Получих картичка за Коледа от

Ифра Нийман.

Междувременно с професор Владимир Аврамов му бяхме изпратили своите благопожелания за празниците...
А това за него е била последната Коледа.
Учил съм се от професор Нийман. Заедно с Йосиф Радионов за кратки периоди от време сме минали през неговата школа. И не само ние. От 25 години насам този голям цигулков педагог - учител на цигулари от цял свят, бе обвързан с българското изпълнителско изкуство. Негови ученици са Минчо Минчев, Валентин Стефанов, Елмира Дърварова, Евгения-Мария Попова, Мичо Димитров, Веселин Пантелеев, Васко Василев, Яна Дешкова - все цигулари с престижна позция в музикалния живот в България и в различни краища на света.
Ифра Нийман е роден в Ливан, но още от дете е заживял в Париж - факт, който дава своя отпечатък върху изграждането му като артист. Като възпитаник на Жак Тибо, а след това и на Карл Флеш и на неговия асистент Макс Ростал, в изкуството му намираха среща чертите на две школи - френската и немската. А да бъдеш познавач в тънкостите на тези две направления е истинско богатство. Дълги години професорът завеждаше цигулковата катедра в "Гилдхол" - училището за музика и драма, а по-късно оглавяваше там и отдела за следдипломна квалификация, където са специализирали мнозина български цигулари. Този огромен педагогически товар, който професорът носеше, не заличи следите, оставени от него като интерпретатор на концертите на Брамс и Бетховен, а също и на премиерни творби от британски автори. Към тази многостранност се добавя и участието му в журитата на големите конкурси "Кралица Елизабет" в Брюксел, "Паганини" в Генуа, "Карл Флеш" в Лондон, "Чайковски" в Москва. А наскоро в Майнц бе учреден конкурс на негово име.
Но и най-изчерпателните подробности от биографията му едва ли могат да дадат пълна представа за личността му, ако не беше прекият контакт с дарбата му на изпълнител и педагог. Имах щастието да трупам преки впечатления още в началото на 70-те години, при първите идвания на Ифра Нийман в България. По-късно заедно с него, с Недялчо Тодоров и с Йосиф Радионов бяхме заедно и на сцените в София, Плевен, Варна - с концерти на Вивалди. По време на лекциите му на Пловдивския камерен фестивал, още в началото на неговото присъствие в България бях негов преводач. Това, което правеше впечатление от пръв поглед, бе неговата изключителна добронамереност.
Умееше да предразполага учениците си още от първото свирене. Започваше от окуражителните думи, от положителния коментар на чутото и после преминаваше към забележките. Окуражаваше и щадеше достойнството, зареждаше атмосферата с доброта. Обикновено на лекциите му присъстваха много хора и всички се опитваха да попиват от безкрайните му познания и опит. Работеше с грижа за всеки по отделно, имаше огромен архив и беше готов във всеки момент да направи необходимата справка за развитието на учениците си. Познанията му го правеха и вещ диагностик, който точно можеше да посочи недостатъците и да посочи причините, да подскаже и пътя за преодоляването на проблемите. Ифра Нийман даваше възможност на възпитаниците си сами да установяват грешките си. Много често уроците му се записваха на видео, учениците му получаваха своята касета и всеки можеше по-нататък насаме да продължи с изводите.
Имах възможност "на свой гръб" да се убедя в изключителната му тактичност като педагог още при първата си среща с него. След първия му концерт у нас, в зала "България" преди години, го посетих в хотела. Посвирих, отправих въпроси за конкретни неща, а той някак си разсея и приземи притесненията ми с насърчението, което може да се събере в една дума: "Експериментирай!" Не бе схоластик, беше истински артист, който е готов да приеме различни интерпретации, изпитваше уважение към другите педагози и към различните методи на преподаване. В този смисъл експериментът за него означаваше насърчение сам да развиваш изразните си средства и да достигнеш до истината за една творба.
Ифра Нийман бе човек отворен към света. Часове можеше да се прекарат в неговата изключителна богата библиотека в дома му, събрала изключително ценни нотни ръкописи и копия, беше ценител с големи познания в областта на живописта и архитектурата. И не преставаше да изпитва любопитство, което му даваше възможност да открива нови и нови хоризонти. Така например можеше дълго да разпитва за българското цигулково изкуство, да слуша записи с изпълнения на Недялка Симеонова и Васко Абаджиев. Не преставаше да се удивлява на историята на българската цигулкова школа и на върховете, постигнати в кратък период от време.
Несъмнено и Ифра Нийман отдавна е част от тази история.
Поклон пред паметта му!


Ангел Станков