Телевизионните откровения на прокурора
Друго си е да видиш нещо със собствените си очи. Особено по телевизора, който по особен начин фиксира недовидяното в инцидентното общуване.
Така и аз, заедно с по-любопитната част от населението, преодолях погнусата си от Кеворкяновите tv-доноси и седнах в неделя следобед пред телевизора. За да видя през лупата на камерата като какво точно представлява митологизираната (и демонизирана) фигура на главния прокурор.
След многомесечните скандали около тази персона, след тежките обвинения във всичко - от професионална некомпетентност до умишлени криминални престъпления, а най-вече след опусите (с продължения) на Едвин Сугарев очакването на срещата със сатаната предвещаваше мазохистично удоволствие от докосването до въплътеното зло. Уви! Нищо подобно не се случи. Никакъв сатана, никакъв злодей, никакъв сатър с капеща от него кръв не се видя на екрана.
Видя се обаче нещо по-стряскащо - едно безпомощно същество, мънкащо, тежко преглъщащо, въздишащо, с поглед, забит надолу, с безкрайни паузи между подлога и сказуемото и видими синтактически проблеми, което в продължение на един час не успя да свърже що-годе внятна мисъл по "съдбоносните" въпроси, на които, предполагаше се, трябваше да отговаря.
Видя се още, че въпреки усилията на водещия да му създаде максимален медиен комфорт, въпреки всички риторически питания, имащи една-единствена цел - да представят съществото като жертва на лоши хора, то и с тази фасулска задача не се справи. Или се справи много зле, което е същото.
Скрито зад предписанията на Конституцията, тълкувани от него съвършено произволно, то отказа (по-вероятно не можа) да коментира каквото и да било - от "спорните моменти" около аферата "Сапио" до онзи загадъчен списък на прокуратурата, съдържащ уж всички бъдещи обитатели на затвора. Като, разбира се, вторият отказ беше гарниран със следното прозорливо откритие: "Не е важно какво аз казвам, нито какво казва пресслужбата на Главна прокуратура, важно е какво казва народът!".
То не знаело нищо за разследването на убийството на Николай Колев, защото в софийското следствие работели 200 души, които не познавало, но пък знаело, че ходел с охрана; не знаело нищо и за смъртта на прокурора Джамбов, защото го било виждало само веднъж година и половина преди смъртта му, но пък знаело, че в бюрото му имало стихосбирка с любовни стихове; не знаело кои са враговете му, но пък знаело, че са "тесни групи", които искат да дестабилизират държавата... Не знаело, не знаело, ама някои работи знаело... И още нещо, изключително важно, знаело: какво бил казал Наполеон на маршал Ней. А то било следното: "Ей, Ней, това, което най-много презирам, е човешката неблагодарност!" (тук в очичките му блеснаха заканителни пламъчета).
Венецът на знанието му обаче се оказаха мъдростите на бръснаря на Министерския съвет бай Руси, който го успокоявал със следното пророчество: "Дребни риби не могат да свалят главния прокурор!".
---
Никога не съм имала илюзии относно капацитета на т.нар. българска управляваща класа. Но това, което видях и чух вчера, слезе под най-мрачните ми очаквания. Толкова нисък интелектуален праг, толкова откровена умствена немощ са не само покъртителни; те са унизителни дори за родната действителност. Интересно, кликата политически интриганти, измъкнала това лице от небитието (и чучнала го първо на зам.-министърски пост, след това на прокурорския трон), дава ли си сметка какво точно е извършила? И колко ще струва на обществото неговата "поправка"?

20 януари 2003

Копринка Червенкова