Социално недоангажирани,
битово недоразложени


Милена: Обожавам да чета Булгаков, Набоков и Маргьорит Дюрас. Обичам и киното, вдигам температура пред красиви картини! Включена съм в списък на "Жени, които имат глас" - допринасят за съвременното общество да е такова. Получих и подарък. После ми го откраднаха.
Кирил: По-паметливите от вас сигурно ме познават от десетината филма, в които участвах в ранна детска възраст - "Таралежите се раждат без бодли", "С деца на море", "Баща ми бояджията"... Не станах актьор, както всички ми предричаха, завърших филология. С какво може да се заеме човек, след като завърши филология? С три неща: да стане учител, да се занимава с журналистика или да емигрира. Опитал съм и трите.
Тодор: Израснах в среда на любов и разбирателство. По-късно упадащият капитализъм рязко навлезе в детската ми душа и унищожи чистия поглед в бъдещето и идеалите ми на отговорен другар. С тъга се простих със свободата, братството и равенството и поех неравния път към материалните облаги.

Обаче са симпатични. Две момчета и едно момиче от поколението, родено в много късните 60 или много ранните 70 години - от онези учили руски, боравещи с английски и все още говорещи български с речник по-обемен от насъщните 200 думи за екстремни ситуации. Същите, за които нито "Знаме на мира", нито чатовете онлайн са загадка, и на които половината им приятели и близки са в чужбина. От най-добрите за радио. Тяхното сутрешно предаване "Тройка на разсъмване", всеки делничен ден от 6.00 до 10.00 часа по радио "Витоша", е образцово изпълнение на ток-шоу за разбуждане и първоначално ориентиране в атмосферно-политическата обстановка вън. С всички минуси на жанра, но и с плюсовете на овладяното положение.
Мъжете са двама, жената - една, което е отлично, защото в ефира като цяло досадно преобладават женските гласове. Това, че са трима, им спестява пропадания в мисълта и междуметни паузи. Имат само първи имена, както вероятно се предполага, че следва да бъде в западно звучащите радиа и заведенията за бързо хранене - Милена, Кирил и Тодор. По същата логика се обръщат на ти към слушателите. Говорят на музикална подложка. Обират от пресата най-нелепите според техния критерий новини и ги коментират. Рекламата им е повечко, игрите им - банални, а музиката - по пет за грош от по-известните еднодневки. Но те не се предават и междувременно успяват да правят нещо като истински разговор. Не се надкрещяват. Не изпадат в лични излияния. (Миналата неделя една водеща по БГ-радио за два часа успя да повтори около 800 пъти как е паднала и си е посинила крака, как се маже с крем и прочие трогателни плиткоумия, заради които се наложи да сменя станцията с настроение за строго мъмрене и последно предупреждение.) И това, че не интимничат, съвсем не значи, че са безлични - напротив, интригуват. Обявяват въпрос-тема и се придържат към него (от "Кой от двата синода има по-пряк достъп до Господ?" и "Кой е топ-идиотът на държавата?" до "Какво ви стряска?" и "Как да избегнем данъците?" и други фриволности). Способни са на импровизации. Оригиналничат с мярка. С мярка не симпатизират на Трифонов и Карбовски. Хуморът им е поносимо вулгарен и понякога още може да се нарича хумор.
Резултатът е логичен - тройката е най-слушаемото забавно-информативно бъбрене сутрин, ако сте настроени насмешливо, но не безотговорно. Или критично, но не революционно. Най-приятният ефект на предаването е, че убеждава как успешни неща в крайна сметка са осъразмерените, налучканите, в които възможностите съответстват на намеренията. Най-неприятният е, че потенциалът на водещите е за много повече, а музиката им - крайно лишена от въображение. Но нейсе.

Нева Мичева








От въздуха
подхванато