Право на отговор
Уважаема госпожа Червенкова,
С благодарност и чувство на уважение към редакцията на в-к "Култура" приех критическите бележки за мюзикъла "ГолеманОФФ", публикувани в бр. 1/2 от 10 януари 2003.
Казано честно, не съм очаквал нещо друго.
В своята "рецензия" авторката Виолета Дечева може да не е глуха, но е гледала спектакъла с перде в очите и спешно трябва да се обърне към очен лекар. Съжденията и квалификациите й възбудиха моето учудване, особено като прочетох, че: "Мюзикълът е откровен жанр на развлечението". Това нейно определение е достатъчно, за да получи двойка по теория на драматургията и да бъде върната на поправителен изпит, за да бъдат предпазени читателите на в-к "Култура" от невежи автори. Това, че Виолета Дечева не е гледала първата част на мюзикъла, личи от твърдението й от редовете, които четем: "Маскираният като клоун, "коментатор" на изложбата...".
Невероятно, но факт. За такива като госпожа Виолета Дечева И. А. Крилов в своята басня "Маймуната и очилата" е написал:
Но за беда и с хората така е:
полезна вещ, но щом цената й не знае,
невежата все мъчи се да я оспори:
ако пък тоз невежа с власт играе -
премахва я на туй отгоре.

На същата страница господин Митко Новков пише: ..."Картини от една нашенска изложба", вероятно със скритото намерение да се повтори успехът на знаменитата "Криворазбрана цивилизация"... Тук трябва да кажа, че в нито едно издание през 1974 г. не се появи критика или анализ на горепосочения мюзикъл. Времето доказа стойностите на това телевизионно произведение. Времето ще покаже отново дали творческият екип на "ГолеманОФФ" е изпреварил мнението на своите критици.
Иначе менторският тон на авторите на критическите бележки относно мюзикъла "ГолеманОФФ" напомнят времето на писанията във в-к "Работническо дело". Защото: "Никога не можеш да кажеш в коя посока е заминал влакът, като гледаш релсите". (Законът на Мърфи за XXI век.)

София, 15 януари 2003

С уважение:
проф. Хачо Бояджиев


Бел. ред. Проф. Хачо Бояджиев не може да отрече, че все пак нещо се е променило от времето на младите му години. Ако, както той твърди, за "Криворазбраната цивилизация" не е имало критики, то "ГолеманОФФ" съвсем не бе премълчан. За него се появиха критики, но това пак е раздразнило професора. И го е предизвикало не само в нашия вестник да споделя възмущението си от тях. Или с други думи, удобно да консумира една от привилегиите на демокрацията. Но и в демокрацията "правото на отговор" не превръща автоматически спектаклите в по-добри...

К