Господа народни представители
Крайно ми е неприятно, че се намирам между полицейски натрапеници, и искрено се възмущавам и ме е срам да ви гледам... Националното събрание, което замествате, беше повикано да работи в най-благоприятни времена и само едно правителство от дребнаво-амбициозни безхарактерности и от изгладнели в чужбина тахтаби можа да омаскари това събрание, като изпусна из ръце чудесния момент... Вам предлежи сега и не ви остава друго, господа полицейски избраници, освен да посветите своите грижи да извлечете всичката възможна полза за себе си чрез създавание на благоприятни за това условия. Една третя от вас са предприемачи, другите - общински и окръжни натрапеници, останалите, с малки изключения, са настанени около безусловните фондове. Идеалът, който гонихте десет години, е постигнат.*
Хайде сега, след като половин живот за едната чест сменихте според заветите на прадяда си Рачко Пръдлето (знаем, че се изисква уважително отношение към отците) и най-сетне изпълнихте с наличностите си стародавното правило, какво че богатите трябва да управляват, санким дебелината на портфейла е определението за държавническо мислене, та думата ми е - след като, туй за туй, вече се орахатихте - защо не си направите Сенат. Може и Горна камара - както ви е по сърце. Ние, господа елитарии, ще ви изръкоплещим (къде ще ходим да не ръкоплещим, знаем си, не бойте се) и може и по някоя сълза да пуснем - вече сме европейци демек. Защо не, помислете върху това! То е ясно като бял ден, че народовластието е дума, посредством която се приклещват аджамиите (гражданското общество), нещо като конституционно мюре в блатото на кореместите въжделения. Па и кой у нас разбира от вишегласие? Моля ви се, вишегласието се управлява от медиите, а медиите - те са си ваши бе. Ако някой се противи, прави се на интересен, на принципен и прочия, толкова ли пък няма ред в тая държава.
Медиите - то ний сме цъфнали и вързали, че сега за журналисти ще мислим. За свобода на словото! Свободата на словото не е за всяка уста лъжица. Па не ги ли и виждате, дето повечето са младички, с жълто около устата още. А народът, народът, господа, не е и стадо днес, защото стадото има общи нужди и обща цел - зелената тревица, а тука всеки е сам за себе си. Най-много да хвърли в нощна доба боклука си в двора на комшията и толкоз. Какво ще го мислите народа? Когато трябва, ще го... - за какво са на тоя свят журналята? Амчи как!
Ще речете - външните сили. Какво външните, какво сили? Национален суверенитет имаме ли? Имаме. Мустаки имаме ли? Дал Господ. Те ли ще ни учат как да ги сучем? Е, когато потрябва, хвърли им там някой кокал, щото са сили все пак, но то е като при вишегласието. Само трябва да знаеш къде да ги погъделичкаш, белким толкоз е трудно да им се угоди. Не е. И те си имат своя интерес, а щом е тъй, ще се погодите. Знаете как става тая работа, няма аз да ви уча я. Ако потрябва, ей го националния суверенитет, ако не - де глобализация, де. Колко му е. Та думата ми беше за Сената. Вий нали вече сте аристократи? Сте. Какво чакате още? Закрепете си нещата до девето коляно, от външните едва ли някой ще се противи, а пък после те няма да позволят да се отменя вече приетото. За да стане тая работа поспешно обаче, ще трябва да поразвържете кесиите, няма начин тоя път. Някой лев за културка, орденче някое. Интелигентите са като патетата - зяпат, зяпат, па като им втъкнеш в гушмака, млъкват. Иначе може много да се разприказват и току-виж - де бях, мале, де съм днес.
Господа, и моля ви се, по-леко с гърмежите. Не, не, вие пак си ги оправяйте нещата както Бог ви умъдри, само че по-тихо някак. Многото шум не е от полза бре. Ще стреснете и външните сили, ще вземат да се разлютят и ще додат да ни набият канчетата, дето вика Граф дьо ла Миндя. Аджамлък правите, после кой вий крив. Не става тъй работата. Слуховете са хубаво нещо, но с мярка. Изпуснете ли ги - лошо за всинца ни и келепир йок. Недейте така.
Недейте така.

* Алеко Константинов, Приятелски писма, В: Събрани съчинения в четири тома, т. 2, 117-118.

Д-р Ганю Юго-Източно-и-Европейски, дипломиран PR
Записа Марио Коев