В салона на Нефертити
На 22 ноември 2002 в берлинския театър "Софиензеле" бе премиерата на новия спектакъл на Иван Станев "Луксор Лас Вегас" (текст, режисура и сценография - Иван Станев). В спектакъла участват: Жанет Спасова, Крилон Суперстар, Александра Бар, Жозефин Граф, Хорст Грюцнер, Гина Ядегари, Габриел Уолш, Мириям Цимерли. Както винаги се случва с неговите спектакли, те предизвикват много отзиви и дискусии. Публикуваме две рецензии от немската преса.

Режисьорът Иван Станев отново здраво е поработил над съчетанието капитализъм и депресия. Само че той въвежда нова разновидност - "казино-капитализма". С него отново е Жанет Спасова. Актрисата, дъщеря на арменка и българин, е известна като една от фуриите на "Фолксбюне". В "Идиот" на Касторф тя играе Настася като странен обект на желанието. Минава през своята участ на токчета, във високо закопчаната черна рокля, докато мъжете около нея са доста разголени. "Като жена тя е провокация сама по себе си", описва ролята си Спасова. Тя и при Станев отговаря за провокациите - дори те да са само предизвикателство на мисълта.
През 1988 г. българският автор и режисьор, който в родината си е трябвало да се бори с цензурата, е поканен в театър "Хебел". Остава в Западен Берлин. Жанет го последва малко по-късно. Двама съзаклятници с едни и същи интелектуални обсесии - така изглеждат, когато разговаряш с тях. "Много рано започнахме да мислим, как на сцената могат да се онагледяват мисли от литературата и философията", разказва Станев.
Той съзнава, че театърът му не може без любимата му актриса: "Знам какво умее, иначе не бих се осмелил да я режисирам". Спасова създава философско-емоционалните връзки между "смисъл и безсмислие". На нея й се поверяват текстове от Батай, светеца-покровител на техния театър.
За новата си продукция Станев е пропътувал Египет и е посетил хотел "Луксор" в Лас Вегас. "Лас Вегас е крайна спирка на историята, Дисниленд на културите, където хората стоят като мумифицирани пред автоматите и просто си пилеят времето". В "Луксор Лас Вегас" Иван Станев слиза в един модерен ад на забавлението и както в "Кумпелнест 3000" събира цяла тълпа от секс-изпълнители от берлинските клубове. Но дори и когато предлага Батай, теоретика на еротичната отдаденост, Станевите пиеси са поставени в духа на Улбек. "Сексуалността като стока е западнала до пропаганда". И все пак самозваните експерти на разграничаването имат голяма притегателна сила върху него: "Винаги са ме интересували хора, които са имали екстремни преживявания. Те носят у себе си негативния отпечатък на обществото." И демонстрират границата на духа. "Тяло и дух - едно противоречие", настоява Станев.
Печални изстъпления и философски отклонения. Със своя театър у нас отрезвеният оргиаст си навлича ожесточена критика, французите - напротив - го величаят. Границите на духа - театърът му постоянно се сблъсква с тях. За щастие я има Жанет Спасова, която премахва разделението между тяло и език, заличава категориите "мъжко" и "женско". Тя не смята себе си за изключение: "Жана Моро казала веднъж на Фасбиндер: "Много добре осъзнавам мъжките страни на характера си". Много ми хареса. С възрастта все повече осъзнавам, че като актриса съм смесено същество." Станев също цитира Фасбиндер като образец: "Той е казал, че трябва да обичаш изпълнителите си, за да ги накараш да заблестят." Любовта като продуктивен принцип. А това, че Жанет блести и при Касторф, не е противоречие!

