Страхът като инструмент на политиката
Левият берлински седмичник "Дер Фрайтаг" публикува голямо интервю с Ноам Чомски. В редакционна бележка авторите отбелязват, че напоследък Чомски се превръща в нещо като пътеводна звезда на антиглобалистите по цял свят. Професорът по лингвистика постепенно си спечели славата на един от най-ярките интелектуалци в САЩ, продължител на делото на покойния френски социолог Пиер Бурдийо. В момента Чомски много пътува из САЩ и се опитва да окуражи различни опозиционни групировки в протестите им против плановете за война срещу Ирак. В разговор с журналистите от "Дер Фрайтаг" Чомски обявява за пропаганда твърденията, че Джордж Уокър Буш се радва на висока популярност. Професорът констатира:
"Хората в тази страна са обзети от страх. Всъщност, именно страхът е най-важната цел на партията на войнолюбците - републиканците. Те се стремят към войната, защото всяка война увеличава страховете на хората. А едно уплашено население не смее да надигне глава, то е послушно оръдие в ръцете на властта."
По-нататък Ноам Чомски припомня, че политическата употреба на страха не е нищо ново в САЩ:
"Още през 1981 Роналд Рейгън обяви "Война на терора", а реториката му беше абсолютно същата, както след 11 септември. Кои обаче бяха терористите тогава? Това бяха сандинистите от Никарагуа, които, според правителството, всеки момент щяха да нахлуят в Тексас. Цяла Америка трепереше от страх. Тогавашният държавен секретар Джордж Шулц съвсем сериозно твърдеше, че сандинистите използват хитлеровата стратегия, описана в "Майн кампф" и искат да завземат цялото полукълбо. Представете си го само: една от най-бедните страни на целия американски континент напада Вашингтон и по почина на Хитлер превзема цялото полукълбо! Тогава Рейгън обяви извънредно положение, защото съществувала опасност за самото съществуване на САЩ, и няколко години поред удължаваше това извънредно положение. Той самият се барикадира в Белия дом, защото, видите ли, професионалните убийци на Кадафи върлували по улиците на Вашингтон. Страхът е един от стандартните инструменти на всяка власт. САЩ не са неговите първооткриватели - те обаче умеят да го използват много ефикасно, понеже мнозинството американци, по различни причини, са склонни да изпадат в страхови истерии. Ами вижте само страховете от извънземни! В Европа има може би шепа хора, затворени зад дебелите стени на психиатричните клиники, които вярват, че сред нас бъка от извънземни. В САЩ обаче тези страхове са масово разпространени. А реалната катастрофа от 11 септември сама по себе си беше достатъчно страшна и ужасяваща. За пръв път в историята дулото се обърна в обратна посока. За пръв път онези, които по традиция винаги са били жертви, си послужиха с част от насилието, прилагано от Запада векове наред срещу тях. И, естествено, това предизвика невероятен шок."
По-нататък в интервюто на германския седмичник "Дер Фрайтаг" с професор Ноам Чомски става дума за политическата система в САЩ. По тази тема Чомски твърди нещо твърде изненадващо:
"Ние нямаме същинска политическа система, нямаме и истински партии. В САЩ съществува една-единствена партия на предприемачите, която има две крила. Това открай време си е така. Дали е имало измама на изборите за президент през 2000 година? Че кого ли го е грижа за това? Три четвърти от населението смята, че целият изборен спектакъл е чист фарс, нещо като частно увеселение за по-заможните с масираното участие на рекламната индустрия. Когато все пак пускат бюлетината, повечето американци изобщо не се замислят за личните си интереси. Виж, богатите гласуват според собствения си интерес, те обикновено избират реакционното крило на партията на предприемачите, понеже то им обещава ниски данъци. Голямата маса обаче взима електоралното си решение, водена от абсолютно маловажни критерии, които нямат нищо с икономическите й интереси. Хората гласуват според това дали кандидатът е религиозен или не и дали подкрепя или не правото им да притежават огнестрелно оръжие. Ако искаме да изградим истинска политическа система в тази страна, трябва да започнем от А и Б."
