Гледна точка към Казанова
Фатални жени върху канапета на колела, които постоянно се внасят и изнасят. Разголени балерини, които правят предимно шпагати. Мелодията на популярната българска песен "Да те жадувам". Това може да остане в съзнанието на зрителя след мюзикъла "Казанова". Не защото бе най-важното, а защото най-много се открояваше.
Поставено за първи път в България, представлението трае два часа, по-голямата част от които Казанова прекарва в леглото. Порочни монахини със сексапилно бельо под монашеските одежди участват в оргии по инициатива на френски посланик воайор. Венеция, облечена в кич, плете интриги в очакване на карнавала. Накрая Казанова е прелъстен и изоставен - и се оттегля да пише мемоари.
Либретото на Юрий Дачев се натрапва с изречението "Все някой отнякъде те гледа", което е натоварено със свръхзадачата да бъде ключова сентенция, поука на спектакъла. А музикалният му еквивалент по досадност е темата на "Да те жадувам", по която Георги Костов (сам композирал въпросната песен преди десетилетия) е натъкмил повечето музикални творби в мюзикъла.
Очевидната цел на използването на позната вече музика е приспособяването на спектакъла към вкуса на "масовата публика". Последната обаче съвсем не демонстрира своята масовост. На четвъртото представление на "Казанова" (17 декември м.г.) заетите места в полупразната зала съвсем оредяха след антракта. Като по-издръжливи зрители се доказаха група испански студенти, които щастливо обясняваха на развален български "Нищо не разбира, само гледа", и се радваха на красивите актриси.
Освен изпълнителския ентуасизъм, удоволствие могат и да доставят моментите на актьорска самоирония и на словесна игра с публиката. Но те са малко на брой, плахи и скромни по сила.

Анахит Хачикян