Разпищолено либидо
в плосък римейк


Ричард Гиър и Даян Лейн са отново заедно 18 години след "Котън клъб" на Копола. Този път ги събира британецът Ейдриън Лайн, кален в моралния съспенс по американски ("Девет седмици и 1/2", "Фатално привличане", "Лолита"). Поводът - "възкресяване" на едновремешния филм "Невярна жена" (1969) на майстора на френския семеен трилър Клод Шаброл.
Кони (Лейн), Едуърд (Гиър) и 8-годишният им син Чарли (Ерик Пър Съливан) са хубавото семейство Съмнър, обитаващо хубава къща в хубаво предградие на Ню Йорк. Той печели добре, тя се мотае добре, а училищната раничка на детето тежи ли, тежи. Семейната хармония побира и видеокамера за изненади в леглото.
Един ден обаче на поредния пазар в Ню Йорк я застига ураган - играчки се люлеят, зебричка полита, луксозният плик на Кони пада, тя също се катурва (Лейн има опит с бедствията от "Перфектна буря") и ето ти го спасителят в лицето на младеж-французин Пол (Оливие Мартинез) - смугъл букинист с демократично-синьо шалче на врата и книги под мишница (те също се разпиляват). Вместо да си повика такси, храбрата жена откликва на поканата да се качи у дома му, където в тоалетната си промива раните. А след това, осъзнала нередността на ситуацията, офейква.
Вечерта разказва случката на съпруга си. Отговорът е: "Трябва да пратим на момчето бутилка вино... евтино". Не се стига дотам, тъй като тя се обажда по телефона и отпочва бурна сексуална връзка за запълване на свободното време. Между лъжите си Кони вмъква и подарък за Ед - демократично-син пуловер.
Веднъж изневиделица се натъква на приятелки. Влизат в кафене, Пол идва, жените го изяждат с поглед, двамата успяват да се изчукат в тоалетната, а после по-възрастната споделя уж между другото, че такива връзки имат "катастрофални последици".
И действително - играчка-плачка. Следва трагедия от типа "chercher la femme". Въпреки че финалът за моралния избор е отворен, американското семейство е запазено.
Както разбирате, 61-годишният Ейдриън Лайн отново е избрал секса за двигател на сюжета, но, за разлика от предишните му филми, колкото и спорни да са те, в "Изневяра" има само епидермален съспенс. Драма няма, защото и характери, и мотивации няма. Дори натрапчивото употребяване на тоалетната/банята като възлово място на действие не стига и до подножието на умопомрачителната метафора на "Фатално привличане".
Всъщност и скандал няма, колкото и да ни развеждат из безчинствата на сластта - те са бледи копия на прословутите секс-епизоди от "Девет седмици и 1/2" или на онези от "Лолита", забранявани доскоро в Щатите.
Даян Лейн е патетична и пепелява на фона на ослепителната Ким Бейсингър, интелигентната Глен Клоуз или изтънчената Стефан Одран (съпругата на Шаброл, изиграла изневерницата в оригинала), но пък именно за ролята на Кони е фаворитка в тазгодишните награди на американската критика (NSFC, Ню Йорк, Online). Напет, с неизменните напоследък очила и с боядисана коса Ричард Гиър се опитва да изтръгне преживяване, но всуе. Оливие Мартинез пък изобщо няма какво да играе, освен ролята на жребец в акция.
Хора в черно се изсипват от влакчето като хлебарки в разните посоки на Ню Йорк, а океанът бие брега. Този епизод-рефрен е постижението на "Изневярата".
Филмът е поредниото доказателство за криза на сюжетите в Холивуд. И още - че няма успешен американски римейк по европейски филм.

Геновева Димитрова



От пръв
поглед


Изневяра (Unfaithful), САЩ, 2002, режисьор - Ейдриън Лайн, сценарий: Алвин Сърджънт, Уйлям Бройлс младши по филма на Клод Шаброл "Невярната жена"; продуценти: Дж. Макбраун, Ейдриън Лайн; оператор - Питър Бизю; художник - Брайън Морис, музика - Ян А. П. Казмарек, в ролите: Даян Лейн, Ричърд Гиър, Ерик Пер Съливан, Оливие Мартинез, Майра Лукреша Тейлър и др.