В интервюто на германския седмичник "Дер Фрайтаг" с Ноам Чомски става дума още за вътрешната зависимост между икономическата политика на Вашингтон и плановете за удар срещу Ирак. И по тази тема Чомски отправя остри критики срещу администрацията на Джордж Уокър Буш:
"Във вътрешнополитически план се търси допълнително снижаване на данъците за богатите. Последният опит на Буш в тази посока беше неуспешен, но след войната срещу Ирак сигурно ще му се отвори нова възможност. Тъкмо поради това Ирак се оказва проблем сега, а не, примерно, след половин година. Няма съмнение, че Саддам Хюсейн е отвратителн сатрап и престъпник - но той си беше такъв още в онези години, когато САЩ и Великобритания усърдно го подкрепяха. Всъщност, Саддам днес е значително по-слаб в сравнение с времената, когато Западът го подкрепяше. Така че, питам се, какво изведнъж го превърна в такава смъртоносна опасност, та съветничката по националната сигурност Кондолиза Райс даже вижда ядрена гъба над Ню Йорк, ако Саддам не бъде победен още тази зима? Нима оценката за реалната опасност се е променила? Разбира се, че не! Тези хора все пак не са луди. Не, не - просто сега им се е отворила неповторимата възможност да окупират вторите в света залежища на петрол след тези в Саудитска Арабия. Тъй че сроковете трябва да се спазят най-прецизно и войната да бъде именно тази зима. Причината, естествено, не е опасността от ядрена гъба над Ню Йорк, а предизборната борба, която идната зима ще върви на пълни обороти - тогава американците трябва вече да са в подходящо настроение. И по никой начин да не мислят за пенсиите си или за здравното осигуряване! Те трябва единствено да си спомнят за последния триумф на "Великия каубой", който ги е спасил от сигурна гибел. Това е стандартната техника на властта. Чиста политическа баналност. Една германска министърка на правосъдието бе принудена да си подаде оставката, само защото произнесе на глас тази баналност. По принцип обаче тя имаше право - подобни примери има както в германската история, така и другаде по света. Досега нито един политик не е измислил нещо по-ефикасно. Та тъкмо поради това в момента Саддам Хюсейн внезапно се оказва смъртоносно опасен, тъкмо поради това трябва да бъде победен още тази зима."
Професор Ноам Чомски привежда и няколко исторически примера в подкрепа на критиката си срещу правителството на Джордж Уокър Буш:
"Още преди 40 години Джон Кенеди създаде специален щаб и му нареди, дословно, да хвърли срещу режима на Фидел Кастро "всичко най-ужасно на земята, защото самото му съществование е най-голямото предизвикателство за американската политика през последните 150 години". Последваха най-разнообразни терористични актове, които продължиха и след Кубинската криза. А когато става дума за 90-те години - нека да си припомним жестокостите на Турция срещу кюрдите. Тогава бяха прокудени два до три милиона души, десетки хиляди бяха избити по най-варварски начин. Само преди няколко месеца бях там и видях с очите си запазените следи. Как е било възможно такова нещо? Ами било е възможно с подкрепата на НАТО. 80% от оръжията пристигаха от САЩ, включително самолети, напалм и танкове. Това не беше "етническо прочистване", а огромна и сложна военна операция. В една-единствена година правителството на Бил Клинтън изнесе за Турция повече оръжие, отколкото през целия следвоенен период. И всичко това - под носа на европейците. Те да се загрижиха много? Разбира се, че не! Европа дори помагаше. Каква поука можем да си извадим от този случай за прословутата чувствителност за Запада по отношение на геноцида? Поуката е, че геноцидът все пак е приемлив, ако го върши самият Запад."

K