France cinema 2002
17-то издание на ежегодния и единствен в Италия фестивал на френското кино "France cinema" се проведе във Флоренция (4 - 10 ноември) едновременно с форума на антиглобалистите. Поради страха от неговите последици или поради професионална заетост много от авторите на филмите не дойдоха.
Фестивалът има конкурсен характер и петчленно италианско жури трябваше да изгледа 11 премиерни филма от сезона 2001-2002, за да награди най-добрите от тях. Ако миналата година френското кино преживя бум по произведени и експортирани филми, същото не може да се каже за първата половина на тази. Липсват водещи заглавия и телевизията заплашва със съкращаване на инвестициите за филмопроизводство.
Все пак състезателните филми потвърждават традиционното жанрово разнообразие на френската продукция. Сред тях имаше сантиментално-приключенски ("И сега... дами и господа" на Клод Льолуш), мелодрама ("17 пъти Сесил Касар" на Кристоф Оноре), екранизации по Стефан Цвайг ("24 часа от живота на една жена" на Лоран Буник и "Писмо до една непозната" на Жак Дере), филми-портрети ("Рене" на Ален Кавалие)...
Светът на децата се наложи като водеща тема. Веднага спечели симпатиите "Съм и имам" (реж. Николас Филибер) - документално наблюдение върху 13 малчугани и техния учител в едно от все още съществуващите във Франция училища, обединили питомци от детската градина и началния курс. Прелестен филм, заслужил Голямата награда "Франс синема 2002".
В "Жените...или децата по-напред" (реж. Мануел Поарие) главният герой си задава въпроса - когато имаш три деца, но и все още воля да прелъстяваш, как да се спасиш от грешки? Въпреки сериозността на проблемите, във филма не липсва и комичният поглед.
Освен обградените с любов, има и отхвърлени деца, напомня "Дяволите" (реж. Кристоф Ружиа), който проследява перипетиите на 12-годишни брат и сестра, изоставени от рождението си. Те са спокойни само когато бягат от възрастните, които искат да ги вмъкнат в някакви рамки - на института, на семейството. Студентското жури на фестивала оцени изключителната интерпретация на двамата млади протагонисти Аделе Хаенел и Винсент Ротиер.
Юношите са вече студенти, спечелили международната премия "Еразъм" и озовали се в Барселона. В "Испански хотел" (на български екран - "Европудинг" - бел. ред.) режисьорът Седрик Клапиш превръща апартамент в мини Вавилонска кула - младежи от цяла Европа, опознавайки се постепенно, преодоляват националните си и културни различия. Комедия със забързан ритъм и с ръчна, изключително раздвижена камера. Тя получи Специалната награда за "интелигентността, свежестта и брилянтната визуалност...".
Политически ангажираният филм "Рашида" (реж. Ямина Башир) заслужено получи Наградата за дебют, както и тази за най-добър филм на студентското жури. Изграден по действителен случай в Алжир от средата на 80-те, той е апотеоз на куража на жените и на всички анонимни герои, опълчили се срещу тероризма.
Фестивалът традиционно прави и ретроспектива на френски автор. Тазгодишната беше "Новата вълна след 45 години". За рождена дата на едно от фундаменталните направления в киното се взема излизането през 1957 на "Асансьор за ешафода" на Луи Мал, както и известната статия в "Експрес" на Франсоаз Жиру, която обявява навлизането във френското кино на нов стил и на нови автори. Бяха прожектирани 15 игрални филма от периода 1957-63 и 10 редки или непоказвани в Италия късометражки на Ален Рене, Жан Руш, Жак Ривет, Крис Маркер, Аньес Варда... Беше приятно да се види, че въпреки американизацията на киното, все още има поклонници на една естетически противоречива, стилово нееднородна, но неоспорима с успехите и световното си влияние все още незабравена френска "нова вълна".

Флоренция, специално за Култура

Соня Александрова