Ярко червило върху гнили зъби
Стъклено-метален свят, ултра нови комуникационни технологии, синтетика в тъканите, бита и отношенията. Хората се ръкуват, целуват и усмихват чрез чатови знаци, четат вестници в компютрите си и пак там си разменят коледни картички. И възниква въпросът: нуждаем ли се още от концерти, театър, кино, живопис... на живо. А от книги? Ако болшинството наши съвременници дадат отговор "не", значи човечеството е започнало да изчерпва човешкото у себе си!
Всички компоненти, съставляващи характеристиките на съвремието в областта на комуникациите, технологиите, рекламата, изкуствата неминуемо влияят и върху книгата. Пътят от идеята за едно литературно произведение до финалната цел - читателя, както е известно, е дълъг и сложен. В крайна сметка, гениално замислена и написана творба може да остане незабелязана поради непрофесионализъм при оформлението и представянето й на пазара. Именно физическото (естетическото) присъствие на книгата и взаимовръзката му с текстовото съдържание е предметът на краткия ми коментар.
Самозвани, недообразовани или просто неталантливи илюстратори и оформители заграбиха позициите на художника в повечето новосъздадени издателства. Липсата на естетически критерий, масовото нахлуване на кич-розовата, колажна версия на визията, повсеместната липса на вкус у тълпата (която, кой знае защо, е от толкова голямо значение, без да е основна потребителска група), са само малка част от клопките, в които попадат голяма част от съвременните издатели. Т. нар. "изисквания на пазара" са най-честото оправдание за профанизирането и лошото качество на немалка част от изданията. Вярно е, трудно се оцелява на книжния пазар в днешно време, но свеждането на книгоиздаването до прозаичен, грубо-делови бизнес отнема същностен компонент от книгата. С една дума, издателят трябва да е по-широко скроен професионалист - поне да не разменя ролите на компютариста и художника, да не игнорира функциите на втория.
Традицията на старите издателства от недалечните години (колкото и консервативна и неактуална да е на пръв поглед) бе изтръгната из корен, а правилата и критерийте им бяха обявени за ерес. Избърсахме миналото с голямата гъба и започнахме всичко отначало! В този безпаметен устрем към оригиналност и "актуалност" обаче се оказа, че сме открили топлата вода и велосипеда едновременно. Всякакви люде, с всякакви професии (или без такива) се втурнаха да се занимават с книгоиздаване, забравяйки смисъла на понятието "книга". Впечатляваща корица, UW лакът я оконтрастява и създава впечатление за лукс. Разтваряме страниците и... набор на жалка вестникарска хартия, с тривиално позиционирани заглавия и колонцифри в средата, колкото да не се объркаме до къде сме стигнали! Също като жена с ярко червило върху гнили зъби.
Разбира се, безотказният и безмилостен фактор Време отся голяма част от тези издатели, но е удивителен ентусиазмът на техни подобия да заемат местата им.
Последният панаир на книгата през декември м.г. в НДК даде добра възможност за поглед върху част от съвременното книгоиздаване. С удоволствие открих, че понятието "професионализъм" се активира отново! И не върху територията на гръмките, атрактивни, провокативни, булевардни, езотерични заглавия. Нито в лошите препечатки на печеливши бестселъри. Да предизвикаш интереса на по-широка публика към трудно смилаема, по-сложна материя, не е лесна работа, особено ако решиш да не правиш компромиси с вида на изданието! Въпреки стагнацията на книжния пазар е радостен фактът, че се срещат немалко такива "смелчаци"! Които не се страхуват да работят със сериозни художници.
Ярък пример за това са двама автори (с чийто имена съвсем не приключва списъкът на талантливите оформители в България). Яна Левиева с автобиографичните романи на Шърли Маклейн и Ричард Бах, Цвятко Остоич с поредицата "Елит" и новите томове на Йордан Радичков. Истинско щастие е да притежаваш тези издания в библиотеката си! Класическо естетическо звучене, с изключително изящен, характерен и категоричен авторски стил, отношение към детайла и невероятен баланс между яркото професионално присъствие на художника и смисловите и емоционални внушения на текста! Стилистично сходство на похватите, без композиционни и тематични тавтологии. Сливане на онова магично и загадъчно пътуване през сюжета с дискретните графични елементи на странично-текстовите полета. Това е онази тънка нишка, разделяща и обединяваща авторството на писателя и художника в едно издание.
Нека този текст бъде опит за нова среща между стари приятели след дълга раздяла, успели да разберат, че имат да си кажат ужасно много!

Здравка Брайкова