Ужас! Отново баба Гицка!

Невероятно, но факт. В първия ден на Новата година БНТ излъчи втората част от мюзикъла на Хачо Бояджиев "Картини от една нашенска изложба" - "Големаноff". Не питайте защо "Големанов" е изписан по този начин. Звучи като оff-вариант на Стелекостовия "Големанов", но всъщност си е in-програма на пошлостта като утаен стил и политика в новогодишните забавления, които се предлагат на българския гражданин-данъкоплатец.
Излиза, че той продължава да си плаща, за да му пробутват и по празниците уж за забавление евтиния гъдел на стари лафове и "крилати фрази" за политическия и финансовия му хал. Да спекулират под с(за)маяния му празничен поглед с проблемите от ежедневието му, обличайки ги уж в литературни образци. Да му показват все същия "балет" в ге-де-рейски стил, да му представят за съвременен мюзикъл редуването на "сценки" и "интермедии" в закачлив вид, да му навират в очите някакви опърпани истини за "вечната българска орисия", използвайки я "Големанов", я Елин-Пелиновия сиромах, награден с Рая и млади "балерини" за своята бедност.
Изглежда БНТ и Хачо Бояджиев не са забелязали, че дори на тях да им се струва "вечна" подобна "забава", отдавна нищо не е същото. Още по-малко мюзикълната естетика на късния разгул на социализма. Може тогава да е минавала за новост тази официозна масова култура, но в началото на 2003 тогавашната масова култура изглежда повече от жалка. Ако някоя кабелна телевизия може да си позволи и подобна носталгичност, Националната не би трябвало да се отнася към зрителите си като Големанов към читалищната "депутация" - завирайки ги в кьошето на чаша чай за икономия, докато следи "как ще изпадне комбинацията".
Мюзикълът е откровен жанр на развлечението. И няма нужда от напъни за "високи" литературни сюжети или образи. Да не говорим за съвременния мюзикъл - там, където се е запазил в някакъв чист вид.
Съвсем не изборът на "Големанов" като основа на мюзикъл (напротив, от най-популярната българска комедия може да се направи всичко), а самата комбинация между малко класика, малко лафчета, малко песни и балерини и много претенции - всичко обидно старо, буквално и монотонно - е пошла. И нито Кръстю Лафазанов, нито който и да е иначе добър актьор може да изтегли тази безвкусица от тинята на спекулата с празниците на българските граждани, които всички много обичат да наричат "народ".
Маскиран като клоун, "коментаторът" на изложбата се движи между сценките-картини като жива илюстрация на самото Хачо-Бояджиево движение в собствените му спомени. На него няма как да не са му скъпи, но защо Националната телевизия трябва да занимава зрителите си с тях? Тъкмо тя го е поканила вместо баба Гицка от Стелекостовата комедия да бъде "живото звено между шефката и нас" - между шефката-на-миналото и нас-в-2003. И ако сте имали проблеми с комуникацията в този мюзикъл, не се чудете. Баба Гицка, както е известно, е глуха, но защо и нас ни смятат за слепи?

Виолета Дечева













Реплика
от ложата