За бъдещето
на книжовното ни минало
(...) Изследователят на ръкописите и предметът на неговата дейност са свързани с особена, почти мистична връзка. Ако вярвах в прераждането, бих казала, че във всеки палеославист, работещ със старините, е затворена душата на някой средновековен книжовник, върнал се от отвъдното, за да живее отново със създадените от него произведения на изкуството. Съвременната медиевистика (наука за Средновековието) се крепи главно върху такива "обсебени" личности.
Работата с ръкописите никога не е самоцел за учения - той търси текстове, анализира правописа, езика, историческите данни, водните знаци - какво ли не още. Той може да е историк, литератор, езиковед, палеограф, изкуствовед. Не може да бъде само едно - равнодушен занаятчия. Заниманието с ръкописите е призвание. И тежко на онзи теоретик на средновековната култура, който не чувства нужда от непосредствения допир със средновековните текстове и с ръкописната книга. Колкото и оригинални да са хипотезите му, колкото и модерна да е терминологията му, неговите изследвания ще се окажат "мед, що звънти, кимвал, що звяка".

Климентина Иванова, Ръкописът иска да бъде обичан

Стъпили на недотам стабилна съвременност, стъписана пред заплахи и актове на жестокост, разлюляна от недоимък, разколебана в избора на перспектива, можем да се доверим на трайните опори, които миналото ни завещава, на ценностите с многовековно овладяна от българите историческа съдба. Такова е внушението на Климентина Иванова, постигнато с "В началото бе книгата". Възкресен и възвеличен е символът на човека с перото, съзидател на българската култура и мъченик, който съзнава, но скромно притулва величието на своя подвиг. Както се самоопределя, авторката е не само "обсебена" от книжовното ни минало, не само следва някаква "мистична връзка" с творците на ръкописната ни книга, но вдъхва вяра в бъдещето.
Познавам увличащата с енергията си мисловност на Климентина Иванова по реакциите на нейните студенти.
Наблюдавала съм с какъв респект листят страниците на "В началото бе книгата" хора, неприсъствали на лекциите й, но любознателно вглеждащи се в една отдалечена историческа реалност. И точно навреме, убедена съм, издателство "Ариадна", подпомогнато от Националния център за книгата, предоставя второто издание на тази книга, двадесет години позната и търсена, но вече почти недостъпна. Сега откриваме ред нови сведения, предлагат ни се по-задълбочени анализи и тълкувания, включени са не както в първото издание прерисувани илюстрации, а многобройни документални фотокопия, умело подредени от художника Богдан Мавродинов. Текстът на места е пренаписан и пренареден. Поставени са нови акценти за възлови в историята на книжовността проявления. Изданието за пореден път насочва погледите към изстрадано книжовно минало, даващо гаранции за бъдещето на българския род.
Съвсем непресилено е, ако се каже, че през последното десетилетие изследванията на Средновековието заемат водеща позиция в българската хуманитаристика. Те приобщават философи и историци, литератори и езиковеди, палеографи, архивисти и изкуствоведи. Имат сериозна институционална подкрепа - центровете по кирилометодиевистика към БАН и СУ "Св. Климент Охридски" (в него работи и Климентина Иванова), катедри по стара българска литература, по средновековна история и философия в университетите, секции в Института за литература и в други академични структури, в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий". Появяват се ценени у нас и по света издания - монографии, енциклопедии, документални сборници, материали от научни форуми. Правят се решителни стъпки на основата на международни проекти свободно да се представят палеославянските ръкописи - чрез подготовка на машиночетими електронни записи. Същественото, което Климентина Иванова постига с новото издание на "В началото бе книгата", е, че създава предпоставки за привличането на млади хора сред "посветените" на книжовното минало, че укрепва убедеността за изключителната му роля за народностната съдба. Устремеността към бъдещето, с която се отличава нейният разказ за старобългарската книга, е полезна за повече и повече съвременници. Ще осъзнаваме кои са корените на нашата народностна идентичност, тъй като писменото общение е укрепвало държавността и християнската вяра, езика и литературата, нравите и морала. Повече от хилядолетие то поддържа самобитността на българската култура, осигурява връзките и взаимодействията с културите на близки и далечни народи. На сегашното междувековие книжовните традиции остават основополагащи на националното ни съзнание и гордост за европейската цивилизация.
"В началото бе книгата" е разгърната на много широка тематична канава, обхваща всички аспекти на разглеждане, набелязва нови трасета на научно дирене, нови направления на осмисляне. Към отговор на въпроса - как се създава старобългарската книга, се пристъпва след като е проследена предисторията й, след като се припомнят проявленията на писменото общуване преди християнизацията и въвеждането на старобългарските азбуки. За да бъде разбрано какво е "материалното тяло, приютило чудото на Словото", се разглеждат: пергаментът, неговата изработка и използването му за палимпсести; хартията и водните знаци, показателни за мястото и времето на производството й; мастилото и средствата за писане. Глаголицата и кирилицата са представени не толкова като писмени системи, а като основа на книжовния език на старобългарската ръкописна книга. По съхранените книжовни паметници се набелязва тяхната едновременна първоначална употреба, а от началото на ХII в. "налагането на кирилицата като основна азбука - първо при българите, а чрез тях - сред сърби и руси". Еволюцията на писмените знаци - различните "шрифтове", украсата и подвързиите на ръкописните книги са проследени със сполучливо подбрани примери. Утвърждава се гледището, че по историческата хронология на книжовните паметници могат да се проследят етапите в развитието на книжовния български език - "най-древния писмено засвидетелстван език на славяните". Онова, което се променя под влияние на живата, на говоримата реч, е правописът. Изтъкнато е, че "книжовният език на Първоучителите получава не само утвърждаване, но истинска завършеност като система едва в България и едва след Златния Симеонов век".
