Без хляб, без пасти

Всеки делничен ден след 24.00 часа по радиата тръгват националният химн, новините, нощните блокове и поздравителните концерти с порномузика на псевдофолклорни и хип-хоп теми. Както и да го правят - напоително, кресливо или отегчително - те служат за убиване на времето. Предполага се, че времето след полунощ върви в нефункционален каданс, защо да си хабим точно тогава и без друго оскъдната изобретателност за програмиране на нещо по-сериозно от популярна музика и отворени телефонни линии?
А някога по "Христо Ботев" след полунощ можеха да се слушат пиеси. От повече от година обаче радиото се модернизира по линията на най-малкото съпротивление и заточи театъра в 2 часа през нощта, с което практически го елиминира. Да, все още има великолепен архив. Да, все още има нова продукция. Да, все още има българска драматургия. Да, но какъв е смисълът от всичко това в 2 часа през нощта (дневните излъчвания са само в мъртвите часове на сиестата в събота и неделя)? Пък и "Христо Ботев" никъде не изнася програмата си - дава го клубно един вид, от ухо на ухо и през познати, иначе няма как да разберете какво следва - дори да се излъжете да изчакате края на нощния блок, може да се окаже, че театър въпросната вечер въобще не се е предвиждал.
И не е като дневната програма на "Христо Ботев" да е препълнена с непрежалими предавания и културни събития. Почти две седмици от 17.30 например слушам лошо литературно четене на несъстоятелности. Цитати от най-новия сборник на Иван Славов, този път със "студентски бисери": "когато кравата нищо не казва, значи вътрешността й е пълна с трева", "изкуственото осеменяване е когато ветеринарят замества бика", "таралежите и лястовичките помагат на градинаря при изяждане на насекомите" и прочее отпадъчна словесност, която друго не доказва, освен че част от кандидат-студентите са с умствени отклонения, но и за тях се намират воайори с лош вкус. Отново в делник, но малко по-рано, от 17.00 часа, върви иначе похвалната, но конюнктурно изкривена линия, наречена "Етноси" - за трийсет минути с различни водещи, предаванията се стараят да обяснят защо евреи, арменци, турци, цигани са "едни от нас", "съвсем като нас" и други подобни. Тонът в повечето случаи е изследователско-снизходителен и досадено-изпълнителен, а толерантният опит за разбиране и искреното любопитство - с микроскопични изключения - не стигат, за да направят интересни предаванията. Е, след като на никой няма да му стане мъчно, ако от 17 нататък има по-малко фриволни приказки и странни музики, защо "Етносите" не се свият до 20 минути, след които до 18 да идва театърът?
Вярно е, че театърът понякога е Весел Цанков. Тогава 2 часа е един добър час за пропускане. Понякога обаче е Алеко Константинов. Или направо Ингмар Бергман. Тогава към възможността културата да стига до хората в леко възприемаема форма и в национален мащаб трябва да се подходи чевръсто и лакомо. И 2 часа е безобразно пропуснат сгоден случай. Нелепо е посред бял ден да има интервали, натъпкани насила с какво да е, докато простичък за постигане лукс като Бергман за масите се отхвърля със замах в неслушаемата нощна полоса.

Нева Мичева








От въздуха
подхванато