Следкраевековно

Последните петнайсетина години са все още твърде живи в медиaта, в актуалната публичност с неизбежната й летливост и разпиляност, за да легнат обозряни и класифицирани в историята. Тук е първото важно нещо, което книгата на Михаил Неделчев прави. Тя внимателно очертава, подрежда и именува българската събитийност и българските дебати от последното краевековие през оптиката на историка, без да ги лишава от публичен контекст и актуалност. Тъкмо публичността и медиата са естествената среда, в която са се появили събраните тук текстове (слова, беседи, доклади, интервюта) и сборникът има памет за това. Бележките към всеки от деветте тематични дяла щрихират контекста, в който се е развил съответният дебат, прибавят чужди мнения, гласове. В този смисъл книгата е диалогична и толерантна спрямо опонентите. Техните реплики са част от корпуса й.
Разбира се, това е и една много лична книга. Авторът присъства с гласа и тялото си във всички дискусии, които описва (някои от тях сам предизвиква), в крайна сметка това е и конструиращият принцип на книгата. Авторът не се изтегля в позицията на отстранен наблюдател и коментатор на ставащото, а съхранява своята вживяност в спора, в разговора, в битовата му среда, ако щете. Но независимо дали ще се рее из Сан Франциско, или из своя литературен Париж, дали ще опитва калифорнийско червено вино, или ще сътрапезва с охридски интелектуалци, Михаил Неделчев винаги е с единия крак в българските работи. Първо, защото от Възраждането знаем, че българските работи не са само онези, които се случват в границите на държавата, и второ, размишлението по тях е дълбоко личен акт и опит, който - пак по възрожденски - разчита на обществен отклик.
Не на последно място, това е събираща книга, защото сдобрява различните лица на българското - литературно, културно, историческо и политическо. И пристрастно събира две краевековия.
Който е пил червено вино с Михаил Неделчев и се е увличал от патоса му по разни въпроси, който е слушал публичните му беседи и го познава като майстор в импровизацията, който е бил свидетел на щедро подхвърляните от него сюжети и теми (които все се кани да развие), няма как да не хареса тази книга, защото ще прочете събрано и подредено онова, което е слушал. Останалите пък могат да наваксат пропуснатото.
И накрая, това е книга, която успокоява, че българското културно, политическо и литературно наследство от краевековието на XX век е наистина обозримо.

Георги Господинов





Михаил Неделчев.
Размишления по българските работи. Културологическа, политическа и литературоведска публицистика
.
ИК Проф. Петко Венедиков.
С., 2002.