Придобил стойността на "класически" език, той се разпространява и сред други народи. Популярно-лаконично се посочват сръбската и руската редакции на старобългарския книжовен език, правописните правила на "църковнославянския език", завърнал се в България чрез руските печатни книги, ролята на румънските книжовници, които налагат търновската редакция на старобългарския книжовен език като официален църковен и държавен език до ХVII в. Дейността и животът на старите ни преписвачи "оживяват" в оставените от тях приписки - бележки, поставяни извън основния текст. Забележките, правени по-късно от читатели и притежатели на ръкописните книги, допълнително изясняват ред подробности от сложната им съдба, от орисията на хората, докоснали се до тях. В новото издание на "В началото бе книгата" разделът за съдържанието на средновековната книжнина е значително обогатен. По-обстоятелствени и изпъстрени със сполучливо подбрани цитати са текстовете, които дават знания за Библията - Стария и Новия завет, Евангелията, Апостолските деяния, Псалтира, за богослужебните книги, канонични и апокрифни. Климентина Иванова не разглежда тези въпроси от теологична, не и от литературно-историческа гледна точка - тя търси и разсъждава главно за книжовните творения, за търсените и предпочитани на български език текстове на Свещените книги.
С втория раздел на труда си Климентина Иванова въвежда в света на запазените до днес ръкописи - старобългарски от Х-ХI в., среднобългарски от ХII-ХIV в., от разцвета на българската книга през ХIV в., от вековете след падането на България под турско робство и до Освобождението. Събрани са много любопитни разкази за конкретни книги, за техните създатели, за местата, където са писани и са съхранявани, за откривателите и изследователите им.
Заключителните думи хвърлят мост между миналата и съвременната книжовна практика, подсказват аналогии, подчертават различия между тях. Напомняйки за движението на старите книги, за тяхното скиталчество, Климентина Иванова завършва с емоционален разказ за собствената участ на търсач, откривател и изследвач, проникнат от любов към своята работа. Това есе звучи като финален акорд на "В началото бе книгата". То трогва с изповедната откровеност, с дълбокото почитание към учителите, към хората, споделящи усилията и вълненията от съприкосновението със скъпоценностите на старата българска книжнина.
Климентина Иванова ни предоставя необичайно вълнуващо написан труд. Тя събира и разтълкува много истории, събития и факти за не така широко познатата българска ръкописна книга, но неизменно е с мисъл за своите читатели. С тях води диалог, задава им въпроси, отправя предупреждения и призиви. Този "разговор" тече естествено, изложението е четивно и увличащо. За отдалечени времена, за малко познати и непознати хранилища на старите книги, за техните създатели, притежатели и изследователи - винаги интригуващо е разказано. Намирани са "възли" на повествованието, около които се раздипля сюжетът - за съдбата на отделна книга, за свързалите се с нея хора, за общи проявления и посоки на търсене. Цитатите са така "втъкани" в текста, че въвеждат в атмосферата на старите времена, убеждават, нерядко вълнуват. Ако има други източници по разисквания проблем, по оставения въпрос, Климентина Иванова насочва към тях. Подборно и с чувство за мярка, съответстващо на характера на труда, е включена кратка библиография на публикациите по темата и са посочени паметниците, използвани за илюстрациите в книгата.
Климентина Иванова с убедителна логика владее динамиката на хилядолетната история на българската ръкописна книга, откроява нейните възходи, повратности и падения. Издига ни над конкретното времеполагане, над "злобата на деня", разширява нашето полезрение, насочва ни към големите житейски истини. Тласка ни към тях, прави ни сякаш по-възвишени духовно и по-мъдри. Посочва ни доказаното, но също - неясното, спорното, разколебаното твърдение в науката за книгата, като по този начин проправя пътя на бъдещите u "ловци", и изследователи.
На Климентина Иванова е чужда високомерната многоученост. Няма да откриете "заиграване" със сложна фразеология, с чуждици и непознати думи. Дори ако се наложи използването на по-малко познат термин, то той веднага се пояснява в скобите след него. Поучителна за пишещите, за научно приобщените не само към темите за книгата, е способността на Климентина Иванова да се сближава с читателите. Прочетете "В началото бе книгата", за да се убедите, че българското книжовно и културно минало имат бъдеще!

Ани Гергова


Проф. дфн Ани Гергова е преподавател в Катедра "Библиотекознание, научна информация, културна политика" на Софийския университет. Сред по-важните й публикации са "Книголюбието на възрожденците" (1984), "Книгознанието в България" (1987), "Книжнината и българите. ХIХ - началото на ХХ век" (1991),"Книгознание. Лекции" (1995). Проф. Гергова чете курсове по Книгознание, История на книгата, Книжно-документално наследство.
Климентина Иванова.
В началото бе книгата. Разказ за старобългарската книга и нейната съдба.

Второ издание.
Издателство Ариадна.
София, 2002.
Цена за твърда подвързия 8 лева.
Цена за брошура 5 лева.