Вероятно

Ифра Нийман

е един от хората с най-категорична намеса в професионалния ми живот. Още преди да общувам пълноценно с него, знаех, че е изключителен цигулков педагог, един от най-големите... Виждал го бях като член на жури на почти всички международни конкурси, на които съм се явявал. Но истинският ни контакт започна през 1974 година, когато отидох на двегодишна специализация при него в Лондон. Тогава разбрах какво означава да умееш да събудиш най-доброто у един музикант. И с много такт и добронамереност да поставиш точната "диагноза", за да откриеш заедно с ученика си доброто "лекарство". Разбрах и значението на богатата култура, която "пълни" професионалното умение с много повече съдържание. И която всъщност го превръща в изкуство.
Работоспособността му съвсем доскоро беше чудовищна - огромно количество майсторски класове, специализации, ученици от цял свят... И към всички еднакво взискателен, прецизен, раздаващ се. В часовете му не можеше да се намери местенце и на пода. Защото всички знаехме колко много ще получим - и като професионални съвети, и като културни ориентири.
Почти 30 години се чувствах като член на неговото семейство. След като баща ми и Добрин Петков си отидоха, сега губя още един много скъп човек.
Ние, учениците му от 70-те, искахме на 13 февруари по случай осемдесетия му рожден ден да му подарим концерт. Съдбата ни лиши от този празник. Но концерт, макар и тъжен, сигурно ще има. И това е най-малкото, с което можем да се отблагодарим на Ифра Нийман.


Минчо Минчев