Един дебют

Излезе и дебютният компактдиск на 25-годишната Ина Кънчева. Името на певицата зазвуча достатъчно рано в публичното пространство и привлече вниманието и на специалистите, и на публиката. Тук тя се включва във вечното белкантово състезание с арии из оперите "Фауст" и "Ромео и Жулиета" (Гуно), "Пуритани" и "Капулети и Монтеки" (Белини), "Травиата" и "Сицилиански вечерни" (Верди), както и "Лястовичката" (Пучини). Репертоарът е достатъчно отговорен, а и моментът на появата й в звукозаписната територия е действително интересен - съвсем неотдавна румънската звезда Анжела Георгиу се показа в подобен репертоар с EMI, а същата фирма буквално преди месеци преиздаде великата Калас в интеграла "Калас завинаги", естествено умело използвайки конюнктурата, създадена от филма на Дзефирели с Фани Ардан в главната роля. В тази надпревара Кънчева има предварително едно силно преимущество - и това е нейната младост. Развитието й - от момента, в който Монсерат Кабайе я показа на публиката - респектира с редица качества. Най-напред това е общата овладяност и изравненост на лирико-колоратурната специфика на сопрановата й природа. Освен това Кънчева още отсега е разбрала колко важно е да се интерпретира текстът паралелно с музикалната му интонация. Там очевидно е работено много и целенасочено. Дотолкова, че някъде се губи мярката в подчертаването на словото в контекста на фразата и общото музикално движение (например в първия дял на арията на Виолета). Но там, където тя се е подчинила на музикалната логика и се е вслушала в музикалността си, постиженията са действително респектиращи - тук бих посочила предимно Белиниевите арии - на Елвира и на Жулиета. Кънчева е много внимателна към посланието на собственото си изпълнение - и в случаите, когато вниманието й не отчита всеки тон поотделно, слушателят има възможност да се наслаждава на музиката, която се лее от този глас. Глас с променлива красота, с все още неравномерна темброва бистрота, но глас, който интригува и провокира. Във всеки случай изпълненията й според мен са по-стойностни и интересни с находките си от звездните прояви на Анжела Георгиу в записите й от диска на ЕMI. И силно се надявам, че тази нейна дебютна поява ще бъде оценена по същество от международната критика. Въпреки препоръките, които могат да се отправят към нея.

Екатерина Дочева







Вградени
ноти


Ina Kancheva, soprano
Verdi, Bellini, Puccini, Gounod, Donizetti
Gega New, 2002, Bulgarian National Radio