се разраства малкият и среден бизнес в страната, как са пълни щандовете, как хората все повече пътешестват...
- Но Русия няма да се вдигне на крака с пътешествия - трябва нещо да произвежда. Голяма страна е, не може да живее по законите на Третия свят.
- Аз дори все още смятам, че е велика страна. Ала няма идея. Руските идеи са ужасно демагогски. В Америка всичко е по-ясно: изградили са си концепцията за живота като удоволствие - от работата, от семейството, от добрите деца и хубавия дом, от уискито с лед. А ние вечно живеем с презумпцията, че трябва да страдаме, да преодоляваме, да се борим за всичко и с всички. Дори се появи нов израз, който постоянно слушам по телевизията: желая ви късмет! Да не сме ловджии, рибари, комарджии, пирати? Защо трябва да живеем в очакване на късмета? У нас все още няма формулировка на въпроса: за какво живеят 150 000 000 души?
- От епизодите, описващи движението на Платон към богатството, става ясно, че той е хитър финансов играч, велик комбинатор, който прави пари от въздуха. Но в масовото съзнание всичко е по-просто - хората казват "изпокрадоха всичко!" И вашият герой ли е такъв крадец?
- Не, струва ми се. "Новите руснаци" скъпо платиха за богатството си - кой със съдбата си, кой - с живота си. Те комбинираха, действаха на границата между закон и беззаконие. Бяха олигарси, изникнали от земята, като нефтени кладенци... А и умовете им бяха комбинативни - като на Березовски. През цялото време нещо измисля, пресмята. И израстват дървета със златни монети, като в Страната на глупците.
- Работното заглавие на филма е "Гражданинът М". Наистина ли искахте да направите нов "Гражданинът Кейн"?
- Исках, но не се получи, разбира се. Беше ми необходимо прекалено много сценарно време, за да обясня на зрителя технологията на екзотичния руски бизнес. И не успях да стигна до по-дълбок психологически, не, психопатологически анализ.
- Вие сте просто магьосник, след като направихте от Владимир Машков евреин. Затова ли му се е наложило да се стопи до такава степен?
- Говорех му, че трябва да стане безплътен дух. Исках да направя "черен Моцарт" - талантлив, а не крадлив. Макар че е и крадлив, разбира се. Иска всичко наведнъж: да го обичат жените, приятелите, парите... Той умее да забравя, да прекалява, да не се спира пред неприятностите... Володя Машков изигра всичко това прекрасно - той рискува, отдалечавайки се от своя имидж, и съм му благодарен за това. - Доста забавен е персонажът на Александър Балуев: бившият аристократ Корецки, който изисква властта да бъде обичана - я царя, я комунистите, я негово превъзходителство президента. Нещо познато ми се счува в думите му.
Основата за този диалог намерих у Евгений Шварц, където един дворянин нарежда: защо Съветите ни отхвърлиха, та ние сме готови да служим на всяка власт! Такива хора обичат да се кълнат в своя патриотизъм: "Душата ме боли за Русия! Затова само аз имам право да я грабя!" Стремях се да покажа точно този грабеж със сълзи на очи. Затова и се появи образът на дворянина-комунист, който се чувства добре при всички власти.

- Филмът създава усещане за затворен кръг. Епохата приключи и изводите не са никак утешителни.
- "Олигархът" се оказа възможен точно защото ми се стори, че динозавърският етап е свършил. Олигарсите в России са точно като динозаврите - явиха се с цялата си чудовищност, направиха, каквото можаха, и изчезнаха. Следва нова страница.

Российская газета

Валерий Кичин



Разговор с
Павел Лунгин