Пред читателите, които посегнат към тази книга, основателно ще възникне въпросът относно нейния характер и нейните цели. Ето защо в самото начало трябва да заявим, че не става въпрос за цялостно изследване на българския преход, предлагащо изчерпателна и хомогенна картина, притежаващо претенциите за равносметка. Книгата не е дело на един автор и дори не на колектив от съмишленици. Целта й е да предложи широк панорамен поглед, включващ различни и често разнопосочни, а дори и противоречащи си гледни точки, обединени от желанието да свидетелстват и да осмислят феномена "преход". Представени са с по един или два текста 30, в преобладаващата си част известни и утвърдени в страната и извън нея, автори (бел. ред.: Александър Кьосев, Андрей Райчев, Богдан Богданов, Димитър Камбуров, Еми Барух, Георги Фотев, Георги Каприев, Георги Лозанов, Иван Кръстев, Иван Стефанов, Ивайло Знеполски, Калин Янакиев, Копринка Червенкова, Михаил Неделчев, Орлин Спасов, Петър-Емил Митев, Петя Кабакчиева, Пламен Дойнов, Румен Петров, Снежана Попова, Стефан Попов, Светослав Малинов и Йордан Ефтимов). Четирима от тях - Цветан Тодоров, Асен Игнатов, Мария Тодорова и Жерминал Чивиков - представляват тази част от българската културна диаспора, която не е престанала да се интересува от ставащото в страната.
Предложените текстове са писани по различно време и по различни поводи и по-голямата част са вече публикувани. Мястото им в сборника е продиктувано както от качеството им, така и от отзвука, който са намирали в обществото. Следователно става въпрос за едно първо събиране на разпръснати - в книги, научна периодика и седмична преса - размишления и изследвания с оглед изграждането на една по-обща представа. Водещата идея е, че времето между 1989 и 2001 г. проявява признаци да се обособи в период от развитието на страната, който все повече ще преминава към компетентността на специалистите, обозначаващи своя предмет на изследване като история на сегашното време. В тази перспектива представените текстове с времето ще увеличават своята стойност на изворов материал за бъдещите изследователи на феномена.
Повечето текстове разкриват вътрешния драматизъм на борбата между наследството на традиционната култура и въвеждането на нови норми на рационално мислене. Това превръща сборника в ценно свидетелство за характера на мисленето на прехода, тъй като безспорно самото мислене на прехода също е обект на бъдещите анализи и на коментари от страна на историците на сегашното време. Не изключвам възможността в един чужд изследователски контекст точно аспектът на сведетелстването да бъде по-интересният.
Сборникът е структуриран в шест раздела, които визират основни тематични насоки в осмислянето на прехода. Първият раздел: "Културата на паметта: пред травмите на съвременната история", взима отношение към оценката на комунистическото минало и проблема за паметта (индивидуална и колективна), както и към посткомунистическите употреби на паметта в процеса на политическото и социално трансформиране на обществото.
Вторият раздел: "Проблеми на изграждащата се демокрация", разисква проблемите и перипетиите при установяването на демократичната политическа система в България.
Третият раздел: "Българският дебат за Балканите", представя проблематизирането на въпроса за общото културно наследство на страните от региона и произлизащите от това политически и етнически сътресения.
Четвъртият раздел: "Български реакции на глобалния свят", е най-обширен и включва три подраздела: 1. Българските визии за Европа. 2. Българските коментари за войната в Косово и ударите на НАТО (както и отношението към Международния трибунал в Хага и процеса срещу Милошевич). 3. Българските реакции на 11 септември 2001г. и проблемите на тероризма.
Петият раздел: "Културна криза и идентичност", предлага кратка възстановка на някои важни исторически моменти от изграждането на българската културна идентичност, както и кратка панорама на състоянието на съвременната художествена култура.
Шестият раздел: "Медии и демократична промяна", дебатира ролята на всекидневната преса и електронните медии в трудния процес по изграждането на демократична публичност и гражданско общество.
Част от студиите са на френски, друга част - на английски език. Няма никакъв предварителен умисъл в това деление, то бе продиктувано от баналното практическо съображение, че по-голямата част от текстовете вече съществуваха на един от двата езика, а другите бяха преведени съобразно лингвистичните компетентности на авторите им.

(из Предговора към сборника)

Ивайло Знеполски


Бел. ред. Сборникът е издаден със съдействието на "Европалия - България 2002", както и на фонд "13 века България". Той бе представен на международните конференции, проведени в рамките на българската "Европалия" в Брюксел.


А ето и един от първите "международни" отзиви за сборника, получен по частен път:
Скъпи Ивайло,
Току-що приключих четенето на сборника "Penser la transition", който бяхте така любезен да ми дадете. Намирам го за изключително интересен. Научих много за България, нейната история, манталитет и вътрешните й противоречия. Някои "тъмни" моменти вече ми изглеждат по-светли. Множество текстовете са с много високо качество. Изключително ценя обстоятелството, че те изразяват крайно различни (често антагонистични) чувствителности. С една дума, това е много полезен сборник, който не само прави чест на българския интелектуален живот, но и допринася за по-доброто взаимно разбиране между изследователите от различните страни. Затова Ви благодаря още веднъж.
С приятелски чувства

Сирил Льомийо


(Авторът на това писмо до Ивайло Знеполски е професор в Ecole des hautes etudes en sciences sociales, Париж.)