Историята на една конференция
за историята

Контекстът

На 23 и 24 ноември миналата година в София се състоя Международна научна конференция, посветена на немския историк Райнхарт Козелек с негово лично участие. Конференцията е част от провеждащия се веднъж годишно Международен форум "Софийски диалози". От 1996 г., когато се поставя началото на тази първоначално българо-френска инициатива, форумът се организира ежегодно от фондация "Дом на науките за човека и обществото", София. Всяка година форумите се изграждат около творчеството и личното присъствие на големи научни фигури със световна известност (единствено конференцията, посветена на Макс Вебер, по обясними причини, се състоя без личното му присъствие). Започнал като българо-френска инициатива, оформяйки след това триъгълника България - Франция - Германия, през последните години в "Софийски диалози" се включват представители както на останалите балкански страни, така и от други европейски държави.
Със своята седемгодишна история форумът се утвърди в българското академично пространство, представяйки уникален шанс за запознаване с едни от най-видните европейски хуманитаристи и за тематизиране на актуални исторически, социални и културно-политически проблематики. Дискутирането на важни както за Балканите, така и за цяла Европа проблеми, превърна "Софийски диалози" в общоевропейско научно пространство, позволяващо реалното интегриране на българските академични среди към европейските традиции и провеждането на активен диалог по отношение на тъй важни за съвременността ни проблеми. Широката популярност и дълготрайност на дебатите, не на последно място е подкрепена и от издателската програма, съпътстваща форумите.

Какво се случи тази година

Тази година в София се появи Райнхарт Козелек заедно с проблема за историческото време и режимите на темпоралност.

Какво се случи на конференцията

Е..., случиха се много неща. Случи се така, че една научна конференция намери своята официална подкрепа - Н.Пр. Урсула Зайлер-Албринг, посланичка на Федерална република Германия, и Н.Пр. Жан Лу Кюн-Делфорж, посланик на Република Франция, приветстваха организирания форум. Случи се така, че три културни институции - Домът за науките за човека и обществото, Гьоте-институт Интер Национес и Френският институт, отново успяха да организират едно запомнящо се културно събитие. Случи се така, че в София отново се събраха едни от най-видните представители на академичните среди в Европа. Случи се така, че една разнородна и много широка публика отново можа да почувства и да стане част от онова, което наричаме "академичен дух". Случи се така, че беше представен първият превод на български език на Козелек - книгата му "Пластовете на времето", преведена от Христо Тодоров. Или, ако използваме речника на Козелек, случи се една "повтаряща се структура".

А какво конкретно се случи на конференцията или Пътеводител на неприсъствалия

Доколкото темата на конференцията е историята, то и един исторически подход към нея следва да бъде оправдан. Да се предаде случилото се от позицията на свидетел, от позицията на утопията за обективност - да се опишат събитията едновременно така, както са се случили и така, както е трябвало да се случат. Свидетелство, което следва да се превърне в Пътеводител из случилото се, в детайлен, доколкото обхваща всички доклади, и общ, доколкото повърхностно ги резюмира, разказ. И този исторически разказ започва исторически ...от главния герой и главното събитие, около което се завърта историята, която впрочем така и се казва "... около Козелек", и същевременно от самото начало - "Първо заседание"...

Представеният от Райнхарт Козелек доклад в началото на конференцията е фокусиран върху една от най-ключовите идеи за творчеството му - повтарящите се структури в историята. Поради различните скорости на промяна на протичащите в хронологичен смисъл едновременно елементи на събитието, се образуват различни повтарящи се структури. Защото едновременно се случват всевъзможни неща, които произлизат от съвършено различни жизнени контексти. И именно тази диалектика на едновременност и повтаряемост придава парадоксалния характер на историята - повтаряемостта се явява предпоставка на еднократността, прави възможно случването на еднократни събития.
Докладите на конференцията са организирани около четири тематични кръга, кореспондиращи с ключови идеи на Райнхарт Козелек.

I. Историческо време и дискурси за историческото време

Темата за историческото време и за дискурсивните практики по отношение на него е важна тема за модерната историография днес. За Райнхарт Козелек тази тема има централен статут, защото според него историята може да добие статут на модерна наука, дотолкова доколкото е в състояние да изработи разгърната теория на историческите времена. Единствено с разработването на подобна теория историята може собствено да дефинира теория, която отчита пълноценно спецификите на нейния предмет. На тази тема бяха посветени докладите на Франсоа Артог, Хайнц-Дитер Китщайнер, Димитри Гинев и Ивайло Знеполски.

