Новата тв година:
пищност & мизерия


Сякаш колкото повече българското общество затъва в безрадостието на нищетата, толкова повече новогодишните телевизионни програми стават по-пищни и лъскави. Във времената на зрелия социализъм, когато всички бяхме еднакво бедни, но пък осигурени/сигурни за/в бъдещето си, вглеждането в екрана на 31 декември срещу 1 януари си беше всенародно забавление; като общият рефрен беше за скука, постност, липса на вкус и изненади. В началните години на прехода обаче никой не го беше грижа за телевизията като забавление, та БНТ дори си позволяваше да ни гъделичка с потпури от стари кадри или с телепортиране на "Улицата" върху екрана. Вече сме се били намирали, уверяват ни, в друг етап от обществено-историческото си развитие, в него сме се били примирили със социалната си слабост и вероятно поради това удоволствието от забавлението не ни е повече чуждо: вторачваме се в екрана като в отдушник за жалкото ни битие. Не случайно напоследък се нароиха толкова тв шоута: като няма смях в живота, поне да има на екрана. Двете национални телевизии - БНТ и bTV, изглежда бяха стъпили на тоя точно принцип, затова и новогодишните им програми бяха фойерверкни, пищни, разкошни; за останалите обаче това въобще не може да се каже: празнично издание на традиционни предавания (като в "Нова телевизия"), тук-там някой по-разчупен коледен филм, много "Jingle Bells"-песни или чужди музикални програми; причината, както светкавично отбеляза един критик, е, че да правиш специални предавания за Нова година е скъпо и луксозно удоволствие, което не всеки може да си позволи.
Прочее, и в bTV не си бяха дали много зор. Също както миналата година Любомир Нейков подскачаше из ефира, неделното предаване "Сладко отмъщение" си направи гавра със своите колеги, а Слави Трифонов пя с цяло гърло в зала 1 на НДК. Концерт, за който негов почитател от Бургас на представянето на книгата му "За стърчането" там изказа следното авторитетно мнение: "Ей, страхотен концерт беше, голяма работа! И все за България, за България защитаваше!" След такова родолюбиво събитие на MTV-европейските музикални награди не им оставаше нищо друго освен свенливо да бледнеят.
БНТ се беше постарала повече. Най-малкото с направата от Хачо Бояджиев на мюзикъла "Големанoff. Картини от една нашенска изложба", вероятно със скритото намерение да се повтори успехът на знаменитата "Криворазбрана цивилизация". Желанието обаче не успя да скрие хлабавата сюжетика, превърнала спектакъла повече в низ от скечове, разредени с танци и песни, не в свързано и единно цяло. И въпреки добрата игра на актьорите (Стоянка Мутафова беше великолепна), остроумието на текстовете и разкрепостеността на хореографията (да не споменавам за разкошните и раздвижени декори), видя се, че мюзикълът е някак си самоцелен, че режисурата доста е била потисната от бившите си върхове, че споменът за тях твърде много е тежал. Между другото, Ст. Л. Костовия "Големанов" според мен е не комедия, а е най-добрата българска трагедия - трагедия за вечната българска карма на облъчената от парвенющина, простотия и деребейство тукашна политика. В този смисъл изборът на пиесата изглежда не беше най-подходящият - превръщането й в мюзикъл лишава "Големанов" тъкмо от този трагически патос, който изобличава с неповторима язвителност социално-политическата нашенска некадърност. Но това са индивидуални интерпретации, всеки има правото на свое собствено тълкуване.
Пищност - това като че ли е най-подходящото определение за новогодишните програми на националните телевизии. Мащабност в спец-ефектите, разноцветност в декорите, внушителност на визия и звук: ефирът наистина се опитва да откъсне зрителя от мизерията на живота по български. Начинание обаче със съмнителен успех: кой ли вече в новогодишната нощ гледа телевизия, освен ако няма тежката длъжност на тв критик? Откритият залп от радост и веселие на множеството хора на пл. "Александър Батемберг" (и не само там) вероятно все повече ще надмогва егоистичното българско закотвяне пред трапезата, съпроводено съз захласнато втренчване в екрана.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин