Започна българската reality TV
Повечето хора "в бранша", на които се оплаках, че по домашния ни телефон се чу разговор, който преди дни бях водил по мобилния си телефон, клатеха утешително глава: "Това просто е невъзможно". Скептицизмът им не ми оставяше друг шанс, освен без излишни хегелиански увъртания на тема "възможно-реално", да се призная за поредна жертва на посткомунистическата параноя, която те кара да чуваш гласове, включително и собствения си. Дори пих едно питие в повече, воден от максимата: "Реалността е илюзия, предизвикана от недостига на алкохол в кръвта".
А и какво толкова? Човек и без това никога "не е сам", най-малкото Създателят неотлъчно седи край потока на съзнанието му и (вероятно) лови риба. От перестройката до днес все настояваме за прозрачност "до дупка" - какво пречи дупката да е в стената на спалнята или трапезарията. Двадесет и четири часова reality TV, финансирана от държавния бюджет.
Тази телевизия предполага измислен, обикновено абсурден, сценарий, в който обаче влагаш собствения си реален живот; макар в началото всичко да ти се струва доброволно, постепенно преставаш да принадлежиш на себе си, подчинен на все по-трудно изпълними и все по-неразбираеми условия.
В навечерието на 2003-та българското общество се превърна (беше превърнато) в гигантско, като че ли специално подготвено за новогодишните празници, reality-TV-show. В началото в играта бяха вкарани политици, магистрати и журналисти - за кой ли път усилено се заговори, че се подслушват телефоните им и те (някои от тях), освен че писаха писмо до царя, акуратно, за удобство на слушатели и зрители, преди всеки разговор започнаха да съобщават датата, часа, участниците, темата... Тогава изглеждаше, че името на шоуто, впрочем измислено съвсем според изискванията на жанра, е "Гном". После обаче, пак според същите изисквания, правилата на играта бяха сменени в движение и един прокурор, за който отдавна се е твърдяло, че ще бъде убит, беше убит. Вече по новите правила последва второ убийство, като малко преди него бяха съобщени сумите, за които са се борили участниците - $ 3 000 000. Появи се и задължителният списък на бъдещите жертви. Като във виртуозен reality-TV-сценарий всички знаят за него, но никой не го е виждал, а въобще и не е ясно дали, ако го видиш, ще се спасиш или ще бъдеш набелязан.
Известно е, че в подобни игри концентрацията на насилието и жестокостта ги тривиализира и омаловажава.
Зрителите се питат кой е следващият, водени не толкова от съчувствие, колкото от любопитство, а и без това с нищо не могат да му помогнат. Зрелищният ефект потиска моралния. Едва след като поредното шоу свърши, остава едно общо тъпо чувство, подобно на махмурлука, формулирано от поета Стивънс, цитиран от поета Бродски: "Светът е уродлив и хората са тъжни".

Георги Лозанов