Докладът на Франсоа Артог е фокусиран върху проблема как в различните исторически епохи се отнасят към модусите на времето. На базата на четири различни исторически почерци, респ. опити за времето, примерите от епохата на Античността, Ренесанса, Френската революция и настоящето дефинират различни кризи в отношението към времето. Използвайки метаисторическите категории на Козелек "опит" и "очакване", Артог представя как през различните епохи се променя режимът на историчност, т.е. как се променя дистанцията между опит и очакване, което по отношение на настоящето вече е едно "премахнато разстояние". Така промяната в отношението към времето се превръща в критерий за дефиниране на историческото време.
Фокусът на Китщайнер, насочен към стълбицата на модерността, тематизира категориите на Козелек "пространство на опита" и "хоризонт на очакване", свързвайки ги с "Философия на символните форми" на Касирер, за да формулира задачите на една нова историко-философска история на културата. Една културна история, подлежаща на критика като всяка историография, чиито постижения зависят не от собствения й проект, а от историческия материал.
Прочит на основни тези на Козелек за отношението на историката - като дисциплината, която тематизира условията на възможните исторически развития - към херменевтиката е тематичната позиция, избрана от Димитри Гинев. Промяната на погледа по линия на една философска гледна точка, насочва вниманието към особеностите на трансценденталната позиция, от която се пита за възможността на историчността.
Избраният подход от проф. Знеполски фокусира вниманието върху България и останалите балкански страни чрез един прочит през Козелек на факти от българската история, за да представи идеята за прогреса и сблъсъка на времената в страни със закъсняло развитие. Разгледаният през призмата на различни исторически примери български дискурс за закъснялостта и за прогреса, насочва погледа към различни кризи на историческото време: ако през ХIХ и първата половина на ХХ век тя се изразява в нереалистичния хоризонт на очакване, то днес е точно обратното - кризата на времената се проявява в намаляване и дори изчезване на дистанцията между опит и очакване.

II. Темпорализиране на историческия опит

Има ли опитът своя история? На този ключов въпрос е посветен вторият тематичен кръг от конференцията, имащ за задача да покаже как историческият опит може да бъде употребяван в различни исторически времена, каква е ролята му за формиране на обществото, за какво служи и как функционира историческата памет.
Докладът на Христо Тодоров акцентира на проблема за преработването на историята, разглеждайки именно не "преодоляването", а "преработването" на комунистическото минало като една от най-важните страни на самопознанието на днешното българско общество. Представените три начина за преработване на българското комунистическо минало през позициите на моралния съдник, на историческия социолог и на неконвенционалния икономист, показат възможността за историзиране на тези начини, следвайки идеята на Козелек, че начините, по които хората осмислят и представят своето минало, зависят от дължините на историческите интервали, в които то бива разглеждано.
След българския фокус се представи друга балканска гледна точка към проблема за темпорализирането на историческия опит. Гръцката идентичност и нейните допълващи се и противоречащи си темпоралности се тематизират в доклада на Жорж Превелакис. Посредством примери от гръцката история през ХIХ век във връзка с модернизацията, тогава разглеждана като европеизация на Гърция, се представят механизмите за дефиниране на идентичност - антично-гръцката идентичност на модерна Гърция.
Своеобразният общобалкански фокус дойде с темата на Румен Даскалов върху характера и начините за периодизация на Балканската и българска истории, тематизирайки локалното и глобалното време. Разгледаните различни методи за периодизация, техните функции и цели показват, че разделянето на времевия поток на исторически "епохи" винаги представлява и частично осмисляне на действителността по преценката на историка. Ето защо е по-добре периодизацията да се разглежда само като обозрима граница на материала, а не като "съдържаща" историческата реалност.
Албан Бенса засегна друг важен и неотменен аспект по отношение на историческия опит - проблема за паметта, институциите на паметта и техните функции в модерното общество. Използваният основен пример - аферата "Драйфус", дава възможност да се открои отношението между паметта и ролята на медиите и именно заради медийния отглас аферата "Драйфус" да бъде определена като първото модерно събитие във Франция.

