Историкът, историята,
съвременното общество:
случаят Козелек
За какво служи историята? Колкото и да е парадоксално, на този въпрос днес най-често отговарят тези, които искат актуално да привлекат интереса на обществото - политиците и журналистите. А къде са отговорите на онези, които по силата на своята професия трябва да тематизират историята - историците? Защо интересът на съвременното общество от история се задоволява от онези, които по силата на своята професия стоят най-далеч от знанието за миналото?
На тези и други въпроси, фокусирани върху историята, историците и съвременното общество, дава своите отговори великолепната книга на немския историк Райнхарт Козелек "Пластовете на времето". За мен няма никакво съмнение, че появата на тази книга на български език сега е изключително актуална за съвременното състояние и на българското общество, и на българските историци, защото:
- От началото на 90-те години на ХХ век постепенно се наложи едно определение за времето, в което живее българското общество, като време на "преход", като преминаване от едно качествено състояние в друго. Подобно определение за времето, в което живеем днес, като време на качествена промяна, няма как да не изостри чувствителността на съвременното българско общество към историята, защото само и единствено историята е в състояние съдържателно да коментира промените в социалното време. (Наскоро едно социологическо изследване обяви, че това време на качествена промяна в живота на българското общество - "българският преход", бил завършил, защото така твърдели анкетираните.)
- На фона на този свръхнатоварен с история интерес на съвременното българско общество към собствената му съвременност прави впечатление радикалният отказ на преобладаваща част от българските историци да коментират със средствата на професията си същата тази съвременност. Най-яркото доказателство за подобен отказ е аргументацията срещу самата възможност да бъде написана "история на съвременността" със средствата на историческата наука.
В този смисъл, коментирайки ролята на историята в съвременното общество, книгата на Козелек дава добра критическа, а следователно и научна перспектива за разбиране на съвременното българско общество.

Съвременното общество и историческият опит

За Козелек историята всъщност е онази част от миналото, която обществото (във всички негови форми) признава за значима и се стреми да включи като необходим опит в собственото си настояще. В този смисъл историята е колкото реален предмет, доколкото се е случила, толкова и въображаем предмет, доколкото се мисли за нормативна по отношение на настоящия опит на всяко общество в различните исторически епохи. Историята, следователно, дава нужните за всяко общество стратегии да се адаптира така към промените, които самото то произвежда непрестанно, че да бъде усвоено максимално количество от неговия минал опит.
Според Козелек ускоряването на развитието през модерната епоха се дължи на обстоятелството, че вътре в обществото на модерната епоха се изграждат структури, които създават възможности за адаптиране на все по-голямо и по-нарастващо количество от минал, исторически опит към настоящето. Парадоксът, който се случва при съвременното общество, се характеризира от факта, че промените са толкова големи, че обществото няма адекватни стратегии за адаптиране на своя собствен исторически опит към настоящето, което се променя с главозамайваща скорост. Оттук и парадоксалното определяне и възприемане на съвременността, на настоящето като време на преход (защото всички имат усещането, че живеят в преходно време; това въобще не е български феномен). И именно поради тази причина, поради тази "преходност" съвременното, глобалното общество е свръхзаинтересовано, изпитва болезнена нужда от една история на съвременността, която да бъде в състояние да коментира съвременното общество през призмата на неговия собствен исторически опит.

Историците срещу историята на съвременността

В модерното общество отдавна се е обособила специална група хора, които професионално изследват историята със средствата на науката - появили са се историците. Самото обособяване на историците като професионална група, според Козелек, може да бъде мислено като доказателство за нуждата на модерното общество от адекватни стратегии за интегриране на миналия опит в настоящия живот на обществото.
Именно професионалните историци обаче днес са най-скептични към възможността актуалните събития на съвременността да бъдат предмет на научна обработка, те са скептично настроени към самата възможност за съществуване на "история на съвременността" като научен предмет. Техните аргументи могат да бъдат сведени до две главни посоки. От една страна, ускорената промяна на ежедневието генерира и то непрестанно все по-нарастваща незавършеност на събитията, което пък на свой ред създава предпоставки за все по-нарастваща несигурност на изводите. От друга страна, историята е наука, доколкото работи със сигурност на данните. Или с две думи, липсата на сигурност премахва възможността от научно съществуване на една "история на съвременността", онази тъй нужна на самото съвременно общество потребност от история, посредством която то може да осмисли своя минал опит като собствен исторически опит.

Е ..., все някой трябва да я прави ...

P.S. За науката като сигурност и за науката за сигурността: Отговорът на Козелек

Достатъчно надежден критерий ли е обаче сигурността (на данните и на изводите) за научния характер на историята? Няма ли по-сигурен критерий от сигурността за дефиниране на историята като наука? Трябва ли науката да пази сигурността? Трябва ли тя да изпълнява функциите на НаукА осигуряваща сигурносТ Отново? И ако задачата на историята като наука се свежда до опазване на сигурността, то това не означава ли задачата на международните организации, които опазват сигурността (като НАТО, ООН и др.), да бъде сведена до опазване на историята?
За Козелек обаче сигурността е всичко друго, но не и критерий за научност на историята. На историята й е нужна теория, такава теория, която да е адекватна на това съвременно общество, която да е фокусирана именно към най-характерния му белег - промяната. Ето защо, днес теорията на историята е възможна като теория на историческото време - онова време, което непрестанно се променя, за да се превърне то чрез историята в исторически опит, да стане повтаряемо.

Георги Казаков

Георги Казаков е възпитаник на НГДЕК. Завършил е история в Софийския университет, където днес е главен асистент в катедра "История и теория на културата". Автор на учебници по история.