Енциклопедия на билките: предмодерност/(            )/постмодерност

Компютърен екран, търсещ курсор на "мишката", интернет дизайн, също такава организация на информацията - визия, която не оставя съмнения: сме във времена, в които техниката е превърнала всички ни в "глобални селяни", във васали на "научния прогрес". Митове и легенди, цитати от древни трактати, също толкова древни рецепти - аудия, която разколебава горното: човечеството не е само днешната хоризонтална мрежа - синхрония на глобализацията, но е и вертикалност на натрупвани през вековете знания, които - ако и сега пренебрегвани, дълго време са били единственият начин за борба с коварството на болестите; напомняне за диахронията на развитието. Парадоксалното съчетание откриваме в телевизионното предаване на Канал 1 "Енциклопедия на билките", където в едно са обединени технологична новост и природосъобразност, най-модерните научни открития са обединени с неопосредеността на естеството. В почти невъобразима амалгама са омешани предмодерност и постмодерност - телевизията е превърната в нещо като "Името на розата", но с тази разлика, че ролята на разследващия се изпълнява не от брат Уилям от Баскервил, а от компютъра (нека обаче си припомним, че монахът Уилям също дъвче билки, за да стимулира мисловната си дейност).
Но да оставим странностите на Баскервилския францисканец и да се вгледаме в екранното поведение на Николай Хаджиминев - водещия на "Енциклопедия на билките". Бихме могли да го определим като библейско-пасторално, тоест не е осъждащото, предричащо безброй бедствия и страдания пророческо визионерство, а е пастирското, поучаващото, чиято проповед желае не да уплаши, да ужаси до крайна мяра грешниците, а да стори така, че хората да се замислят, та дано станат по-добри. Оттук непрекъснатите сравнения между древно и съвременно, многото позовавания на отдалечени от нашето време книги и авторитети, безвъпросното прибягване за доказване истината на собствените думи към популярни теософи и мистици, особено към нашия Петър Дънов.
Идеологическата рамка е: времето ни е забравило корените си (билките си), впуснало се е в непомерен лаком(иен) стремеж, ще му се всичко да погълне, да присвои. И без водещият изрично да го казва, болестите може би поради това се множат, нещастията се роят, а скърбите растат: "Енциклопедия на билките" е едно непрестанно призоваване да спрем за известно време, да се позамислим за себе си, за бъдещето си, за нещата, които изпускаме при безогледното си втурване към лукс и удоволствия; апел е (почти в дискурса на Русо) за връщане към природата, към състоянието на естествения човек, когато - за да се излекува - той не е влизал с пари в някоя аптека, е поемал с торбичка към гората. Убеждението: колкото повече се откъсваме от natura-та, толкова повече затъваме в illusio-то; естеството като спасението (ни)...
И тук иде вече ред за обяснение на липсата в реда на заглавието: то е онова празно място в развитието на българското, определящо в може би най-пълна степен екзистенцията му и пречките, които то изпитва, за да се адаптира към днешните времена. Празното е модерността: в известна степен ние "никога не сме били модерни", никога не сме имали своите "модерни времена"; от предмодерното прескочихме направо в постмодерното, неизживявайки ментално своето модерно. Социалистическата индустриализация беше само повърхностна, лустро-модернизация, докато в своите дълбинни нагласи ние си битувахме в едно блажено "полу-природно" състояние, чието най-разпространено проявление бяха личната градинка и "бурканната икономика". Внезапно обаче бяхме изтръгнати от тоя кротичък унес, запратиха ни в бездната на пост-индустриалното/модерното общество, с чиито жестоки изисквания трябваше - без да знаем как - да се справяме. Оттук носталгията по природното, по сравнително безпроблемното натуралистично "житие", където всичко е доволно ясно - тази билка лекува това, онази - онова, от тая вземайте корените, не плода и т.н. Ние се оказахме напълно неподготвени за връхлетялото ни и дори постмодерността ни е като модерността ни - повече лустро, не същност. (За това говори например самата поява на предаване от рода на "Енциклопедия на билките" точно тук, в България, както и отсъствието на негов сайт в мрежата: силно озадачаващ факт при положение, че тъкмо интеренет-естетиката е водеща при оформянето му. Но да не се учудваме - опаковката никога не може да ни подскаже какво е същинското съдържание на пакета, който ни поднасят.) Ето защо бягаме в лоното на природата, сред тревите, билките и дивите зверове - те са разбираеми, обърквания и противоречия там няма. Докато в постмодерното време, когато всичко е разбъркано, горе и долу не спират да сменят местата си, лявото става дясно и обратно - компасът ни се обърква, подлудява и заедно с него ние също губим ума и дума. И затова гледаме с надежда курсора на "мишката" в телевизионната "Енциклопедия на билките" - не просто да ни укаже с коя трева какво точно да лекуваме, но и за да ни даде кардиналната рецепта, панацеята за спасение от един свят, който все повече не разбираме...

Митко Новков







Петък,
ранна утрин