III. Темпоралност и историческо познание

Отношението между темпоралност и историческо познание е темата на третия тематичен кръг, оформен от питанията за това каква е ролята на историческото познание за конструирането на собствения предмет на историята, каква е собствено връзката историческо познание - история, как историческото познание се използва като инструмент за реконструкция на историческия опит, как...
Александър Ескудие разглежда мястото на историческата темпоралност в модерната историческа епистемология, обръщайки внимание на понятийното разграничение между "хронометрия", "хронография", "хронология" и "хронозофия", като представя историческата темпоралност като обект на размисъл и проблема за метафоризация на времето.
Метаисторическите категории на Козелек - формални, трансцендентални и антропологични, се проблематизират от Хайнц Висман. С очертаването на трите двойки антитетични понятия при Козелек (преди-след, вътре-вън и горе-долу) и феноменологичното им преминаване в производни категории (съотв. опит-очакване и раждане-смърт; приятел-враг и тайно-публично; господар-роб, победител-победен и убиец-жертва), е предложена за дебат хипотезата, дали понятийната двойка пълно-празно (респ. пълнота на времето - празен хоризонт на бъдещето) не следва да замени категориите на Козелек опит-очакване.
Обхватът на дискурса по отношение на историческото познание и темпоралността се разшири от доклада на Морис Емар за конструирането на темпоралността в социалните науки. Представеният интердисциплинарен подход с разглеждането и на пет темпорални модели в икономиката зададе нов фокус на разглежданата в този тематичен кръг проблематика.
Философската гледна точка отново се върна с Жан-Марк Тета, със задаването на въпроса може ли историята да си изгради генеалогия. Питането за възможностите на историята върви по линия на класическото понятие за история (тематизирайки идеите на Козелек и Дройзен) през критика на историята (Ницше и Фуко), за да достигне до предложението за една теория на начините на рефлексия.
Докладът на Георги Каприев премести фокуса отново към понятието "прогрес" като позитивна идея, проблематизирайки несъмнената основателност на двете главни хипотези за генезиса на тази идея (позитивната идея възниква с появата на човешкия род; тази идея се генерира от европейското Ново време). Използваният пример от епохата на Средновековието (размишленията на Анселм Хавелбергски) описва промяна, започнала още в първата половина на ХII век, аргументирайки тезата, че именно тогава идеята за прогрес се формулира позитивно и се полага като ценност, че се формулират основните параметри както на самото понятие, така и на неговото прилагане и тълкуване през Новото време.
На базата на пример, този път от унгарската история (1956 и 1976 г.), е конструиран и докладът на Петер Апор, разглеждащ опозицията между правене на история и писане на история в епохата на комунизма. На преден план като средство за темпорализация е представен механизмът за демонстриране, в смисъла на изфабрикуване, на исторически континуитет.

IV. Исторически понятия и национален опит

Четвъртият тематичен кръг е ориентиран към ключовата за творчеството на Райнхарт Козелек тема за история на понятията, основа на безспорно най-мащабния му труд - като един от съставителите на осемтомния речник Geschichtliche Grundbegriffe. През призмата на разглеждане на различни истории на понятията този тематичен кръг дава възможност за открояване на различни исторически опити в конструирането на националната идентичност.

Основният въпрос, засегнат от Хелге Йордхайм, е свързан с траещата актуалност на историчното в настоящето и с Янусовия характер на понятието. Основополагащият за Козелек исторически феномен - "едновременност на неедновременното", понятийно обхванат с израза "пластове на времето", се разглежда като конвергентна точка между темпоралността и езиковостта. Понятията като такива винаги остават неедновременни и именно тук се корени тяхното едновременно, политическо влияние.
Рефлексия върху друго историческо понятие - понятието "нация", е тази на Виктор Нойман. Разгледаните сходства и различия по отношение на "нацията" у Фернан Бродел и у Райнхарт Козелек демонстрират възможността за сравнителна перспектива по отношения на историческите понятия, и така се демонстрира собствено тяхната историчност.
Понятието, около което е фокусиран интересът на Александър Кьосев, е понятието "класика" и опита феноменът "класическо" да се включи в Козелековата теория на темпоралните пластове. Този опит може да бъде извършен посредством свързване и обогатяване на теорията на Козелек с теорията на мета-историческите и историческите условия на съществуване. Подобен ход позволява виждането на времевите пластове не само един до друг, но и един чрез друг.
С последния доклад, този на Йордан Ефтимов, вниманието отново е насочено към български контекст с тематизирането на понятието за свръхчовека и неговите употреби в българското езиково пространство, появили се някъде в края на ХIХ век. Така, от една друга гледна точка, отново се демонстрира животът на понятията като низ от попадания в нови контексти, изменящи и дори преобръщащи значението им.

За съжаление, настоящият Наръчник на неприсъствалия не включва онова, което свидетелят оцени като много интересна част от случилото се - дискусиите. Е ..., нали за това е история - разказ, който винаги нещо пропуска целенасочено.

Маргарита Дишкова

Maргарита Дишкова е възпитаник на НГДЕК. Асистент и докторант в катедра "История и теория на културата" в Софийския университет. Преводач от немски.