Сандра Луцина

Viva Last Vegas

След четири милиона години всичко ще свърши. Защото, както казват учените от НАСА, Слънцето ще експлодира. Ако дотогава човечеството не се е преселило на други слънчеви системи, проблемите му ще са решени завинаги. Но все пак ни остава малко време да се запознаем с новата театрална постановка на Иван Станев. В "Луксор Лас Вегас" Станев предвкусва свършека на рода или поне този на цивилизацията.
И понеже вярва повече в теорията за хаоса, отколкото в прегледните причинно-следствени връзки, той сърфира от древно Кайро и пирамидите до главата на Нефертити в един берлински музей, а оттам до Лас Вегас, където фасадата на хотел "Луксор" е под формата на пирамида. Покрай другото в текста се появяват цитати от Хьолдерлин; двама служители на ръководни длъжности гледат или да се изпързалят един друг, или да изтребят човечеството. Очите на Данте виждат "Лас Вегас, sin city" сред пустинята, разрушен от паднал астероид, no more Glitter", един игрален автомат безспир повтаря анонса си: "Тук се играе само руска ролетка" и: "лешоядът на фалита се носи над местопроизшествието, сеирджия, на когото разяждащата слюнка е пробила човката му". Накрая всичко потъва във финално слънчево затъмнение, апокалипсис за чудо и приказ.
Текстът на Станев може да се променя до самата премиера и, въртейки се, да се вклини в искрящия делириум от история на културата, научна фантастика и свръхчувствително възприемане на действителността, но е малко объркващ. Всичко обаче изведнъж ви става ясно, ако седмица преди премиерата говорите с Иван Станев, любезен и сдържан човек, който с впечатляващото си философско образование развива не съвсем простите си мисли. И понеже още чудесно си спомняме например последната му театрална продукция - спектакулярно сексуализираната и доста откачена "Дон Жуан в "Кумпелнест 3000"", затова и с удоволствие го следваме из лабиринта на мислите и асоциациите му.
Всичко започнало от посещението на един музей. Станев се въодушевил, като си представил какво би станало, ако "Нефертити беше заснела с имплантирана в окото си камера цялата история на последните четири и половина хилядолетия" - поток от образи и данни, всмукван от един богоравен воайор във вътрешността на земята. И започнал работа по "Луксор Лас Вегас".
Станев смята, че днес "трябва все повече да пътуваме, за да можем да формулираме нещо", за да можем да овладеем съвременността и да проумеем нещо от многопластовата й противоречивост. Затова заради проучванията около новата си пиеса обикаля половината свят. "Конфликтът в днешната драма е войната между времената, между постмодерността и средновековния ислям например." В глобализирания свят погледът от вътрешността на Европа на режисьора му изглежда анахроничен и провинциален. Първо отива в Египет, родината на плячкосаното произведение на изкуството Нефертити, после в Лас Вегас, където египетската античност заедно с всички други епохи, присъства като декор на развлекателната индустрия, плячкосана в казината и хотелите за забавление за дизайна на изкуствени светове. Метафората за казино-капитализма веднага получава ново значение. "Крайната спирка на културата на забавлението" Станев е открил в Лас Вегас - място, което не очаква нищо повече, освен собствения си упадък. "Прилича малко на космическа станция, изолирана в пустинята, където цялата културна история на човечеството се предлага като бърза закуска, като забавление. Дебели хора, като някакви тлъсти мумии, седят пред автоматите. Ужасно плашещо е - грамадната плът, която не се движи повече и общува само с машината, и то, пускайки пари в игралните автомати."
Вероятно краят на културата изглежда по този начин - регресия в консумацията, което леко ужасява Станев, от една страна. Но от друга, той я наблюдава с "известно злорадство". За пътешественика през времето Египет е бил "още по-тъжен; крайният ислям - това е друга форма на липсата на култура, макар и да не е коректно да го казвам". Пиесата му се движи между тези полюси - между остатъците от архаичната древност и модерните светлини на упадъчния консуматорски капитализъм. Звучи като "сблъсък на цивилизациите" от по-сложен вид. Всичко това на сцената на "Софиензеле"!

сп. Тип, бр. 24/02

Петер Лауденбах

От немски Ирина Илиева