Отвъд смесените чувства
Дали върху кориците на "Мохамед" (превод Емил Ценков) и "Постмодернизъм" (превод Майя Грекова), публикувани в серия "Представяме ви" на Издателство "Апострофи", не трябва да бъде поставен надпис "Забранено за читатели под 18-годишна възраст"?
Дали авторите на горните две книги (съответно Зияуддин Сардар и Зафар Аббас Малик за "Мохамед" и Ричард Апигнанеси и Крис Гарат за международния бестселър "Постмодернизъм") имат моралното и интелектуалното право да представят такива свръхважни теми в режима на комикса, клипа, колажа, сапунената забава, телевизионната игра, кримката, life-style изданието?
Дали ако книжката за постмодернизма "изисква" подобен ход, то направеното с исляма е абсолютно недопустимо? Дали авторите имат правото да се смеят, докато превръщат печатния текст върху страницата в малцинство, което - вече по своя воля! - "претупва" вдълбочеността си? И какво да правим с плитчината, назовавана от другите "креативен хаос"?
Дали да настръхнем пред възможността някога и трудовете на Имануел Кант да бъдат резюмирани в (почти) комикс? До написаното за Холокоста да четем за Дисниленд - и те да бъдат равнопоставени ценности?
Дали децата ни ще четат, при цялата условност на това понятие, хиперлинково - за разлика от нашето линеарно четене?
Дали книги като тези двете не са крачка към окончателната победа на потребителското общество?
Дали не трябва да пренапишем разбиранията си за комуникацията, особено що се отнася до аудиторията?
Дали нашата грамотност вече не е овехтяла?
***
Приближение към разрешението на тези въпроси би могла да бъде теорията на Абрахам Мол: под влияние на средствата за масова информация традиционната хуманитарна култура се превръща в мозаична, а основните теми за размисъл са размесени с маловажните дреболии от всекидневния живот. Читателите на "Мохамед" и "Постмодернизъм" познават съвременния свят по законите на случайността, в процеса "проба-грешка". Знанията им не образуват структури, но биват обладани от сила на сцепление, която им дава определена плътност и компактност.
Прекъснатото поле на знания на мозаичната култура днес се възправя срещу тъканта на класическото хуманитарно образование.
Ако се доверим на Мол, то мозаичната култура на "Мохамед" и "Постмодернизъм" е тържество на средствата за масова информация над образователната система.
Но от какъвто и да било просвещенски платонизъм да съм обладан, не мога да отрека начина, по който авторите на въпросните две книжки контрабандно повдигат културните стандарти на аудиторията, гъделичкайки пазарните й желания.

Марин Бодаков